Пловдив с 14 почетни граждани от Освобождението до промените, над 100 след това

Актуално Гласове Градът

Стефан Шивачев: Големият проблем се появи през последните 30 години

Това създаде условия за девалвация на самото звание, смята  директорът на  Регионален исторически музей – Пловдив

Таня Грозданова

„Големият проблем с почетното гражданство се появи през последните 30-ита години. Ако  мога да се изразя така, получи една много голяма девалвация на званието.“ Това заяви в коментар за Под тепето директорът на Регионалния исторически музей в Пловдив доц. Стефан Шивачев.

Историкът напомни,  че от 1879 година, когато генерал Столипин е обявен за първия почетен гражданин на Пловдив за заслугите, които той има за първоначалното изграждане на града, до 1944 година има 7 души избрани от Об С в Пловдив за почетни граждани.

„Всички те са от ранга на Димитър Кудоглу, на Иван Вазов и т.н. – заслужили българи, хора, които са свързани с Пловдив. След това и по времето на социализма са, мисля, 6 -7 човека. И изведнъж по време на демокрацията, аз съм го казвал много пъти, съвсем безконтролно започна предлагане на хора, които са родени в Пловдив, или минали през Пловдив, или имат някакви минимални заслуги. Това са повече от 100 човека вече, което създаде условия за девалвация на самото звание.“

Поводът за коментара ме е спор в общественото пространство, че не е задължително изискване на Наредбата дадено предложение да бъде подкрепено с подписка. Напомняме, че подписката, според специалисти по административно право е записана като вариант в реда, но не е задължителна, както твърдят от общинската администрация, че гласят промените, въведени в началото на годината.

„Промяната беше свързвана с това, че трябва да има, наистина много стабилно обсъждане, трябва да има много важни аргументи, за да може Об С да гласува титлата,“ допълни доц. Шивачев.

По думите му, трябва да се направи всичко възможно, за да може да няма спекулации, безконтролно отваряне и обидени.

Близо 10 на 100 от почетните граждани на Пловдив са чужденци

Подписка за Лука Станчев в социалните трапезарии в Пловдив не е имало

Човекът – радио Тома Спространов става Почетен гражданин на град Пловдив

Собственикът на „Роза Импекс“ стана почетен гражданин

Обявиха Николай Пловдивски за почетен гражданин на Батак, будители казаха „Не!“

Споделете ни във:

5 коментара за “Пловдив с 14 почетни граждани от Освобождението до промените, над 100 след това

  1. Че то само 100 почетни граждани…малко са…я веднага общинската организация на ГЕРБ да се произведе в почетна общинска организация..и да добави и Б.Б., Цв.Цв., Ц.Ц. още стотина от националните почетни граждани за европейско развитие на България…и тогава ще се получи….

  2. България дължи АНТИЧНИЯ в Пловдив на ЛИЛИЯ БОТУШАРОВА.
    Нито “заслужил”, нито булевардче, нито мраморна плоча с това загърбено име няма, нито бронзова табелка, нито тенекиена. С две кутии “Слънце” на ден стръвницата се беше вкопчила в “Южен Вход на Тунела” (=работно заглавие; никой нямаше как да знае Що Е То Това Там) десетилетия, като пропусна да се омъжи и да си завъди челяд като хората . . .
    “Улица” Цар Ивайло вървеше със стъпала и площадки от Жълтото до Света Марина долу, със редица къщи и кооперации до три-четири етажа с южно изложение.
    Колко администрации, колко кметове, колко фелдфебели трабваше да убеждава и да надхитрява и да надвива само тя си знае.
    Една Българка.
    Надуши го. Разкопа го. Разкри ГО.  ЕТО ГО.
    Архитект Вера Коларова работеше с Ботушарова рамо до рамо от самото начало – 1966, 67.
    АВТОРСТВО НА АНАСТИЛОЗАТА НА АНТИЧНИЯ ИМА САМО ВЕРА КОЛАРОВА.
    Никой друг; ако към имената на Ботушарова и Коларова прибавим още, това би бил единствено конструкторът инж. Пейко Манов, чието усилие в такава трудна задача и обстановка беше героично.
    Към колектива през многото години помагаха мнозина, колеги, техници, инженери, химици, технолози. Направиха странични неща като устройването на тоалетни и на бюфет; но най-вече възмутителното по мутренски, търгашеско, но “полит-коректно” прекъсване на свободния достъп до старината  -както е
    по света!-  със окошарването в решетка околовръст, търгашески, за да се продават билети и да се ползва за спектакли. (С които ще го съсипят!) Бяха даже опитали да прибавят към решетката непрозрачно платно да не би някой безплатно да нащрака снимки, но гражданството се разбунтува =замязало беше на Буца.
    “Античен театър, Пловдив, Лилия Ботушарова археол., арх. Вера Коларова, анастилоза”.
    Адаптация тук никаква няма, едни тоалетни извън обекта, маловажни; а кошарата ПРЕЧИ.

