АктуалноГрадътЖивотЗабавлениеЗабравеният градНовини

Най-красивите пловдивски улици

Пловдивският гид Lost in Plovdiv подбра 6 от тях, които да обиколите с фотоапарат в ръка и да се полюбувате на типичната атмосфера на най-стария жив град в Европа

Обожаваме разходките в Пловдив и неведнъж сме препоръчвали да се впуснете в опознаване на малките пресечки. Особено в центъра, може и да попаднете в Капана, но няма къде да се изгубите. В Града под тепетата, накъдето и да погледнете гарантирано ще се натъкнете на старинни сгради, тихи дворчета и скрити потайности. А ако ви е нужен гид за любимите ни пловдивски улици, не търсете повече., Подбрахме 6 от тях, които да обиколите с фотоапарат в ръка и да се полюбувате на типичната атмосфера на най-стария жив град в Европа.

Е, няма как да не започнем с Главната улица. Тегелът по центъра е задължително упражнение, особено през уикендите. Улицата носи името „Княз Александър Батенберг I“, но всички я наричат просто Главната. Заради дължината си тя е разделена условно на две части – Малката и Голямата главна. По нея, освен че можете да видите запазения автентичен вид на сгради от различни български епохи, ще намерите и множество места за забавление, храни и напитки. Задължително гледайте нагоре и не пропускайте нито един детайл, защото понякога най-интересните елементи са високо над главите ни.

Просто няколко крачки встрани и ще попаднете на следващата ни любима улица – тази на паралелната култура. Защото Отец Паисий не е просто пресечка на Главната, но и поредното място, на което всички заставаме с отворена уста и се чудим накъде да погледнем.  Едрите й павета се спускат от Джумая Джамия до Централна поща, където буквално се блъска в древния Римски форум и Одеона. Дължината й е от скромните 420 метра, но те са напълно достатъчни, за да съберат много известни градски пунктове, важни в миналото и днес. Можете да видите всякакви сгради, от няколко десетилетия, в които са живеели видни обществени личности, предприемачи, тютюневи търговци, занаятчии. Ще усетите сблъсъка на култури, на време и обществен статус.

От Джумаята и Отец Паисий рязко завиваме надясно, където в Старинен Пловдив няма да преувеличим, ако кажем, че всяка уличка е кадър. Орнаменти по къщите, късчета история на всеки ъгъл и малки антикварни магазинчета, в които може да намерите всякакви съкровища! Ако трябва да посетите само едно място в Града под тепетата, то това трябва да е Стария град. Не пропускайте да се разходите и по занаятичийската чаршия на улица Стръмна, която е една от най-атрактивните. Стъпвайки на нея, не просто ще похапнете вкусен хляб и ще се сдобиете с нещо красиво, което да отнесете вкъщи, а буквално ще ви въвлекат във вълшебния свят на ръчния занаятчийски труд. Името не е съвсем преувеличено, затова задължително бъдете с удобни обувки.

В другата посока от площад Римски стадион разходката също няма да ви разочарова.  Там се намира наскоро ремонтираната Христо Г. Данов, известна сред много от по-възрастните пловдивчани като „Заимов”, а с първо име – Фердинанд. В периода след Освобождението в единия ѝ край е било кметството, а в другия – Джумая Джамия. Тук всяка къща е история и наоколо са се намирали домовете на голяма част от пловдивския елит – Иван Вазов, Христо Г. Данов, Йоаким Груев, Драган Манчов и др. Една от най-красивите сгради обаче, безспорно е тази на номер 17. Къщата с нимфите е построена по проект на италианката Емилия Събева и очарова ценителите със специфичната си орнаментика и стил. Малко по-надолу е и сградата на Кукления театър, в която преди време се е намирало благотворително дружество „Майчина грижа“. Тук са се правели много благотворителни мероприятия и вечеринки, а днес актьорите пресъздават вълшебния свят на историите пред любопитните погледи на най-малките. Дълги години пред нея бе паркиран и емблематичния Автобус на приказките, който придаваше голям колорит на пресечката.

В противоположния край на Главната улица покрай Цар-Симеоновата градина уличките също са изключително живописни и колоритни. Иван Вазов най-вероятно ще е първата улица, която ще запомните в Града под тепетата, ако идвате с влак или автобус. Тя  е и градската зона, с която най-ярко се свързва индустриализацията на Пловдив в  края на 19-ти и началото на 20-ти век. Там видни архитекти са проектирали къщи за най-богатите и знатни граждани, а и днес можете да видите останките от Тютюневия град, в който е била концентрирана цигарената индустрия.

Успоредно на нея, в непосредствена близост до градината и с великолепна гледка към Пеещите фонтани, е улица Велико Търново. Тя се простира от площад Централен чак до бул. Васил Априлов и разходката по нея е като истинско безвремие. Въпреки че е разположена съвсем близо до Главната улица, не е много оживена и може необезпокоявани да се наслаждавате на сградите под сенките на вековни дървета. В края откъм площада и сградата на Пощата тя върви покрай една от алеите на Цар-Симеоновата градина и отвсякъде разкрива интересни гледни точки към тази част на парка. Там, се намира и прочутата беседка, където Иван Вазов прекарва дълги часове по време на посещението си в Пловдив през 1920 г. За съжаление, тя се намира в частен имот и достъпът до нея е ограничен. Разходката надолу по уличката  ще ви разкрие още домовете на Борис Христов и редица общественици, а колко красива е през есента!

А коя е най-красивата пловдивска улица според вас?

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

15 коментари

  1. ФАЛШИФИКАТИТЕ почват още от Мегдан Централ с менте-бетонови „колонади“ дето нито дорийски, нито йонийски, нито коринтски капители нямат намерени in situ (е, пак добре, че инджинерингТотевата „архитектка“ БабаРуПройкова не е насвяткала . . . аркади, че да ни се смее цял свят, както с „ВЕЧЕН“ Пловдив за разлика от Рим), ама нататък става все по-МУТРОбароково и МУТРОкоко . . . А из Трихълмието както казваш „Всичко останало е една грозна имитация!“
    Беше си жив градски организъм с бебета и с бабета и с дантели на простора, и с бяло сладко на клюкарника, и с калдаръм-кокони, преди Начо ДИКТАТУРАТА (на Пролетариата?) да „обобществи“ имотите като изсели достойни стари фамилии за да наслага в реставрираните от НИПК черупки заплатаджии чиновници да посрещат софийските му покровители от комунистическата Номенклатура.
    ПЪРВАТА МУТРА В БЪЛГАРИЯ, от 1965-та. БКП коли-беси!
    (та сега се ре-приватизира всичкото „обобщественото“, тихомълком, под масата, от олигарси и СУРАТИ)

  2. Що лъжете в тази статия бе, смешници! В Пловдив всеки месец си отива по една стара сграда! Това са все сгради, които наистина са били много красиви, но умишлено са оставени да се саморазрушават, за да може след това на тяхно място да се построи поредната мутрафонска грозотия и кич. Вижте какво става с Старият град. Колко от сградите там са все още автентични? Ами ще ви кажа- много малко са! Максимум 15-20 да са. Всичко останало е една грозна имитация!

Вашият коментар

Прочети също
Close
Back to top button
Изпрати новина