ДРОГА: Епизод V. Не е трудно да станеш зависим, трудно е да се спасиш

Най-болно ми е, че баща ми с отказа от мен, докато бях зад решетките

Преживях абстиненцията благодарение на семейството и приятелите, които ми останаха, признава Кирил

Това, че си спрял да друсаш, не означава, че си извън играта. Спасих се едва когато избягах със съпругата си извън страната

Продължаваме темата с наркотиците. Днес ще ви представим драматичната история на един мъж, преминал през целия ад с дрогата и през цялата верига в процеса – от старта, през зависимостта, до дилърството и присъдата. И накрая лечението – бягството.   

Стефка Георгиева

Винаги съм се водила от убеждението си, че бивш наркоман няма. В хода на разследването, което правим от известно време насам, понятието „наркоман“ доби малко по-различен смисъл. И най-хубавото, което видяхме, по време на срещите ни с различни хора е, че има значителен брой хора, които са се отказали от пагубния за себе си навик и са преодолели зависимостта.

Този път ще ви разкажем за един подобен случай. Това е историята на Кирил, който е минал по всички звена на веригата – от консуматор до дилър и бивш затворник. От 8 години, нашият събеседник живее извън страната, тъй като не е намерил по-удачен начин да се измъкне от средата, в която е попаднал. Но нека започнем историята от самото начало.

В средата на 90-те години, Кирил е бил тийнейджър. Започнал да обикаля барове с компания и това съвсем не е било необичайно за един младеж в пубертета. В един от тези барове за пръв път опитал бонбони. Тогава съвсем не е бил наясно какво прави, но признава, че му е харесало и поискал пак. След това потретил, решил да експериментира и с други наркотици. Тези експерименти продължили около 3-4 години, в които изследвал себе си и влиянието на всички наркотици върху човешкото тяло, до които можел да се добере. А това съвсем не беше трудно, дори по онова време, твърдо заявява той.

Никога не съм предполагал, че може да ми се случи подобно нещо. Израснах в изключително дисциплинирано семейство с морални ценности, които никой от нас не смееше да наруши, защото така сме възпитани. Никога не е имало разделение или различно отношение между мен и сестра ми, но ето – сам избрах грешния път и съм благодарен на Бог и съпругата ми, че ме спасиха от ада, в който бях попаднал, споделя Кирил.

Разказа ни, че през този период от време се е променил като личност, но не чак толкова драстично, колкото в следващите години. Станах безотговорен и разсеян, започнах да се карам с родителите ми и сестра ми, но бяха дребни неща. Всички предполагаха, че е заради възрастта ми, тогава бях на 18-19. Страшно започна да става по-късно. Започнах с коката. Признавам, много ми хареса. В началото беше лесно, защото работех, имах доходи и те ми стигаха за няколко дози. Когато започнах да друсам по-често, си пролича видимо. И никога няма да причиня отново това, което причиних на семейството си. Започнах да крада пари от тях, а след това продадох бижутата на майка ми. Продадох си стерео уредбата, DVD-то, телевизора… Това все бяха неща, които аз съм си купил, но дойде момент, в който нямаше какво да продам. Разпродадох цялата къща. Само с дивани и легла останахме. И две маси. Тогава нямах съвест, не разсъждаваш изобщо. Исках и тях да продам, но нямаше как да ги изнеса от вкъщи. Виждах майка ми да плаче и изобщо не ми пукаше… Сега като се сетя, сърцето ми се свива, разказва със сълзи в очите мъжът.

И минах към херцата. Не знам дали още и казват така, за хероина говоря. Няма да забравя първия път, в който нацелих вената. Ама това е грозна картинка, не искам да ти я описвам, много жалка гледка. Вече нямах работа, изгониха ме. И как няма да ме изгонят. Бях се превърнал в това, от което най-много се опасявах. Станах като онея друсалки по улиците, които съм съжалявал, откровено споделя Кирил.

С нашия събеседник се познаваме от години и може би тук е момента да вмъкна едно описание на визията му, която се промени до неузнаваемост. Той винаги е бил висок и добре изглеждащ мъж с мускулесто тяло. Всички в обкръжението му разбрахме какво се случва с него и че проблемът става все по-сериозен, защото бяхме наясно със зависимостта му. Кожата му стана сива, очите изпъкнали и пожълтели, зъбите му се развалиха, изглеждаше като съсухрен болен старец на 90, а не на млад мъж, който дори все още не бе навършил 30 години.