  3. Много е прав добросъвестният историк, че както е тръгнало, скоро ша замяза на списък на по-първите ни съселяни. Особено ако се означи хронологията на удостояването пред всяко име (с двоеточие, а в скоби след името двете задължителни жизнени дати; както е сега не е ясно каква е подредбата) – тогава става ясна конюнктурната определеност.
    Някои имена предизвикват добродушна насмешка, други – възмущение, а не липсват и отвратителни, като обезлюдилият Трихълмието с изселване на достойните стари фамилии кореняци за “обобществяване” на имота = мутрифициране с по някой чиновник в опразнената черупка (тихомълком сега ре-приватизиране от новобогати парвенюта). За Лилия Ботушарова като стана дума, тя бидейки заклет безпартиен и без челяд остана в сянка, докато Коларова до нея се подреди не само като административен началник (със семейство), не само като активист БКП и партиен секретар, тя произвеждаше пртийните секретари в НИПК; и я намираме да изпъква в списъка:
    Аркадий Столипин
    Димитър Кудоглу
    Академик Николай Константинович Державин
    Георги Димитров
    Тодор Диев
    Ахмед Бен Бела
    Йосип Броз Тито
    Юрий Алексеевич Гагарин
    Николай Викторович Подгорни
    Академик Георги Караславов
    Цанко Лавренов
    Леонид Илич Брежнев
    Иван Георгиев Вълчев
    Борис Христов
    Николай Бухалов
    Йоан Левиев
    Христо Стоичков Стоичков
    Мария Димитрова Петрова- Михайлова
    Милчо Левиев
    Стефка Костадинова
    Николай  Петров Петров
    Проф. Иван Спасов
    Христо Бонев
    Петър Стефанов Стоянов
    Димитър Цончев Минчев
    Петър Йорданов Детев
    Пенка Стефанова Стоянова
    Динко Дерменджиев
    Димитър Киров
    Никола Алваджиев
    Проф. Асен Димитров Диамандиев
    Стефка Благоева
    Петър Христов Мерков
    Йордан Йовчев
    Йордан  Атанасов Русков
    Иван Теофилов
    Георги Василев Василев
    Бистра Лазарова Ганчева
    Стоянка Груйчева
    Сийка Тодорова Барбулова
    Асен Иванов Златев
    Ваня Атанасова Гешева
    Любен Любенов
    Петър Лесов
    Енчо Стоев Пиронков
    Проф. Кирил Дженев Киров
    Атанас Василев Кръстев
    Георги Алексиев Иванов
    Проф. Тодор Кръстев Василев
    Проф. Akira Ishii
    Акад. Проф. Иван Костов Николов
    Гинка Гюрова-Стоянова
    Проф. Крикор Степан Азарян
    Иван Николов Сивинов
    Цветана Манева
    Д-р  Георги Лазаров
    Милен Атанасов Добрев
    Антоанета Стефанова
    Анастас Иванов Маринкев
    Георги Божилов
    Доц. Кирчо Георгиев Атанасов
    Веселин Александров Топалов
    Найден Геров
    Люсиен Шевалаз
    Леонид Соболев
    Александър Богориди
    Христо Г. Данов
    Иван Вазов
    Васил Коларов
    д-р Стоян Чомаков
    Йоаким Груев 
    Капитан Райчо Николов 
    Захари Стоянов
    Инж. Йосиф Шнитер
    Капитан Александър Бураго
    Ангел Букорещлиев 
    Божидар Здравков
    д-р Обрейко Обрейков
    арх. Христо Пеев
    Димитър Панов 
    Златю Бояджиев
    Любомир Стоянов Попов
    Проф. д-р Иван Андреев
    Проф. д-р Христо Нинов Михов
    Анжел Вагенщайн
    Веселин Любомиров Николов
    доц. д-р инж. Никола Иванов Добрев
    о.р. ген.-полковник Димитър Стоилов Христов
    Радка Видева Колева
    д-р Лилия Радкова Христова – Учкунова
    арх. Иван Антонов Попов
    Недко Каблешков
    проф. Георги Милчов Петров
    Негово Светейшество Българският Патриарх Максим
    Негово Светейшество Вселенския Патриарх Вартоломей
    Ирина Чмихова
    Цветана Пиронкова
    Арх. Вяра Василева Коларова
    Генерал инж. Нонка Матова
    Стефан Йовков Обрейков
    Петър Атанасов Маринов
    Камен Асенов Боляров
    Светослав Добрев Духовников
    проф. Николай Иванов Стойков
    Кузман Йосифов Погончев
    Ангел Петров Семерджиев
    Проф. Асен Георгиев Христофоров
    Елизабет Хайк Вартанян
    Петър Атанасов Манджуков
    Сийка Келбечева
    Стоян Делчев
    Любомир Любенов (кануист)
    Тома Спространов
    Огнян Сапарев
    Люсиен Шевалас (=== 115 реда дотук)
    Кирил, Патриарх Български, Митрополит Пловдивски силно отсъства, след като спаси евреите (сегашната патриаршия няма право да си приписва това и да търси Нобелова награда); и имената на другите две светейшества следва да се изпишат по протокола = първо Името. Някои нямат нищо общо с Града. Ако за някого трябва да уточняваме, че е баскетболист, а не кларинетист, възниква въпрос за значителност, и то за кого, за коя точно Агитка – не ли?

