АктуалноГрадътМненияНовиниПод ножа

Проблемът на площад Централен не е временен, а постоянен

Площадът всъщност е най-голямото безсмислено и без функция пространство на града, което гони хората – пешеходци, велосипедисти и др. – от него

Освен некачествено изпълнение, проблемът на площада е и некачественото му проектиране

„Виенското колело“ на площад „Централен“ предизвика куп полемики в последните седмици. Там ли му е мястото – или не. Хубаво ли е – или не. Добре ли е, че не се разшири като лунапарк – или не.

Конкретният казус не е толкова важен, тъй като ще го забравим след няколко седмици, когато Виенското колело вече го няма и който е искал да се снима, вози и радва, ще се снимал, возил и радвал, но площадът ще си е пак там. Спорният временен обект ще си е заминал, но постоянният площад ще си е на същото място.

И проблемът е именно в площада – а не в който и да е временен обект, който ще бъде там и ще се премахне.

На първо време – и най-повърхностно – може да погледнем на самото материално състояние на обекта. Веднага след поставянето на Виенското колело се появиха коментари от противници на атракцията, че вече имало увреждания по площада. Дори това да е така в случая, контекстът на голямата картина прави уврежданията от Виенското колело незначителни. Предходната временна атракция – ледената пързалка – също остави поражения, които не предизвикаха полемики.

По-сериозният проблем е, че дори от най-безобидното функциониране в градска среда, площадът се руши. Будни граждани вече информираха за множеството потрошени керамични седалки по целия „Централен“. Вече има много счупени плочи – предимно по капаците на шахтите за подземната инфраструктура. На места те се смениха с гранитни плочи с по-малък растер, но дори по-здрави, те изглеждат изключително грозно. Друг проблем се появява и при всеки по-сериозен дъжд с неравни места на някои части от площада – едно от местата, където постоянно се образува голяма локва е до паркинга между хотел Тримонциум и партийния дом.

Още по-големият въпрос от некачественото изпълнение е бездарното проектиране на пространството. С изключение на зоната около археологията на Западните пропилеи, площадът всъщност е най-голямото безсмислено пространство на Пловдив. При това точно в центъра на града.

Видим проблем в България, в това число и в Пловдив, е пълното безсилие на проектантите на публични пространства (обикновено анонимни хора), да създадат смисъл в големите публични пространства. Някакви идеи хрумват в близост около сградите, около парковете и други места по границите, но центъра на тези широки площади винаги е една безсмислена урбанистична дупка.

В по-малък мащаб подобен пример е пространството около Епископската базилика – или по-точно пространството пред католическото училище „Св. Андрей“ – по-късно Малчика, днес Райфайзен банк. Ако зоната непосредствено около самата Базилика, пред Католическата църква и зад спирката е интересна, то в средата остава един напълно безсмислен триъгълник без никаква функция и смисъл, освен просто да е там. Няма никаква причина човек да бъде там.

По-същия начин, но в гигантски мащаб, е площад „Централен“. Зоната непосредствено около парка е интересна – има плавен преход към парка, различните фонтани се приемат добре от малки и големи, археологията е атрактивна и достъпна за посещение (макар и без нито една информационна табела какви всъщност са тези камъни). Целият останал площад обаче е напълно безсмислен. Събития – изключения като наскоро миналия „Пловдив чете“ или изборите през 3-4 месеца, на които се появява някоя друга партийна шатра само доказват безсмислието на едно такова огромно пространство в 90% от годината.

Специално идващото лято и следващите три месеца жеги в Пловдив ще ни припомнят още по-добре това. Площадът се избягва, всеки се чуди как да го заобиколи, защото в огромния пек е не само неприятно, а за много хора и опасно да се преминава по него. Да, вече плочите не са счупени и грозни, както бяха в последните 40 години, но какво от това – отново имаме един гигантски плац, на който никога отново няма да има партийни манифестации, няма да има концерти, няма нищо.