Останал без работа и с шепа приятели, които все още поддържаха контакти с него, той започна да търси начини, за да се сдобие с някакви доходи. Едва ли не бихте се сетили какво се случи – започна да продава. Както казва той: „Върнах се в играта“. Той печелеше много добре и това бе видимо за всички. Започна да си купува маркови дрехи и обувки, ремонтира и обзаведе доскоро празната къща, в която всичко ценно се криеше от него. Започна да купува златни накити на майка си, а тя не знаеше какво да каже, защото бе наясно от къде идват парите. С баща му вече не си говореха, подминаваха се.

По времето, когато Кирил беше дилър, случайно присъствах на спор между него и майка му. Важно е да уточним, че той страшно много обича деца и очите му светкаха при вида на малчуган. Играеше си с тях, гонеха се, вдигаше ги във въздуха и видимо го правеше от сърце и душа. Та в този спор, майка му му каза: „Нали обичаш децата? Защо им вредиш? Навреди на себе си достатъчно, защо продължаваш да разнасяш заразата и по останалите?“ Заразата в случая е метафоричен израз. За щастие, днес Кирил е жив и здрав и както сам казва: „Като по чудо не съм спинозен!“, т.е. болен от спин. Тези думи на майка му подействаха като шамар през лицето, особено когато той осъзна, че не може да си представи да няма свои собствени деца. Това обаче не е краят на историята…

Осъзнавах, че съм зависим. Беше изключително трудно да го призная пред себе си, но успях. Една вечер се прибрах рано, бях приключил с клиентите, и вечерях с родителите си. Казах им. Всичко им казах – че съм наркоман, че се боцкам, че вече нямам вени по тялото и ги търся между пръстите на краката и по пениса си, защото не издържам иначе. Че вадя лесни пари с дилърство и мога да ги издържам, че не е нужно да работят. Показах им парите, които бях изкарал за ден. Ахнаха. И ги помолих за помощ. Това не можеше да продължава така. Тогава баща ми ми заби такъв шамар, че се опрях в стената и излезе от стаята. Майка ми се разплака. Тя все това правеше в последните месеци, че и години. Сега вече я разбирам и аз…

С помощта на семейство и приятели, Кирил намали дозите. Тогава започна да пуши марихуана, за да усети въздействието на по-малки дози. Обаче продължи да продава. Няколко пъти се опитваше да се откъсне от тези среди, но все безуспешно. Имало е случаи, в които всички съседи виждахме последствията от неговите опити. Неговите дилъри, от които той взимаше, за да препродава, го заплашваха. Той беше един от най-добрите по-веригата. Продаваше от всичко и по много. Можеше да ви намери и невъзможното, срещу съответната цена, разбира се. На стоящите над него в йерархията, не им харесваше идеята той да прекъсне. Имало е вечери, в които цял ескорт скъпи БМВ-та въртяха гуми на площадката, която се намира точно пред тях. Заплашвали са го. Не беше страшно да заплашват мен, но семейството ми…

След това събеседникът ни изчезна за няколко месеца. Опита в комуна, но там не успя да се справи с проблема. Реши да се затвори вкъщи и да не търси контакти с никого. Само с най-близките си. Беше време за радикални мерки. Трябваше да спре от веднъж и това, може би, беше един от най-тежките му моменти. Абстиненцията дойде на гости в стаята му, а повярвайте ми, по-ужасно нещо в живота си не съм виждала. Почти седмица Кирил не ставаше от леглото. Лежеше завит с няколко одеяла, получаваше гърчове, болката бе изписана на лицето му. Виковете му се чуваха извън пределите на къщата, а ние се редувахме да се грижим за него, за да не посегне пак към иглата. Той се молеше за нея, искаше я и пяна избиваше от устата му, точно като на болно от бях куче. Но се справи!

Всъщност, най-изумителното, поне за мен в тази история е силата на характера на този човек. Той наистина отказа всичко, изхвърли иглите и спринцовките, наркотиците обаче все още бяха в къщата. Той продължи да продава, притиснат от обстоятелствата. Славата му на дилър, обаче, му изигра много лоша шега, защото достигна до ушите на полицията. И дойдоха у тях. Но не обикновени полицаи, а служители на НСБОП. 6 или 7 мъже с две бронирани коли пристигнаха на адреса на семейната къща и влязоха с шут във вратата. Претърсиха всяко едно кътче в къщата, свалиха дори керемидите от покрива и резултатът беше ясен – ще се лежи.

Осъдиха го по бързата процедура, а той и не отрече, че е извършил престъпленията, в които бе обвинен. Заради съдействието, което оказа, добро поведение и това, че работеше по време на присъдата си, след 2 години и половина Кирил излезе. В затвора можеш да намериш всичко, не е тайна, обаче се опазих чист. Бог ми е свидетел, и аз не знам как успях, споделя той. Абе затвора не е място, на което да ти се прииска да идеш ама имаше и по-зле от мен. С педофилите най-лошо се отнасят всички, и служители и затворници. За мен най-голямото наказание беше, че баща ми се отказа от мен и не дойде да ме види нито веднъж. Майка ми идваше, когато можеше. Аз лежах в Бобов дол, не е близо и не се виждахме всеки месец, но посещенията и ми вдъхваха много надежди и кураж.

Той не пожела да разкаже с подробности как е било в затвора. Пожела само никой да не попада там. И все пак се върна обратно в нормалната си среда. За известно време. Намери си работа, като общ работник по строежи, но пак беше нещо. Тогава се запознах и с жена ми. Най-силната жена на света! Заклевам се!, разказва той. Сподели ни, че още от самото начало е бил откровен с нея и е разказал всичко, което се е случило и което е преживял. Тя не видя в мен наркоманът, а човекът.. ох, още ми се разтуптява сърцето като заговоря за нея, а сме заедно от няколко години, разказва той, този път с огромна усмивка, грейнала на лицето му.

През първата половин година, откакто бях навън, не ме бяха надушили гадовете, продължи да разказва Кирил. Обаче славата си е слава, а клюките бързо се разнасят и разбраха. Вече имах приятелка, бях супер влюбен и виждах, че тя ме подкрепя. Ставала е свидетел на среднощните свиждания, които започнаха да ми правят, след като се разчу че съм вкъщи. Не й давах да се показва дори на прозореца, защото се страхувах да не й направят нещо. Връзката ни вече беше сериозна, живеехме заедно и дори бяхме говорили за деца. Аз много ги обичам, тя искаше да бъде майка и решихме, че ще си правим бебче. Аз бях започнал тестове на всеки три месеца, откакто излязох от затвора, за да мога да докажа, че съм чист ако се наложи. Е, наложи се. Отидохме заедно на лекар, обяснихме му какъв е случаят ни и той директно заяви, че ако искаме здраво дете без увреждания, трябва да е минала поне година, откакто съм чист. Е, тя годината беше минала, но жена ми тогава имаше съмнения, за което не я упреквам. През следващите 6 месеца 3 пъти си правих тестове на кръвта. И все чиста, чиста, такава, каквато трябва да бъде.

То всичко беше много хубаво ама все още ме търсеха. И дилъри и бивши клиенти. Когато си над 10 години в тея лайна, няма как да се отървеш с чисти ръце. Знаеш ли, най-големият късмет е, че се измъкнах, защото много мои приятели си отидоха преди да станат на 30. Обаче друго тръгнах да ти казвам. Та продължиха да ме търсят. Аз отказвам, те пристискат, това беше битка на характери. И тогава най-хубавото се случи! Прибирам се един ден от работа и гледам жена ми, седнала в градината и гледа в земята. Целия изтръпнах, честно ти казвам. Помислих си, че ще ме зареже. Гърлото ми се сви, краката ми омекнаха, очите ми се насълзиха. Казах си: „Загубих я!“ Тя ме привика да седна до нея, хвана ме за ръка и каза: „Бременна съм.“ И всичко ми мина! Такова щастие в живота си не съм изпитал. След като мина първоначалната еуфория около голямата новина, седнахме и поговорихме сериозно. И двамата не желаехме детето ни да расте в тъмната сянка на баща си, особено имайки предвид, че все още не можех да се откъсна. И два месеца по-късно заминахме.

Кирил и жена му са заедно от 8 години. Имат двама прекрасни сина, единият на 7, другият скоро ще навърши три. В България са се прибирали общо 3 пъти за това време и то тайно, защото още при първото им завръщане, слухът че Кирил е в града, се разнесе за секунди и проблемите започнаха изневиделица.

Няма да се върнем, защото пазим това, което имаме, благодарение на жена ми. Тя е по-силен характер и успя да се справи с това, с което сам нямаше как да успея. А вие, младите, моля ви, внимавайте какво правите, защото видя с мен какво стана. Не ви трябва това нещо в живота. Аз се измъкнах, обаче много хора не успяха и си отидоха твърде млади. Плашете се, защото е страшно и бягайте на далече от дрогата, защото с наркотиците до нищо добро няма да достигнете.