  4. Окаяното състояние на пловдивската бюрокрация прозира и в нескопосното оформление на списъка:
    http://www.plovdiv.bg/en/общински-съвет/почетни-граждани-на-град-пловдив/ на латиница и на български.

    АКАДЕМИК Георгий Караславович ако ни е затрябвал толкова (като „писател“ =хич даже!) то следва да се уеднакви като „акад.“ – както и всички проф.-ове и д-р -ове и арх. – ове да почват с малка буква.
    Ако някойси доцент влиза с ТИТУЛАТУРА „Assoc. Prof.“ че и с Главни Букви преди да се е хабилитирал като ‘ората – много са радваме за него, ама айде да махнем главните букви; докато в това време нито Цветана Манева нито Огнян Сапарев (от ЛИЛЯНАТА!) са обозначени с проф. д-р, каквито са от памтивека.

    Датиране на удостояването: (преди името) и в скоби отзад (жизнени дати – с тире или без!). И т.н., и т.н. калинката да се върне към прогимназията та белким се ограмоти!

    Брава за съществената статия на Таня Г., а и на доц. Ст. Шивачев за гражданската позиция!

  5. Друга забелязваща се ЛИПСА (освен Кирил) е, че княз Алеко БОГОРИДИ го има, обаче неговият съвременник княз ФЕРДИНАНД Сакс Кобург-Гота отсъства, що така? Не че историческите фигури предизвикват емоции, бидейки отдалечени по време, но все пак някаква пропорционалност е необходима („о.р. ген.-полковник“ ли?). Освен това ако не са известни ТРИТЕ ИМЕНА на всекиго, то тогава да оставим всички с ДВЕ имена ли?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.