Да, градът трябва да се развива, но защо за сметка на стари красиви сгради

Ако искаме да развиваме „културен туризъм“ и „туристическа индустрия“ трябва да не позволяваме да се унищожават безотговорно паметници на архитектурата

Арх. Мария Стоянова, зам.- председател на КАБ РК Пловдив   

Модерната концепция за съхранение на архитектурните обекти е да запазим за поколенията архитектурния исторически спомен на мястото, в което живеем,  да запазим идентичността на града си, като адаптираме и даваме нов живот на съществуващия, архитектурно исторически ценен сграден фонд. Специално внимание на адаптацията и повторното му използване от години се отделя в Европа и Америка, и това се превръща в световна тенденция

Целта е да се запази знанието за миналото и бъдещите поколения да познават корените си и града си.

Едно от големите предизвикателства за устойчиво бъдеще, е да се намерят решения за устойчиво използване на съществуващия сграден фонд и съответно на съществуващата инфраструктура, а не с лека ръка да се унищожават сгради, носещи духа на времето, през което са създадени. Постепенно губим тютюневите складове, жилищни сгради по прекрасната ул. Иван Вазов и целия този красив ансамбъл започва да губи идентичността си.

Да, градът трябва да се развива, но защо за сметка на стари красиви сгради, защо трябва да преуплътним центъра на града ни и да създаваме инфраструктурни проблеми там. Защо идните поколения да не помнят красотата и романтиката на кварталите в сърцето на града, притаени още в атмосферата на онези времена. Какво се случи с Пловдив с унищожаването на Куршум хан или къщата на Кудоглу и целия квартал около площад Централен. Нима градът ни нямаше да бъде още по-интересен, ако не бяха запазени поне части от тези прекрасни сгради.

В Европа и Америка мнозина се възползват максимално от това, което имат, а не извършват  постоянна подмяна на стари с нови сгради, като адаптивно включват подходящи за съвременните изисквания функции.

Хората по природа са любопитни и винаги се интересуват от възможността да преживеят емоцията от срещата с автентичното историческо наследство. Така че ако искаме да развиваме „културен туризъм“ и „туристическа индустрия“ трябва да не позволяваме да се унищожават безотговорно паметници на архитектурата и архитектурни ансамбли в центъра на града ни.    

За съжаление, това което се говори за промените в Закона за опазване на културното наследство, ще даде още възможностти да надделяват частните сметки и интереси над обществените, ликвидирайки историческите ценности.