Европа в задънена улица!

Солидарността изконна европейска ценност ли е, или лозунг, който се развява за оправдаване на определени действия/бездействия и липса на политическа воля, и се прибира обратно в шкафа, когато не носи дивиденти?

Димитър Герганов

Затворени граници, огради с бодлива тел, обтегнати отношения между държавите –   една Европа, която все по-малко разбирам! Целият този бляскав проект, към който се стремяхме отчаяно от 1990 г. насам, може да се окаже гнила ябълка. Проядена от червеите на егоизма, тънките сметки и високомерието. На теория големи и малки, бедни и богати държави в Съюза би трябвало да имат еднакъв глас, или поне аргументите и притесненията им да се чуват. Дали обаче наистина е така? Еднакви ли са правилата за всички? Солидарността изконна европейска ценност ли е, или лозунг, който се развява за оправдаване на определени действия/бездействия и липса на политическа воля, и се прибира обратно в шкафа, когато не носи дивиденти? Тежки въпроси, на които европейските избиратели все по-настоятелно ще търсят отговори и когато не ги получат от традиционните партии, ще ги потърсят при крайните десница и левица.

       Първото спасяване на Гърция преди няколко години „солидарност” ли беше, или превръщане на частен дълг – държан от банки в обществен за сметка на европейските данъкоплатци? А второто спасяване от тази година направено в разрез с всякакъв здрав разум, фискална дисциплина и справедливост? В интерес на всички държави членки ли беше, или само на няколко… Сега на дневен ред са бежанците. Първо фрау Меркел каза, че ще приеме всички – да идват, а после се оказа, че идеята не е толкова добра. Затова сега останалите държави са призовани да приемат квоти. Да, ама повечето се дърпат. Не са солидарни един вид.

       Тук обаче възникват едни солидарни и резонни въпроси, които обикновеният човек си задава, докато гледа новини или чете в нета. Защо ние българите например трябваше, да чакаме 10 години, за да ни махнат визите за ЕС, да се редим на опашки за заветния печат и да търпим унижения, а мигрантите преминават границите като ВИП персони? След влизането ни в ЕС, колко години трябваше да се изтърколят, за да паднат ограниченията за работа. Някои от „най-солидарните” днес, ги държаха до последния възможен момент! А може би причината е, че сирийци и афганистанци ще работят за по-малко пари от българи, румънци и косовари…

       Ами прословутият Шенген, който в днешната светлина въобще не ни е притрябвал! Отговаряме на условията и все пак не ни допускат. При това си подават топката над мрежата по много „интелигентен” начин. Първо бяха холандците, после финландците, а сега са германците…  Солидарност, какво да се прави! Всичко това обаче са минали работи и знаем поговорката – битият си е бит… Трябва ли обаче грешките от последните десетилетия да се мултиплицират! Вместо Европа на 28 различни гласа, не е ли време да заговорим с един – този на здравия разум. Като начало най-солидарно да си оправим къщичката. Всичките тези милиарди, които се предлага, да се засилят към Африка и Азия, няма ли да е по-правилно да се насочат към нуждаещите се на нашия континент. Трябва ли държави като Босна и Молдова да се превръщат в „черни дупки”. Необходимо ли е Черна гора, Сърбия, Косово, Македония и Албания да кретат още десетилетие-две до европейското членство… Украйна сама на себе си ли ще бъде оставена или ще получи категорична европейска перспектива? А Турция? Реална ли е демокрацията там или фасадна? Готов ли е Съюза да приеме голяма мюсюлманска страна, която има официален статут на кандидат-член в обозримо бъдеще или Европа ще си остане „християнски клуб”. Всяка една от изброените държави заслужава честен отговор!

      Бежанската вълна е поредната червена лампичка. Един милион мигранти не могат да подкопаят 500 милионна Европа, нито 2 милиона или дори 5, но глупостта, отлагането на днешните решения за утре и синдромът на големия Батко, когото по-малките трябва да слушкат – могат! Не е ли време ЕС да изгради собствени въоръжени сили, които да са способни, да се справят с разни дребни диктаторчета в задния ни двор и няколко десетки хиляди главорези от ИД! Америка отдавна негодува, че европейските страни не отделят достатъчно средства за отбрана. На пръв поглед изглежда икономически изгодно, ама дали е далновидно! Какво правим ако някоя следваща администрация отвъд Океана започне, да провежда политика на изолационизъм!? Вече се е случвало… Тогава сигурно ще се изпада в конфузни ситуации, като тази с лошия в Украйна Путин, който само за седмица спечели масови симпатии с намесата си в Сирия? Такива аномалии лидерите на ЕС не могат убедително да обяснят!

       А следващите предизвикателства вече тропат на вратата. Преди 75 години по времето на „Битката за Британия” Уинстън Чърчил казва: Ако Хитлер нахлуе в Ада, ще произнеса хвалебствие в чест на Дявола. Както и става година по-късно. Лукавия обаче винаги си прибира вересиите… „От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо желязна завеса се спусна над Европа”. В Брюксел, Берлин и другите столици може би се уповават на Фауст, който успява да наруши договора си с Мефистофел в края на живота си и отива при Бог. Той обаче е литературен герой, все пак…