Сред големите абсурди е и постоянното свиркане на трудноподвижните служители на Общинска охрана, които се карат на някоя млада дама или дете, дръзнало да премине през празния площад на велосипед. Така освен, че това е най-голямото пространство в града, което е неприятно за пешеходци през голяма част от годината, то е и най-голямото пространство в града, което е забранено за велосипедисти.

А как може да бъде? Този огромен площад да бъде ангажиран с някаква функция. Или поне да се направят условията там да има нещо. Един жив град не търпи да няма нищо – затова се появяват и пързалката, и виенското колело, и хорото, и Пловдив чете. Но един добре проектиран площад – или публично пространство – е пълен, ако не постоянно, то максимално често. Да е достъпен за всички.

Площадът е огромен и няма проблем да се отдели пространство за велосипедисти (ако изобщо трябва да се „отделя“), които искат да идат към бул. „Иван Вазов“, към „Гладстон“ или към парка. Да има място за родители с деца, деца на различни възрасти, които да си играят, да изпълват площада с живот. Всичко това би могло да се случи, ако площадът се проектира не анонимно, не зад гърба на хората, не на инженеринг и по обичайните други канали. А след това вече можем да говорим и за естетиката, която също е проблем. Но за всичко това, сякаш вече е късно.

В момента постланото с еднакви плочи огромно пространство не помага за нито едно от тези неща. А то е там за постоянно. Временните намеси – добри или лоши – няма да променят това.

Теодор Караколев

Пише по темите, свързани с културата, културното наследство и история на изкуството и архитектурата.

32 коментари

  1. Площадът е ? пример за поредното ограване. И да грозен е. Много. Цялата Главна е бездарна. Европейска столица на културата? Хайде спомнете си. Вероятно и Римския стадион и Античния театър биха могли да се налеят с китайски гранит и турски павета. Кофраж.
    Конзолно бетониране. Една две колони и сме обратно в древността ♾ Почти. Туризъм? Не съвсем.
    Краде се безобразно и непрестанно. А неграмотните са мнозинство.
    Четеш или крадеш?

  2. Като гледаме развеселените тълпи мераклии за „атракцията“ става ясно колко печеливша е тая далавера (абе да не би да е „спонсорирана от общината“ и тя тоя път по „програма“ за моя сметка / твоя / наша? Че са ни малко стотина милиона борчове?)

    Не се научиха да спазват приличие нашенците и да се подреждат на опашката по двама по двама, пък ако не успеят днеска – и утре е ден!

  3. Вместо преоразмерения скучен (но доходен за неколцина) плочник дето се чудим как да го съживим и раздвижим можеше да се изгребе всичкия натрупан боклук цели столетия и да се слезе на антично ниво открай-докрай – от партийния до Гладстон. Долу попаднали на каквото има останало щеше да бъде по-весело, по-разнообразно, а вероятно и по-прохладно. Но Тотев си имаше далавера за оплочване – това историята запомни.

    1. Това с изгребването, няма да се получи лесно – има 2 /два/ метра бетон под плочките. Затова и „античните открития“, са отстрани в мекото.
      Авторът, не се е досетил да добави и това, към недостатъците на Площада.

      1. Вече е немислимо, наистина, post factum . . . Запечатването на археологическото ниво с тежки бетони и плочници открай докрай си беше поредното престъпление „на мегдана“ Става дума за идеи ОТПРЕДИ да „проектираме“ тъпоъгълния плочник с тук-таме . . . прозорчета за да надникнем към древността.
        Ужким.
        Още доката преговаряхме с испанските победители в конкурса – чийто проект нямаше да свърши добра работа. Ирина Дакова показа повече майсторлък. Но – късно е, чадо!
        Керванът си върви, Фьодорчо, айде няма нужда и ти да ни хленчиш!

