Художникът Богдан Александров: За визуалния шум, грешките и световъртежа в изкуството

Култура

Богдан Александров е художник, който живее и работи във Видин. Правил е изложби в цялата страна, както и в чужбина – Франция, Сърбия и др.. В Пловдив е излагал два пъти в галерия L’Union – през 2007 и 2012 година. Работил е с много пловдиски артисти, сред които скулпторът Иван Тотев, общи изложби с Румен Жеков и Никола Добрев, както и за филм, заедно с покойния Кольо Карамфилов.

Александров е един от участниците в предстоящото издание на изданието на Национални есенни изложби 2018: „Отвъд повърхността“. Традиционното събитие ще се проведе от 1 до 30 септември на няколко места в Стария град. Подробности може да четете на фейсбук страницата на изложбите.

Представяме ви интервю, представящо концепцията и идеите на Богдан Александров:

– Представете се пред пловдивчани – за контактите ви с града, с местните артисти и изложбите, които сте правили в Пловдив?

Като художник и човек от друго място възможностите да се представя са няколко. Едната, струва ми се и твърде достоверна, би била чрез хора и личности от Пловдив, с които пътищата ни са се пресичали на различни нива, и в различни ситуации. Естествено това са художници. С част от тях (Мария и Валери Върбанови, и Иван Тотев) заедно сме се формирали и изграждали, с други са ни събирали общи проекти – изложби (Румен Жеков, Николай Добрев), филми (Кольо Карамфилов). 

Мога също да ангажирам аудитория със себе си с разказ за индивидуалните си изложби, които във времето съм осъществил в Пловдив. С едната, преобръщайки мита за Прометей буквално пренесох торнадото от ателието си в пловдивска галерия. Бях поканен да представя нови работи в галерия L'Union de Paris. Докато обмислях концепцията на изложбата – мястото, където се намира ателието ми (44 паралел-северна ширина), се озова на пътя на торнадо. Връхлетя изненадващо. Температурата рязко спадна, стъмни се, след което се появи тътен… От създалия се вакуум стъклата на оберлихта станаха на прах. 

Парадоксът в обстоятелството да усетиш физическото проявление на Глобалното затопляне чрез негова противоположност и преживяното изпитание, насочи любопитсвото ми към естеството на природната стихия. Дръзнах като „ловец на урагани” да търся / изследвам хармонията, заключена в същността им и дали определена закономерност (в случая златното сечение) може да ги подчини. 

Знаех, че естетическите категории са валидни за природата в случай, че са съотнесени спрямо човешки чувства, емоции, страсти… След като не възнамерявах да рисувам визионерски пейзажи (наблюдаващ отстрани), се позовах на това, което винаги ме е занимавало – скритата  същност, онзи невидим път до истината… или до илюзията. Чрез изложбата „Локално застудяване” „окото на бурята” се измести в Пловдив.

– Какво ще представите на тазгодишното издание на Национални есенни изложби – Пловдив? 

„Вертиго. Портрети #бездиагноза” е името серията работи, които представям на Националните есенни изложби. Най-общо казано „примирявам” в двумерното пространство на платното триизмерното движение с линейното време. В портретите интерпретирам реалност преминала през фотография, в която интегрирам единици време, а оттам и движение. Догонващият се блърнат и дефокусиран образ репрезентира сумарно портретирания, разкривайки пред нас неподозирани негови същности. 

Цялото интервю четете в KAPANA.BG

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.