Виктор Янков: Борим се за нормалност срещу аномалията

Политологът реши да протестира на рождения си ден, вместо да празнува

Протестиращите празнуваха. Но не падането на здраво окопалото се и ненавиждано правителство, а поводът на един от най-ярките герои на пловдивското недоволство- политологът Виктор Янков. Той реши да чества четвърт век живот в компанията на хората, с които вее знамето на несъгласието срещу всичко онова, което се случва в България в последните 23 години.

-Това не е спонтанно решение. От 15 дни насам се опитвам заедно с хората от моето обкръжение да покажем, че протестът не трябва да нагнетява нас, а да нагнетява тези в парламента и министерски съвет. Защото характерът на 

протеста не е ежемесечен, той е ежедневен. Хората трябва да отделят по 2 часa след работа за викане, скандиране, лозунги. Да посветят времето си за една цел, която не е дефинирана. Ние не се борим за нещо конкретно. Не искаме да заменим едно правителство с друго. Тук не викаме за  СДС, няма го Иван Костов, не сме 90-та година да искаш да замениш плановата икономика с пазарна. Ако трябва да направим обобщен анализ, протестите тук ми напомнят повече на 68-ма, отколкото на 90-та или 96-та в България. Проблемът ни е, че 68-ма в България не сме я преживели по революционен начин и не може да си обясним какво означава това да излезеш и да искаш пълен рестарт. Морален и етичен рестарт. Защо си празнувам рождения ден на протестите? Защото според мен протестът трябва да стане едно удоволствие за хората. Иначе как ще накараш толкова много души да излязат на улицата. Ако не слушат хубава музика, не чуват позитивни послания, не се забавляват и не празнуват рожден ден. Образно казано празнувам. Защото аз по-скоро съм загърбил моя празник, колкото и помпозно да звучи- за тая кауза, заради която излизаме тук. 

-Може би хората си казват: “ Те не знаят какво искат. Не знаят какво ще стане, ако има избори. Може би ще бъдат същите партии“.

Протестът не трябва да реши този въпрос. Протестът  решава три кардинални въпроса, които може би датират още от Аристотел и това са: патосът, етосът и логосът на политиката. Патосът е емоцията, с която даден политически обект и субект успява да въодушеви хората около себе си с някаква идея, с някакво действие, за някаква реформа, за някакво управление. Логосът е разумният начин, по който той иска да постигне целта си. И етосът е изконният морал, върху който той стъпва. А изконният морал в днешни дни за хората е прозрачност,  адаптивност, интелигентност, адекватност. Не знам дали си се замисляла, но повечето хора, които излизат в София и в Пловдив, се събраха през фейсбук. Доста от хората, които се събраха в Турция, се събраха през фейсбук. Арабската революция стана през туитър. В Бразилия хората използват фейсбук, за да се събират. Малко или много това е поколение, което родителите ми наричат ноухау, но аз бих го нарекъл „поколението на социалната он лайн платформа“. Аз искам да мога да се абонирам за страницата на министерството на културата във фейсбук и да мога да се информирам и да следя всички техни програми, как мислят да разпределят бюджета за култура, например. Тоест, да бъдат съвременни, ако мога да направя една рефлексия със съветския паметник на културата преди година. И може би изрисуването на този паметник от Криейтив Диструкшън даде старт на нещо, което ние се опитваме да продължим. 

-Това е изтърканият политически трик в България – да делигитимираш. Излизат 30 хил. души, а в пресцентъра на МВР казват, че за излезли 1500. Първо делигитимираш количеството, силата, втори път делигитимираш, когато промениш идентичността. Най-често се случва чрез изтъркани епитети- наркомани, пияници, седесари, платени. Лозунгът „Не съм платен. Мразя ви безплатно.“ много добре илюстрира патоса на хората, когато са на улицата. Човекът, който го написа Правдолюб Иванов е изключително модерен български художник. Той каза, че лозунгът звучи тъпо за него. Първоначално е искал да напише „Ненавиждам ви безплатно“, но е било прекалено дълго за картона, нямало да се събере. Защото мразя ви означава, че ти живееш с мисълта за този човек. А тези хора в парламента не присъстват в ежедневното ми мислене. Не са някакъв фактор, който аз не  мога да заобиколя. Напротив, за хората, които протестираме днес, политиците са заобиколим фактор. Работим, решили сме все още да не емигрираме, сравнително образовани сме, космополитни хора. Протестът вече не е за политическите партии, той е за онези три неща, които първоначално споменах – патос, етос и логос. Ние искаме нормалност и адекватност. Да видиш, че отсреща има морал. Ти ме питаш защо не ни говорят положително? Те не са свикнали да говорят така. Те винаги са го играли жертва. Мая Манолова се опита да говори положително, но просто изглежда изкривено от нейната уста , не знам кой й повярва.

-О, разбира се. Има примери. Не искам да цитирам имена, но в България има още действащи непарламентарни имена, на които аз вярвам чисто на експертно ниво. Било то като юристи, било чисто като политически проектанти. Те съществуват, но са в маргиналната периферия на партиите. Дори на Позитано има такива. Един човек като Янаки Стоилов. Той е един изключително адекватен политик от БСП. Никога не съм гласувал за БСП, никога, може би, няма да гласувам за БСП, но кой го знае Янаки, при положение, че в крушката на тази партия са едни делигитимирани. В едно ваше интервю се бе споменало „неомафиоти“. Да, може да бъде немръсна дума. Виждаме го ежедневно на международната сцена. Политика не е професия. То е изконна нагласа за светоусещане. Това е политиката. Плюс онези три неща- патос, етос и логос. За жалост, в момента в парламента няма човек, за който да кажеш, че не е мръсен. В петък гледах парламентарен контрол. Еми, тя е празна залата. Отвън хората си пият кафето и хвърлят домати в 8:30сутринта. А те вътре разискват за някаква гасеница в Добруджа, която разяждала реколтата в момента. Тук има сериозна форма на шизофрения. Николай Михайлов го обеснява много добре по медийни изказвания – това е патология. Ние се борим за нормалност срещу аномалията. Аз протестирам за нормалност. Живее ми се в Европа, живее ми се в България.