  4. ПЛОЩАДА е ЕДИН СОС от всичко и нищо!
    – Малко ЗЕЛЕНКО!
    -Малко поща, която вече не е поща. Обаче е дегизирина, като сграда от 1970 – 80 години на миналия век. В интерес на обективната истина. Не лош пример за тогавашната архитектура.
    – Малко остатък от Партиния дом. И тук в интерес на обективната истина, партийния дом с това, което е вложено в него като материал, но не потдържан и оглозган вече , е една чудесна сграда. Това вече не може да се постигне с алчните и некадърни строители. Тази прецизност и отдаденост на идеята на проектантския КОЛЕКТИВ!!!! Жалко , че има друга символика, свързана с дража вълчева ( тодорживкова гювендия ) и иван панев . За по младата публика СЕКРЕТАРИ на БКП-БСП в град Пловдив.
    Проблема на Пловдивския площад , е че няма ГРАДОУСТРОЙСТВЕНА РАМКА съизмерима с откритата площ и няма никаква възможност просто да поседнеш кротко и да си изпиеш водата. П Партийния дом позициониран на ЮГ затваря гледката към Родопите. Бившата поща затваря изгледа към Хълма и стария град.
    Няма нужда от това престараване да се бутат двете сгради. Пощата може да се преустрои с конкурс в музей на тракийското и римско изкуство.
    Партийния дом да си остане там където е. Нещата там са предрешени, но да се реконструира и приведе в един по спретнат вид. А що се отнася до тази ШИЗОФРЕНИЯ „ОПЕРАТА“ …. мокрите сънища на бившия ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ ИЛКО НИКОЛОВ. Това е пълна простотия.
    За една опера и трябва освен открита площ ,която не съмнено има , и ГРАНДИОЗНО И ЛЕСНО ПАРКИРАНЕ и ОТЛИВАНЕ . А това за този тесен квартал е просто немислимо. Първо защото подходите за паркиране са тесни. Те и сега са тесни за пракирането на джиповете на учащите се в бившата „ЛИЛЯНА ДИМИТРОВА“. Представете си какво ще се случи, като тръгне потока от пишман драги зрителки и пре драги зрители с джиповете си да гледат опера. Ще стане керван сарай до сточна гара. Може и да си потрошат главите кой пръв да влезе в подземните паркинги. А те ще са поне 4 – 5 етажа на долу. Та и римските разкопки ще подберем. Да не говорим , като се почне паркирането на тира с декорите и цялата нужна техника за поредното грандиозно представление. Ще стане така, че ще си имаме една ОПЕРЧИЦА ( щото това ще остане като се развъртят подходите за влизане и излизане и паркирането на тировете) С големи подходи и паркиране . Не става въпрос за онова недоносче на ИЛЮ. А за нещо смиселно и добре подредено. За ЕКСТЕРИОРА да не говорим. Там местните драскачи ще се хванат гуша за гуша.
    НА дамата, която се е тръшнала за поредното безобразно ПРЕДЛОЖЕНИЕ на архитекта ИЛЮ, ще кажа : “ НЕ ВЛААА БЕ ГОСПОЖА , НЕ ВЛААА“ Няма място!.
    Подобно място като пловдивския площад има в Битола. Разкопки, че и повече разкопани и експонирани от Пловдив. Обаче като се облещи онова слънце и ни си е…. а м..а. Беше се събрала цяла Битола да зяпа кои са тези идиоти, които се разхождат на 42 градуса жега 1994 година. В Барселона при техните жеги, кмеството си обявяваше конкурси за различни конструкции, като част о ЕКСТЕРИОРНИЯ дизайн на града. И така ги направиха тези хора, че докато ходихме като студенти от площад на площад през най-здравите жеги имаше къде да поседнем и да ударим по една бира. Площада в ПЛОВДИВ това място да поседнеш на сянка го няма. Имаше обявен конкурс за площада. То бяха ревове то бяха припадъци и насирания от разни АРХИТУТКИ и АРХИТУТИ и накрая избраха един ноу сенз. Но на фона пълната импотентност на пловидвските майстори на кооперациите, беше интересен проект. Проблема му беше, че просто нямаше как да се случи технически. Беше си просто едно поредно НИЩО. В тази връзка пак онези сарански мечки на ИЛЮ ореваха орталъка, че едва ли не, не са им завзели падащия им се по рождение площад. Нищо подобно. Никой нищо не взе, но и не стана нищо. И като извод ПРОСТОТИЯ ПРОВИНЦИАЛНО ОНАНИРАНЕ на разни местни драскачи докара нещата до това състояние да се работи на парче. И колкото кметовете са по неграмотни и прости толкова по лесна изява става най-кресливото лоби, я на ИЛЮВЦИТЕ, я на АНТОАНЕТИ топаловици, я на мис ПИГИТАТА ( СТОЯНОВЦИ И СТОЯНКИ) и други ненормалници. И накрая нищо !!!!!
    ПЪЛНА ТЕХНИЧЕСКА НЕКОМПЕТЕНТНОСТ и разбиране за БЮДЖЕТ технология на строителните материали Посредствено крадене и копиране на ЗАПАДНИ ПРИМЕРИ. За съжаление тези не им стига да разберат, че тези западни решения са строго ПРЕМИСЛЕНИ и ПИПНАТИ за точното място и бюджет. Не се правят картинки! Просто се пипа ТИХО КРОТКО и с МИСЪЛ.
    СТАТИЯТА е ЧУДЕСНА!
    Слава богу , че момчето не е архитект или дизайнерстващ архитект или въобще някакъв архитект. ЩЯХА да го РАЗЧЕКНАТ. Каза истината на една кохорта от посредствени откачалки. И тези същите взеха че се изпуснаха пак. В гащите.

