АртКултураНовини

Защо 2 април е Международен ден на детската книга

Това е рождената дата на Ханс Кристиан Андерсен. Датата, на която целия свят избира да отбелязва Международен ден на детската книга

Ето защо днес ви предлагаме 8 малко известни факта за Андерсен и още толкова негови вдъхновяващи цитати

Майка перачка и баща обущар в студена Дания дават живот на едно слабичко момченце с голям нос и дислексия. То се ражда на 2 април 1805 г. в Одензе. Това е рождената дата на Ханс Кристиан Андерсен. Датата, на която целия свят избира да отбелязва Международен ден на детската книга.

Родната къща на писателя

Майката Ан-Мари е седем години по-възрастна от съпруга си Ханс Кристиан Андерсен. Тя е практична и земна, а той е налудничав фантазьор. Малката библиотека на бащата включва Библията, произведенията на Франсоа Волтер, комедиите на датския драматург, романист и философ-просветител Лудвиг Холберг и приказките от „Хиляда и една нощ“. Именно таткото обущар въвежда хлапето си в света на книгите, като чете на малкия Ханс “Приказки от 1001 нощ”. Поради бедността, авторът получава много оскъдно образование. На 14-годишна възраст младежът отива в Копенхаген с надеждата, че ще успее да стане актьор. Заради отличното си сопрано е приет в Кралския датски театър, но след мутация в гласа, Андерсен се насочва към писането. Директорът на Кралския датски театър изпитва симпатия към младия Андерсен и убеждава крал Фредерик VI. да заплати част от образованието на младежа. Първата му книга с приказки се появява на бял свят през 1835 г., а децата са влюбени в произведенията му. Някои от най-прочутите истории са за Палечка, малката кибритопродавачка и грозното патенце. През 1867 г. авторът получава ключовете на град Одензе, а на 4. август 1875 г. умира. Един от най-известните разказвачи, автор на множество пиеси, романи и пътеписи, но познат най-вече със своите приказки, преведени на 146 езика. Чрез своите безсмъртни произведения Андерсен повлиява значително на детско-юношеската литература. През 1956 г. Международният съвет за детската книга учредява на негово име наградата “Ханс Кристиан Андерсен” за значителен принос в развитието на жанра, а 2-ри април – рожденият ден на автора, е признат за Международен ден на детската книга.

Ето защо днес ви предлагаме 8 малко известни факта за Ханс Кристиан Андерсен и още толкова негови вдъхновяващи цитати

1. Ханс Кристиан Андерсен никога не се жени, но милиони деца обичат него и приказките му.

2. Обича и мъже, и жени. Като младеж Андерсен се влюбва в момиче на име Риборг Войт, но любовта му е несподелена. След смъртта му нейно писмо е открито в специална кесия на гърдите му. Обекти на несподелените чувства на писателя стават и Софи Йорстед, дъщеря на известен лекар, и Луизе Колин, най-малката дъщеря на патрона му Йонас Колин. Приказката „Славеят“ е израз на чувствата му към Йени Линд и става повод за прякора й „Славеят на Швеция“. Предлага брак на Линд в писмо, което й връчва на гарата след една от срещите им. Но и тази любов е несподелена, а Линд пише в писмо през 1844 г.: „Сбогом и нека Господ благослови и закриля моя брат, така както искрено желае любящата му сестра Йени“. Андерсен изпитва и хомосексуални чувства. В писмо до Едвард Колин споделя: „Лелея по теб като по красива калабрийка. Моите чувства към теб са тези на жена. Женствеността на моята природа и нашата връзка трябва да останат в тайна.“ Колин, който е хетеросексуален, пише в спомените си: „Не можех да отвърна на чувствата му и това му причини много страдания.“ Подобна е развръзката и на увлеченията на Андерсен към датския танцьор Харалд Шарф и Карл Александър, велик херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах. Една от най-известните приказки на Ханс Кристиан Андресен – „Малката русалка“ е смятана от него за автобиографична, в нея той излива терзанията си в сферата на сексуалността. Андерсен се чувствал некомфортно в кожата си и искал да бъде част от друг свят. Оригиналният вариант на историята завършва със самоубийството на морското същество, но впоследствие Андерсен я преработва. Русалката е принудена 300 години да върши добри дела, за да получи обратно душата си. Според критиците този финал съответства много повече на вътрешната драма на писателя, отколкото мотивът за самоубийството.

3. През пролетта на 1872 г. Андерсен се наранява сериозно при падане от леглото в дома си. Скоро след това започват да се проявяват симптоми на рак на черния дроб. Писателят умира на 4 август 1875 г. в „Ролигхед“, в близост до Копенхаген, дом на близкия му приятел – банкера Мориц Мелхиор. Малко преди смъртта си Андерсен подбира музиката за погребението си, като настоява „ритъмът да бъде подходящ за малки крачета, защото в кортежа ще има повече деца“. Андерсен е погребан в гробището „Асистенс“ в квартал „Ньоребро“ в Копенхаген.

4. През 2012 г. е открита първата приказка на великия приказник – “Лоената свещичка”. Намират я случайно на дъното на кутия в Датския архив на остров Фюн в Оденсе. Смята се, че е написана между 1819 и 1823 г., когато той е все още ученик.

5. Приказките на Андерсен първоначално не били популярни и са необходими около десет години, за да започнат да се харесват и купуват от родителите и децата.

6. Андерсен не е смятан за красив и се предполага, че в приказката “Грозното патенце” авторът въплъщава личните си преживявания.

7. Въпреки, че Ханс и Кристиан са типични датски имена, комбинацията на две имена не е обичайна за страната. Андерсен обаче е различен още от раждането си, защото страда от дислексия и въпреки, че се научава да чете, никога не се научава да казва думите правилно буква по буква, а ръкописите му са изпъстрени с грешки.

8. Андерсен обичал да бъде фотографиран и за времето си има над 200 фотографии. Проблемът е, че авторът бил много суетен и държал да изглежда добре на снимките, а като се има предвид височината му и огромният му нос, задачата пред фотографите е била истинско предизвикателство.

 „Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно.“

„Не е беда да се появиш на света в патешко гнездо, ако си се излюпил от лебедово яйце.“

 „Наслаждавай се на живота. Имаш достатъчно време да бъдеш мъртъв.”

„Животът сам по себе си е най-прекрасната приказка.“

“Животът ми е най-добрата илюстрация на всичките ми творби!”

„Не мисли, че ще паднеш и няма да паднеш никога.“

“Всичко, което погледнеш, може да стане приказка, а всичко, до което се докоснеш – да се превърне в история.”

„Животът е като красива мелодия, но текстът е объркан.”

Андерсен написва над 180 произведения и по-малко известните са също толкова добри, колкото и най-популярните.

В негова чест в Копенхаген е издигнат паметник, превърнал се в символ на града – бронзова фигура на малката русалка.

В родния му град Одензе има точно два музея, посветени на автора: H.C. Andersen Hus и H.C. Andersens Barndomshjem.

Източник: Капана.бг

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина