Юруш на комплексите!

Аня Петрова

Седмичната доза напразни обещания ни е дадена от държавата. По-точно от нейните представители в скъпи костюми и сладкодумни усти.

Дали породено от злокачествена консумативна злоба или някое извратено чувство за малоценност, както вчера разбрахме, Карадере започва да се застроява. Представям си просто група от хора, стоящи пред картата на България. Сочейки точно Карадере, някой се провиква „Тук! Тук е останало малко място. Юруш на комплексите!”. На ползу джобу (личному и партийному), както казваше един мой професор.

Опитвайки се да изкопча позитивното от цялата история, попаднах на двадесетина човека пред общината. За броени часове бяха успели да се организират и да покажат своята позиция по възможно най-мирния и тих начин. Хората по центъра не знаеха какво се случва и защо се случва, но това не попречи да се питат, какви са тези лудите с плакати. Тъжно е, че приемаме по този начин последните загрижени за природата ни, но ако така ви е по-лесно да ги забележите и запомните – Лудите, лудите, те да са живи.

„Има места, които са специални с, изключителна енергия, която докосва всеки човек. Те ти напомнят какво е любов, благодарност, да си човек, да си естествен. Няма друго подобно място като Карадере” сподели една от протестиращите вчера.
 Във връзка с абсурдните действия на правителството и всичките им фалшиви думи, протестиращите бяха на единодушното мнение: „Те всичко обещават. Цялото Черноморие е осеяно с това, което искат да направят. Щом искат да си изперат парите не е мястото  там.Тези хора предполагам дори не са го виждали, те просто знаят, че е някъде там. Ако отидат и постоят известно време съм сигурна, че ще си променят мнението”.

Цветни дрехи, широки усмивки, музика и дечица, които оцветяват плаката с надпис „Не искаме бетон в морския ни дом”. С мили думи обясняваха на хората по Главната защо са се събрали, приканваха ги да се присъединят ако имат желание. Даже им даваха плакатите си да се снимат. Всичко това, докато не се появиха органите на реда. Един от тях проявяваше разбиране, да, повтаряше, че разбира защо всичко това се случва, но все пак му трябва черно на бяло разрешението тези хора да са там. В моите очи на страничен наблюдател, цялата ситуация ми изглеждаше абсурдна, най-малкото,защото полицаят сочеше плаката, оцветен от децата и казваше „За мен това е протест”. Взеха личните данни на протестиращите и всичко приключи точно толкова бързо, колкото и се беше организирало.

„Много силно се надяваме да постигнем нещо с тези протести. Не се чуват много, подобен тип изяви, но ако ние не излезем ще кажат, че не изразяваме по никакъв начин гражданската си позиция” , споделиха надеждата си еколозите на финал. След споменаването за мирен протест, сред групата се чу заплашителен глас „Аз въобще не съм мирен гражданин!”.