    1. Четем, че (цит.): „…Каза истината на една кохорта от посредствени…“ И СЕ ЧУДИМ И НЕ МОЖЕМ ДА СЕ НАЧУДИМ.

      Какво точно проповядва „момчето“ разбираче не му е ясно и на него самото – кудкудякане колко му бил крив светът!

      Че мегданът не е хубав и че става все по-ужасен – това го знаем. Почнало се е с КОМАНДАДЖИИ политически, а не архитектурни още с мастодонта на Балкантурист =ТРИМОНА. Колегията изпълнява поръчки. Напълно компетентно. Няма нужда бракониерстващи некадърници да раздават ОЦЕНКИ ПРЕДИ ДА СИ ПОЛУЧАТ ОЦЕНКИТЕ задължителни за правоспособност в професията.

      Вземете си го в ХИРУРГИИТЕ да ви реже анатомиите като ви е толкова акъла. Собственик на АрхитекТурска Фондация без даже един РабФак / задочно или поне … техникум!

        1. Ясно, ето попаднахте си на мястото с хибридния „Спец“ КараКоЛИНКА във Хирургиите където ша подобрите и здрвеОПАСването ни (цит.): „…Ще ти спре хипофизната жлеза. Така и така си на хоромни…“ Тъй, тъй, хорОМни! Личностни закачки ad hominem / вместо сериозна Тема!

          1. Изгодна проверка на простатата жлеза само при проф. д-р Фьодор КараКоЛИНКА! С нежно вкарване в мазолестия ректум на намазан с лубрикант пръст в латексова ръкавица той ще зарадва всекиго -не само Хановете- с мигновена диагноза. И ще повтори, ако ви се харесва, и ще потрети!

            Както казах, стига сте се оставяли на дипломирани от медицинската академия „…на една кохорта от посредствени откачалки. И тези същите взеха че се изпуснаха пак. В гащите…“

            Знахари, хороскопи, баячки, близане на икони и попски десници, левици и др., и КараКоЛИНКИ ще ни оправят и здравеОПАСването, и *р*восъдието, и българосъветското *р*вославие! Хвала!

  5. Обезобразяването на площада започна с Желязко Стойков, изпосъборил маса ценни сгради, за да си раздуе пощата и хонорара също и завърши с Румяна Пройкова, влезла под кожата на Тотев, за да се уреди да го довърши окончателно, без конкурс, като свой човек.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина