Червената цигулка- звукът, който се помни цял живот

Съдбата си избира Елизабет Питкерн за последен партньор на един от най-известните и скъпи музикални инструменти в историята

Музикантката получава Страдивариуса от дядо си като подарък за 16-я си рожден ден  

Изумителният шедьовър на Антонио Страдивари звучи тази вечер в Пловдив

Звук, който не се забравя. Помни се цял един живот. Така определи гласа на един от най-скъпите музикални инструменти в света- историческата Червена цигулка на Антонио Страдивари, виртуозната американски музикантка Елизабет Питкерн. Съдбата си избира именно Лиз за последен партньор на супер известния „Червен Менделсон Страдивариус”, на чиято драматична история е посветен оскаровият филм „Червената цигулка”. И днес я показа пред медиите в Дома на културата, часове преди да погали струните й с френски лък от XVIII-ти век.

Инструментът, който днес се намира в Пловдив, е измайсторен от Страдивари през 1720 г. в ателието му в Кремона. Цигулката изчезва малко след направата й и потъва сякаш вдън земя цели две столетия. За да се озове в ръцете на гений. Позната като „Червеният Страдивари”, получила името си, когато е била притежание на именития унгарски цигулар, приятел на Брамс и Клара Шуман – Йозеф Йоахим, през 1930 г. тя се появява в Берлин. Неин собственик е наследник на Феликс Менделсон. През 1956 г. „Червеният Страдивари” отива при следващия си собственик – индустриалец от Ню Йорк, който я съхранява в идеално състояние, „готова” за концерт. А през 1990 г. се озовава в ръцете на 16-годишната тогава Елизабет Питкерн. Така съжителството между Лиз и Червената цигулка продължава вече 27 години.

Голяма част от оригиналния червен лак е запазена и до днес върху повърхността на цигулката и тя е смятана за един от най-добре звучащите и най-красиви Страдивариуси, останали до наши дни. Дали в лака е била примесена кръв, както гласи легендата от филма, това го знае само Страдивари, каза домакинът на Питкерн под тепетата – Мила Павлова, организатор на фестивала "Дни на музиката в Балабановата къща", който се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“, Фондация „Музикартисимо”, Община „Пловдив“, Общински институт „Старинен Пловдив“, Министерство на културата“ и др.

Червената цигулка попадна в ръцете на Елизабет благодарение на дядо й. Той праща анонимен участник на аукцион на Кристи в Лондон и печели търга след ожесточено наддаване. Откупува Страдивариуса за 4 милиона долара. Дядото се казва Ревърън Теодор Питкерн и е един от най-богатите хора във Филаделфия. Мощният индустриалец, държащ 80 процента от производството на стъкло в щата, подарява Червената цигулка на талантливата си внучка за 16-я й рожден ден. Всъщност, аз свирих на нея преди да ми я подари. Преди аукциона аз свирих на инструмента, за да представя гласа му пред хората, които искаха да наддават за него. А после той попадна в мен. Подаръкът на дядо не е просто дар за рожден ден, а е дарът на живота ми. От тогава сме неразделни. Едно цяло сме. Тя е мой партньор и приятел, казва Елизабет. Цигуларката се отнася към шедьовъра на Страдивари като към живо същество.

Когато засвирих за първи път на нея сякаш чух собствения си глас. Звук топъл, мелодичен, като песен. А когато за първи път свирих в голяма зала на нея, в Карнеги Хол, цигулката разкри цялата си мощ. Това бе един от най-хубавите моменти в живота ми.  С този инструмент се свиква трудно. Изисква висша техника. На нея се свири без много натиск. Трябва обаче много контрол. Често я давам на млади изпълнители, за да усетят чувството. Самата аз за първи път свирих на Страдивариус на 12 години и смятам, че това дава отражение и хоризонти на младия музикант, разкри Елизабет Питкерн.

Да, тази цигулка има особен звук – красив и мощен, каза Мила Павлова, която е чувала много пъти Червения Менделсон Страдивариус. Тя участва в записите на Елизабет, които американката прави в България с оркестъра на Класик ФМ. Музикантката подготвя няколко диска с концерти, като работи в България по покана на Максим Ешкенази.

Освен съвършен цигулар и посланик на гласа на Червената цигулка по света, Елизабет е и голям благодетел. Тази година тя помага на две изключително талантливи деца от пловдивското Музикално училище, които ще приеме напълно безплатно на фестивала си в Ню Йорк. Там двете момчета – цигулар и пианист, ще участват в майсторски класове, но и ще представят и като солисти.