Инвеститорът на ул.”Отец Паисий”: Изрядни сме, проектът ни е съобразен с всички изисквания

Възстановяваме оригиналния проект на арх. Джаков от 1921г. по архивни сведения, подчертава проектантът Иван Щерев

От Министерството на културата не са искали от нас да укрепваме фасадата, твърди архитектът

Проектът ни е съобразен с всички изисквания. Документацията ни е изрядна във всяко едно отношение. Одобрена е от всички инстанции- НИНКН, Община Пловдив и район Централен. Това заявиха пред Под тепето инвеститорите на улица „Отец Паисий” и архитектът, проектирал бъдещата сграда на мястото на паметника на културата от категория „за сведение”, за чието събаряне писахме днес. Те подчертаха пред медията ни, че действат с отношение и искат да оставят една добра архитектурна следа в Пловдив. И са категорични, че всички техни актове са регламентирани и не са в разрез със становището за съгласуване от Министерството на културата, което утре ща прави проверка. Не са изисквали от нас да укрепваме фасадата. Казаха, че трябва да запазим автентичния й вид. А ние го правим. Визията на бъдещата сграда е съобразена изцяло и е в пълен унисон с оригиналния проект от 1921г. на арх. Стефан Джаков, който така и не е реализиран в цялост. Ще го възстановим по архивни сведения, разполагаме с тях, заяви арх. Иван Щерев. Дълго време приземното ниво на сградата функционирала като фурна. Лицето е било с големи витражи и мецанин, които са част и от новия проект. Ще работим само с най-добрите материали- гранит, качествено дърво за дограмите и витражите. Ще запазим парапета на терасата, като преди това ще го реставрираме, за да го имплантираме в бъдещата фасада, допълва арх. Иван Щерев. Той уточни, че в неговия проект се предвижда градеж на петно от имота, на което досега такъв е нямало. Той ще влиза навътре от тротоара, като идеята му е да дава сведение за автентичните форми на старата постройка. На върха пък е предвидена тераса, която няма да се вижда от нивото на улицата.

В рамките на 3 години сме преминали през всички процедури. Нашата идея е бъдещата сграда да се впише в средата и да се използва и за културен живот, като това ще може да се случва в двора, който запазваме, казва на финал той.