Владия Михайлова: Работата и мисленето за НОЩ 2019 са много различни от предходни години

Актуално Гласове Градът Новини

Тази година фестивалът залага на посланието и ще се постараем то да стигне до хората, казва артистичният директор на тридневния събитиен маратон

Матера 2019 изпраща три луни на Пловдив за НОЩта

Ограничените бюджети слагат лимит за развитие на всички културни събития в България, смята кураторът

Владия Михайлова е куратор и културолог. През 2019 г. тя е артистичен директор и куратор на специалната програма в Стария град на НОЩ/Пловдив. Владия разказва за тазгодишния фестивал, предизвикателствата, очакванията и мястото на НОЩта в годината на Европейската столица на културата пред Иво Дернев.

НОЩ се завръща с нова енергия през септември. Как се отрази годината пауза?

Самата не усетих много тази пауза. Миналото лято кандидатствахме пред Фондация 2019 за НОЩта тази година и от септември месец 2018-та започнахме да подготвяме настоящото издание. Накратко, за 2019-та работихме повече и по-отрано. Още миналата есен се свързахме с голям кръг от традиционните участници в събитието и им разказахме, какво искаме да постигнем тази година. Искахме да задържим тяхното внимание и интерес, а и да поемем отговорността си на иницатори пред тях. Да покажем, че НОЩта е част от живота на града и че независимо от нулевата година ние мислим за нея и за тях. Ангажирахме на много по-ранен етап от предишни години и Oбщината. Положихме усилия да се ориентираме максимално добре в обстановката на Пловдив 2019.

Страда ли фестивалът от нулевата 2018-та или напротив?

Условията на работа и въобще мисленето за НОЩ 2019 са много различни от предходни години. Трудно е да говорим само за ефекта на нулевата година. Както знаете, с течение на времето НОЩта се превърна в мултижанров градски фестивал, който надскача неимоверно формата, с който започва като Нощ на музеите и галериите. Макар и в последните години да се появиха други градски фестивали и събития в Пловдив, НОЩта остана акцент в културния живот на града. Тя е разпознаваемо и знаково събитие, което има отзвук едновременно на местно, национално и международно ниво и е с вход безплатен, тоест, отворено е и е достъпно за всички. Трябва да кажем, че НОЩта успя да издържи и да не се превърне в комерсиално събитие, а да поддържа една богата и разнообразна програма за голям кръг от вкусове и хора. Вероятно през 2018 г. НОЩта е липсвала освен на пловдивчани и на тези от страната, които вече са свикнали всеки септември да идват в Пловдив. На фона на повече местни инициативи, НОЩ Пловдив прави разлика всяка година.

През 2019-та обаче ситуацията като цяло е различна. В града непрекъснато се случва нещо. Има много чуждестранни художници. Има много артисти и екипи от страната, които изпълняват различни проекти с местната общност. Има големи и знакови събития на международно ниво и с международна публика. В този смисъл, бяхме изправени пред задачата да мислим НОЩта в „конкурентна” среда; с какво тя може да допринесе към тази пренатоварена програма. Перспективата е различна, затова и не знам, докъде обстоятелствата и трудностите за нас тази година са повлияни  от нулевата година и докъде от Европейска столица на културата.

С какво ще ни изненада програмата тази година?

Тази година НОЩта залага на посланието. Затова и предложих мотото ОБЩО МЯСТО, което същевременно е и заглавие / рамка на кураторската част на програмата. Ако се замислим в последните няколко години сме свидетели на много центробежни сили, които поставят нови изпитания пред обществата. Не само Брекзит, мигрантските вълни и кризите, които те породиха на различни нива, но като цяло политическият живот, завръщането на авторитарни и фашистки концепции за управление на обществото, глобалното затопляне и природните бедствия, които стават  ежедневни проблеми и обстоятелства. И още – свиването на социалните сфери, намаляването на публичните места на достъп, неравенствата, лошото качество на живот и бедността, които пък са свързани с агресията и насилието между хората. На този не много светъл, да не кажем – черен фон, на нас ни се искаше да говорим все пак за оставащите места на среща или пък за възможните такива, във всеки случай искахме да припомним, че да мислим за общото и за общностите е важна част от това да мислим въобще за едно здраво общество.

На различни нива и по разнообразен начин в програмата тази година се опитваме да акцентираме именно върху това. Като се започне от присъединяването към честванията на петдесет годишнината от кацането на Луната, до проектите на различни международни художници, множеството изложби и събития свързани с историята на Пловдив, алхимичните и мистични ритуали, споделените публични сцени и пространства и съвместната работа с пловдивските институции.

