Подтепето

арт

30 Май, 2018

Кое днес е „изчезващ вид“ разкриват три млади художнички в L'union de Paris

Виктория Филипова: Изчезва способността за съчувствие, за същинско преживяване с друг човек - без значение дали ще се радваш или ще страдаш с него

Соня Петрова: Изчезващите видове сме ние трите авторки на тази изложба

Ина Валентинова: За мен изчезват връзки, как ние се свързваме с всичко, което ни заобикаля

Славена Шекерлетова

Галерия „Люнион“ събра три млади художнички, които твърде бегло се познават, в обща изложба под името „Изчезващ вид“. Това са Виктория Филипова, Соня Петрова, Ина Валентинова. Живопис, рисунка, фотография, колаж - всяка една от тях разкрива своите търсения по темата. Резултатът приятно изненадва и художничките, и зрителите. Защо е така, препоръчаме да се убедиш сам като посетиш изложбата до 10 юни.

А ние, попитахме младите творци кои са за тях изчезващите видове и как са реагирали, когато са видели работите си в едно пространството, тъй като до сега почти не са се познавали. Ето какво ни казаха те:

Виктория Филипова
Най-силно ме безпокои безразличието. Изчезва способността за съчувствие, за същинско преживяване с друг човек - без значение дали ще се радваш или ще страдаш с него. Мисля, че това се получава заради подмяна. Материалното, временното много ловко измества вечните теми на човешкото живеене. Чалгата като бездуховност, не само като тип музика, неусетно налага своите мерки, превръща се в норма, погубва и най-малките проблясъци на човечност. В този смисъл за мен единственият начин да се противостои е през изкуството. За съжаление, изчезващ вид е и твореца. Особено трудно е за младите артисти. За това намирам за голям шанс, че галеристите на L'union de Paris ни дадоха възможност и пространство да се изразим. Освен това, се радвам и на подкрепата на един от най-големите колекционери на изобразително изкуство- Димитър Инджов. В това материално и бездуховно време, такива личности дават надежда и смисъл. За мен две изключително важни възможности в изкуството са многовариантността и свободата на избор. Видимо е, че ние трите сме много различни и това за мен е най-голямото достойнство на изложбата. Разнообразието е витално състояние.

Соня Петрова
Кои са за мен изчезващите видове... Няма нищо вечно - всичко и всички са застрашени от изчезване. Изчезващите видове сме ние трите авторки на тази изложба. Изчезва заобикалящият ни свят, най ме притеснява да не изчезнат душите, личностите. Аз, обаче, вярвам, че нищо не се губи - нещо изчезва, друго ще дойде А ние трите се познавахме бегло и интересно е, че до началото на изложбата не знаехме с какви творби ще участваме и много приятно се получи. Да, три много различни жени много различни творби и много интересно, някак объркващо и обединяващо, търсещо и изчезващо.

Ина Валентинова
За мен изчезват връзки. Това как ние се свързваме с всичко, което ни заобикаля, чувството за общност и взаимопомощ и отношение към природната ни среда. В картините си работя с темата за анимизъм, от анима-душа, във формата на убеждението, че дух имаме както ние, така и животните, растенията и дори обекти от неживата природа. Докато много хора в съвременното общество свързват това с примитивните вярвания или го наблюдават единствено при децата, моето усещане за тази система е, че тя стъпва върху дълбоко морален принцип, изграждащ ни като алтруисти. С Виктория и Соня се запознахме като млади автори участващи в проекта „Ономатопея“, който се провежда всяка година, самоорганизиран от нас и наши колеги, винаги под формата на изложба в алтернативни пространства в Пловдив. Въпреки това, нямаме шанса често да наблюдаваме работите и развитието си, защото живеем и работим в различни градове. Лично аз бях щастлива да видя, че нещата ни имат общи точки и седят добре в пространство заедно, за което разбира се заслуга имат най-вече галеристите ни в галерия L’Union Paris.

За творците:

Виктория Филипова е родена през 1986 г. в Габрово. Завършва своето образование в АМТИИ – Пловдив, през 2013г. в специалност – сценография и костюмография . В момента работи, като сценограф на Родопски драматичен теарър „Николай Хайтов” – Смолян. Започва творческата си кариера с участия в общи художествени изложби и проекти. През 2014 г.е номинирана за театрална награда „Икар” в категория „дебют” за сценография на спектакъла „Лазарица” от Йордан Радичков. През 2015 г. печели първа награда за сценография за спектакъла „Лазарица” от фестивала за Малки театрални форми – гр. Враца. 2017г. печели първа награда за сценография за спектакъла „Нощен гост” по разкази на Йордан Йовков от фестивала „Сцена , палитра, танц” – гр. Пловдив.

Соня Петрова, родена през май 1987 г. През 2009г учила в експериментален курс на ПУ „Паисий Хилендарски“ - педагогика на обучението по изобразително изкуство. От 2011 до 2018г. участва в групови изложби и фотографски конкурси. Работи в сферата на фотографията, живописта, скулптурата.

Ина Валентинова е родена 1995г в Русе. Учила е Изящни изкуства в Академия Минерва в Хрьонинген, Холандия, Графика и живопис в Академия за изящни изкуства във Вроцлав, Полша и в момента следва в специалност Текстил в Национална художествена академия, София. Участвала е в групови изложби, някои от които в Австрия, Швейцария, Холандия, Полша, Китай и България. Първата ѝ самостоятелна изложба “Flying jellyfish and fragrant cakes” се осъществява през 2012г в галерия Архис, Варна. Работи в сферата на илюстрацията, текстилното изкуство, стрийт арт и изкуство в публична среда. Основни теми в работата ѝ са идеите за анимизъм, връзката между хората и природата и духовността.

Всички изображение в КАПАНА.БГ

Няма направени коментари
Още от рубриката "арт"

Подобни новини