Със склада убиха и стенописите на Вълчан Петров

Фреските на художника бяха погребани под отломките на архитектурното бижу на „Одрин 8”

Двойно убийство а пловдивската култура бе извършено днес с бутането на един от най-красивите складове от Тютюневия град. Под съборените отломки от фасадата му бяха погребани и великолепните стенописи на художника Вълчан Петров. За рушенето им Под тепето алармира точно по същото време, но през 2014-та. И тогава никой не обърна внимание на информацията ни, освен самия маестро, разбира се. Това се случи и сега, в 10-дневния период, в който пишем за случващото се в прекрасната постройка.

„Пред очите ми избиват духовните ми деца, едно по едно”, каза тогава пред медията ни той. Очеизвадно е, че на хората, придобили тютюневия склад, ама хич не им е пукало какво се губи, тъй като днес сравниха със земята и сградата, и фреските на първия етаж. Преди две години, с колегата на Вълчан Петров- Румен Нечев предложихме стенописите да бъдат свалени и запазени за поколенията. Никой обаче не си направи труда да си мръдне дори пръста.

Припомняме, че художникът Вълчан Петров е нарисувал своя Храм на фармацията по стените на първия етаж в унищожения днес тютюнев склад, като част от интериора на Аптека 22 в края на 80-те години.

Ето какво писахме в Под тепето на 14 март, 2014г.: Най-тежко е , когато родител надживее децата си, в това число и духовните си деца. Пред очите ми ги избиха, едно по едно. Така коментира случващото се със стенописите си в тютюневия склад Вълчан Петров. Под тепето го потърси за коментар по повод разрушаването на фреските му в красивата сграда с неясен собственик, а той никак, ама никак не се изненада. Търсил съм контакт с тези хора, но не съм направил такъв. Повечето от работите ми в градска среда са унищожени, при това умишлено. Една от фреските ми се оказа в частен имот след промените и реституцията, двама души така го поделиха, че разделиха и самия стенопис с преградна стена, а в последствие замазаха всичко. Тежка бе участта и на един мой витраж, който бе свален от обществена сграда и отнесен неясно къде. Опитах се да го спася, но не успях, разказва Петров, без да изброява всички подобни културни убийства на неговото изкуство. За пример- фреската му в италианския град Пескара, размери 10 на 5 метра, се обгрижва като творба на Микеланджело. У нас, всичко се руши и краде.

Стенописите в бившето тютюнево хале са рисувани в края на 80-те години. Тогава в първия етаж се е намирала Аптека 22, по чиято поръчка Вълчан работи в продължение на месеци. Цялата композиция е свързана и представлява Храм на фармацията. Днес вече е Храм на безхаберието.

Exit mobile version