Не знам, дали това е изненадващо, но ние заложихме на посланието и ще се постараем то да стигне до хората.

Начертайте основните акценти и „пироните” в програмата…

За разлика от други години, през 2019-та програмата, подготвена от фондация „Отворени изкуства” е много по-богата. Тя се разпростира във всички раздели от общата програма с проекти и инициативи. Сред най-видимите „акценти” в пространството на града ще бъдат трите луни, които Матера 2019 ни изпрати специално за НОЩта. Не знам дали повечето хора си дават сметка, че Луната е едно общо място, което в момента човечеството споделя. Нейните блага принадлежат на всички хора, за нейната територия не са се водили войни, а напротив в името на науката и прогреса различни политически сили, намиращи се често в остри конфликти, успяват да пресекат своите интереси. Космосът въобще е едно такова, макар и утопично, и далечно, общо място. Може би общо място на бъдещето, кой знае.

Основната кураторска програма тази година е концентрирана в Стария град. За мен беше интересно да се опитам да направя „мрежа” от събития и проекти на територията на това най-разпознаваемо, туристически популярно и знаково за града място. Интересна ми е „задната” страна на Стария град, тази откъм Източната порта, откъм Хаджи Хасан махала, в която все още има частни къщи и дворове, която не е нито толкова позната, нито толкова представителна, както страната, откъм тунела. За Стария Град по принцип могат да се разказват много истории, да се ровят пластовете на времето, които са свързани с историята на самия град, а и с историята на страната. Тази възможност на мястото за мен е много интересна. Тя показва еклектиката, многообразието, които създават едно пространство – различните общности, различните традиции, различните нрави, които много или малко хармонично съжителстват в едно общество. Това минало ми беше важно. Поканих да се включат автори, които в работата си имат отношение и мислят критично въпросите, които повдигат общностите, общите блага и права, паметта и нейните политики. Сред тях има международни и български автори с богата кариера – Дор Гез, Нилбар Гюреш, Зуза Голинска, Даниела Костова, Селма Селман, Калин Серапионов, Камен Стоянов, Катержина Шеда, Саори Хала, Антон Цанев и Вера Хаджийска. Техните произведения могат да се видят в Данчовата къща, двора на Синята къща, Източната порта и в Къща Стамболян.

С Веселина Сариева много пъти сме говорили за това, че самата НОЩ е общо място, че тя иска да изгради културна екосистема в града, да пресече пътищата на институции с граждански организации, на съвременни и традиционни артисти и т.н. Тази година ние си партнираме с Драматичния театър за платформата Криейтив медиа лаб  и това за нас е истинско осъществяване на съмишленичество с институцията, която не само ни съдейства, но и активно подкрепя събитието. На Античния театър пък Петко Танчев заедно с френския артист Axel Rigaud & Cristal sound ще представят мащабна мултимедийна творба, посветена на Пловдив.

Заслужава си да се обърне внимание и на програмата на пловдивските музеи, а към тях и на Народната библиотека и други културни организации, които са подготвили много интересни проекти за историята на града. В Малката базилика, преди официалното откриване на Голямата базилика, посетителите на НОЩта ще могат да се срещнат и с реставраторите, които години наред пласт по пласт разкриват това съкровище за града.

Проектът на американския художник Л пък ще превърне Римския стадион в храм за канализиране на единадесет измерения от мултивселената.

И това съвсем не изчерпва „пироните”. Имаме около 85 локации и над 120 събития. Трябва да споменем и интересната програма на FLUCA, и изложбите, част от които се откриват по-рано, но ще могат да се видят и в НОЩта, и събитията, свързани с движението Солидарност в Полша в Дома на културата и Кино Лъки, и детската програма в Музея на авиацията и на площад Съединение. Въобще – пълно е с пирони.

Тази година е специална за Пловдив, колко специална ще е НОЩ-та и как намирате като цяло развитието на проекта ЕСК?

Постарахме се да направим НОЩта специална, но очакваме и реакциите на публиката след събитието. Струва ми се, че като цяло Европейската столица на културата се сблъска с две трудности, от една страна, сложната администрация, която вероятно е уморила екипа на фондацията и от друга, пренасищането на публиката. Разбира се, около това може да се коментират още много политически и организационни казуси, които се обсъждаха медийно и не само. Трябва да си призная, че самата аз следя какво се случва в Пловдив тази година малко от дистанция. И ето как ми изглежда то – ЕСК започна малко хаотично, с разминаване между инфраструктурните проекти и артистичната програма, което пък притесни голяма част от участниците. Ние също бяхме притиснати от липсата на пространства, от административното преформулиране на други, от наемите. Макар и да имахме подкрепата и на Фондация 2019, и на Общината, пак не ни беше лесно. Друго, което отекна в публичното пространство бяха „скандалите”, било то дребните спречквания между отделни културни оператори, или пък казуса с ЛГБТИ изложбата, или сцената за откриването и други. Това показа, какви са трудностите в България да се осъществи проект с подобен мащаб, който да работи едновременно на местно и на международно ниво. Показа и колко бедна и непозната като цяло е сферата на културата, как нагласата ни е, че трябва да плащаме „малко” за култура, че трябва да се плаща по-скоро за това, което мнозинството може да възприеме и като цяло не мислим за културните проекти като образователни и водещи това общество. Въобще, много можем да говорим.

Като цяло се надявам ЕСК да промени Пловдив към по-добро, а и да даде споделим опит и добри практики в културното поле по принцип. Може би след ЕСК ще се облекчи администрацията на културни проекти, може би ще се мисли повече за съвременната международна култура, може би ще се инвестира повече в образоването и привличането на публика, може би ще се делегира повече отговорност на гражданските организации, може би ще си дадем сметка, че културата на международно ниво изисква други бюджети и въобще различно отношение към работата …. кой знае… Поне на мен много ми се иска това да е резултатът от усилията да се изпълни проектът.

Какво да очакваме догодина след ЕСК? Надяваме се не нова пауза…

На този въпрос най-вече може да отговори Веселина Сариева като директор на фондация „Отворени изкуства” и инициатор на НОЩта. За мен като куратор, мениджър и културолог, НОЩта би трябвало да развие формата си и да го преосмисли. Вярвам, че екипът има готовност да седне на масата и да говори за плюсовете и минусите, за това, как да се актуализира, но и да се запази мисията на събитието. От моя гледна точка обаче, за да се развива за в бъдеще един толкова мащабен фестивал са необходими много повече средства. Има много прекрасни проекти, които НОЩта може да осъществи и които остават разработки само на идейно ниво, защото нямат необходимото обезпечаване. Ограничените бюджети слагат лимит за развитие на всички културни събития в България. Това е проста и очевидна, надявам се, истина. Въпросът тук дори не опира само до парите в практически и груб смисъл, а най-вече до представата ни за стойността на художествения продукт. Ако променим нагласите си, ако възприемем културата като нещо ценно за обществото, на което трябва да се помага да се осъществява, то тогава много административни пречки също биха отпаднали. Въпросът е, дали искаш нещо да се случи и си готов да работиш за това. Истинската култура се прави не от нашите или вашите хора, а от талантливите, от визионерите, от доказалите се можещи, от тези, които успяват да говорят, както в Пловдив, така и в Берлин или Ню Йорк, или пък Дубай достатъчно добре. А затова се искат средства и разбираща, подкрепяща среда. Публиката ще се увеличи неимоверно впоследствие.

Споделете ни във:

2 коментара за “Владия Михайлова: Работата и мисленето за НОЩ 2019 са много различни от предходни години

  1. ‘СВИНЕТЕ ЗА ТЪПИЯ ВЪПРОС, АМА КЪДЕ ПРОДАВАТ ДИПЛОМИ (И ПРАВОСПОСОБНОСТ) ЗА „КУРАТОРКА“? ДАЛИ В КИЛИЙНАТА АМТИ+И+ЦИРК (ХОНОРИС КАУЗА ЗА МЕНДЕТО Й ИЗЛЕЗЕ ЕДИН МИЛИОН, А ЗА КУРАТОРЛЪК ПОНЕ СТО ПЪТИ ПО-МАЛКО, А?)
    ИМАМЕ ЩОТО В МИЧКЮР ЕДНА ПЛЕМЕННИЧКА – ДОБРО МОМИЧЕ, АМА ЗА НИЩО НЕ СТАВА, НЕ УМЕЕ ДВЕ ЧЕРТИ ДА ИЗЧЕРТАЕ, ТА ДАЛИ ПОКРАЙ И ВЪРХУ ГЪРБА НА ХУДОЖНИЦИТЕ НЕ МОЖЕ ДА ПРОКОПСА?

  2. Дрън-дрън, ‘айде стига „заслуги“, Заслужили Деятели ЗДК-та „…Веселина Сариева като директор на фондация „Отворени изкуства” и инициатор на НОЩта…“ сякаш не е всеизвестно, че цялото усилие Градът дължи на ентусиазирани НЕПЛАТЕНИ ДОБРОВОЛЦИ, а не на заплатаджии директорки и позьорки.
    Директорка на „Открехната Изкуственост“ – ами що не й харижете и галерия 2019 Гладстон отгоре на приватизирания Отец, а?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.