Храмът на Капана: Всички пътища водят до Найлона (ГАЛЕРИЯ)

Актуално Градът Живот Забравеният град Новини Фотогалерия

„Ако ще пишете за предметите, пишете и за Вожда, той е част от интериора“

Ивелина Василева

Снимки: Георги Матов

Вярно е, че в Найлона вече не е каквото е било. Но историите му се разказват като легенди, достигат все по-далечни страни и новото поколение едва вярва на някои от тях. Уверяваме, че всичко чуто е истина.

Барът на ул. „Георги Бенковски” 8 съществува от 1998 година. На входа от вратата се виждат каси с празни бутилки от бири, рамки без картини, джаги и три дървени маси. Само няколко стъпки навътре се открива необятен свят и предмети, наситени с история и емоции. Над всичко обаче се откроява Вожда – създателят на мястото.

При подреждането на рафтове и столове преди 21 години идеи за интериора са давали поети, художници, режисьори. „Всеки има по една ръка тук“, разказва Вожда.

През годините частица от себе си са оставали и те, и редица приятели на мястото.

1. Зад бара с пирон са закачени банкноти на ветрило от всички континенти, донесени от родината на чуждестранните гости.   „Румънските не могат да се скъсат, пробвай“, подканва Вожда.

  1. При поглед нагоре в оркестрална редица проблясват автентични музикални инструменти от Държавната опера.  Преди да ги бракуват, претопят и изхвърлят, Вожда ги е спасил. Сега тромпет, вагнерова туба и валдхорна свирят глухо с нова партитура, пред публика, която в унес им се възхищава до късни часове.

 

  1. Не толкова видно, всъщност в най-тъмния прашен ъгъл, дебне Баба Яга. Високата страшна вещица е подарък от приятел, работил в Държавен куклен театър Пловдив. Куклата е била част от представлението „Хоро“ на Юлия Огнянова.

 

  1. „Сценографията“ на бара се допълва от прожектор, някога част от оборудването на Драматичния театър. Сега светлината му огрява кратките нощни истории и на живота в Найлона.

 

  1. В случай на световен апокалипсис Вожда ще спаси положението. Пази специални капсули с жито, ако настане война, наводнение или световен катаклизъм. „Истински, чисти сортове, а не ГМО“, обажда се един от приятелите на бара. „Наричаме ги капсули на времето“, допълва гордо с наздравица друг от компанията.

В Найлона предметите са от приятели, непознати, но не и чужди, от тук и навсякъде. Понякога се случва да се разменят подаръци, да се купи или продаде антикварен предмет. Има и обаче незаменими спомени.

  1. -Вожде, вярно ли е, че като се бие тази камбана и раздавате шотове. Тя от къде е?
    -Всичко ми вземете, камбаната за нищо на света не я давам!
    Бронзовият глас е един от първите предмети в Найлона, донесен преди 20 години от покойния вече свещеник Васил Цветков. Духовникът е бил един от най-добрите приятели на Вожда. През 2013-та, по време на литургия, сърцето на отец Васил спира завинаги. Днес песента му сякаш живее в свещената камбана. Отец Васил носи и австрийските лампи, които са на 120 години, също и част от часовниците в клуба.- Всички часовници ли са верни?
    – Сверявам ги, когато мога. Някой избързва, друг изостава.
    – Като хората ли?

– Да. Обичам часовниците. Мислим си, че мерят времето, а то е неизмеримо.

 

  1. Едни от последните и най-забележими произведения на изкуството, не само с размерите си, са огромната китара и гонг. Те са създадени от Гроздан Илков – Графа и Юли Шумарев. Окачват ги през 2012-та година като част от програмата на Нощта на музеите и галериите и остават там до днес.

В бара има още Ловец на сънища; стари работещи фотоапарати Полароид, които никога не са снимали; ибрик; газена лампа, ако токът изгасне; аудио касети. Табела с надпис „Културно-просветен център“ подарък от Мартин Карбовски взета от поделението, в което е служел.

Но какво е Найлона без неговите посетители. „Ако ще пишете за предметите, пишете и за Вожда, той е част от интериора“, подсказват приятелите от високите столове на дървения масивен бар. Те разказват, че през 98-ма е имало кухня с най-вкусните кюфтета. Влизаш с 1000 лева и се чудиш какво да си купиш: текила или кюфте. И двете струваха по 300 лева. Вечер се е осветявало само със свещи.

„Тук не само хората са важни. През годините сме имали всякакви животни – гълъби, котки, кучета, коза, Бизона, Слона… маймунска работа“, смее се Вожда.

Найлона събираше едно поколение артисти като Кольо Карамфилов и Ицко Мазнев, които вече не са сред нас, но духът им витае още в мястото за приятелски срещи.  Едно поколение художници, рисувало историите си със смях на чашка. Филолози, развързваха езици в сладки приказки. Оркестранти и диригенти свиреха малки нощни музики. Режисьори черпеха вдъхновение за нови проекти, а нашите актьори откриха отговора на 400-годишния въпрос „Да бъдеш или да не бъдеш?“ – винаги да бъдеш.

Седнете на бара, поговорете с барманите, създайте своята собствена история в легендарното място. А всеки момент през вратата със сигурност ще влезе и Петър Порязов – Вожда.

 

Споделете ни във:

10 коментара за “Храмът на Капана: Всички пътища водят до Найлона (ГАЛЕРИЯ)

  1. На тоалетните още ми седи писаното но не помня коя година съм го писал много е старо.

  2. И КРЪЧМАТА "ПЛОВДИВ" Я ИМАШЕ - минало бешело глаголно време каза:

    Майни, научаваме, че:
    „Стоянка Мутафова гостува днес на ОИ „Старинен Пловдив“ за 50-годишния юбилей“
    ОТКЪДЕ ДА СИ КУПИМ БИЛЕТИ?
    „Стоянка Мутафова гостува днес на ОИ „Старинен Пловдив“ за 50-годишния юбилей“
    „Стоянка Мутафова гостува днес на ОИ „Старинен Пловдив“ за 50-годишния юбилей“
    „Стоянка Мутафова гостува днес на ОИ „Старинен Пловдив“ за 50-годишния юбилей“
    „Стоянка Мутафова гостува днес на ОИ „Старинен Пловдив“ за 50-годишния юбилей“

  3. От мръсотията и воната в „тоалетната“ можеш да умреш. По-добре се напикай, отколкото да отидеш там.

  4. Точно със сегашните бармани не очаквайте голям разговор да стане, хората в Найлона са доста по-разнообразни от тези на снимките, но останалото е интересно описано.
    Нямаше да е зле една снимка от стените в тоалетните да има. Много мъдрост е изтекла там.

    Да е жив и здрав вожда – останалото е лесно заменимо.

  5. Вожда не е „създател на мястото“, а приемник. Създател е Савата – знае го всеки от ветераните като мен 😉

    1. Фактически вярно, но Найлона е Найлона заради вожда. Ако не му светкаше лампичката да остави Найлона сам да се оформя и променя, щеше да е просто поредното заведение в града.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.