„Не съжалявам, че се върнах, никога нямаше да имам възможност да падам, ако бях останала.“
„Не подминавайте с махане на ръка нещата, които не ви харесват. Порочните практики ще си отидат тогава, когато имаме мнозинство, когато започнем да мислим за нас самите, за децата си, за родителите си.“
Соня Попова
Деница Руменова Хорева, Магистър „Управление на иновациите“, към Université de Strasbourg, Страсбург, Франция, Медиен анализатор в „А Дейта Про“ и Маркетинг мениджър в „Микс Консултинг Груп“ АД. Тя е първото лице от Новата генерация в „Бизнесът за Пловдив“.
За теб, като млад и високо образован човек, каква е „картината“ на идеалния градски живот?
Идеалният град съчетава много и различни характеристики. На първо място младите хора търсим град, в който да се реализираме кариерно, да си осигурим добър стандарт на живот; място, където да търсим и намираме нови предизвикателства. От друга страна, младите хора, а и не само, обичаме развлеченията. Градът трябва да е мястото, където да се разходим, да изпием по чаша кафе с приятели след работа или през уикенда.
Лично аз си представям идеалния град като място, в което спокойствието и динамиката вървят ръка за ръка. Не мога да скрия, че в момента, в който си говорим за идеалния град, си представям Пловдив. Град с много история, великолепно място за туризъм.
Силно се надявам ние младите да успеем да допринесем за бъдещото развитие на Пловдив. Смятам, че тепърва бизнесът се насочва стремглаво към облагородяването на града, появяват се все повече фирми. Надявам се и общината да мисли повече за своите граждани.
Най-баналният въпрос, на който всеки има своя различен отговор…
Защо се върнах от чужбина ли? Да си призная, обичам много да пътувам и в България, и в чужбина. Но екскурзията не е като да заживееш на едно чуждо място, без приятели, без семейство, без топлина и уют. Предполагам, че в чужбина, към този момент, щях да имам доста добри перспективи да се развивам кариерно, но си поставих за цел да постигна много неща в България.
Не крия, че се сблъсках с доста трудности – дълго време, след като се прибрах, беше много трудно да намеря работа. Когато станеш от студентската скамейка, очакваш всичко да ти пада даром от небето, та ти си висшист! Неведнъж си мислех, че съм направила грешка да се върна, обмислях да отида отново в чужбина, накрая спрях да търся „лесните“ начини за излизане от ситуацията, започнах да си намирам сама занимания, не се отказах да търся работа, всеки ден се будех с различни „бизнес идеи“, дори успях да си похарча всички спестявания. И така до един слънчев ден, в който започнах сегашната си работа – като медиен анализатор, признавам, никога не съм се и замисляла какво представлява това, просто видях обявата и ми се стори интересно, реших да скачам с главата надолу. И работя това вече над година. Оттам малко по малко се отваряха и нови врати, нови интереси, нови начинания.
Не съжалявам, че се върнах, никога нямаше да имам възможност да падам, ако бях останала. А и нямаше да срещна страхотните хора от „Бизнесът за Пловдив“. Ха – ха.
Кои общи каузи събират младите от бизнеса?
Със сигурност желанието да изградим заедно едно по-добро бъдеще, не само за бизнеса в града, но и за хората. Ние имаме енергията и желанието да се борим за това, което желаем, имаме желанието гласът ни да се чува. Искаме един ден нашите деца да учат в хубави училища, да получат добро образование, да имаме качествено здравеопазване, да има добър стандарт на живот. Не мисля, че е нещо много, само нормалните неща. Вярвам, че с общи усилия ще се справим.
Индивидуализмът, така характерен за националния ни характер, кое го преодолява?
За съжаление, все още не е особено преодолян. Отблъсква ме фразата „Това мен не ме засяга, защо да се интересувам или да направя нещо по въпроса?“. Много, много се надявам един ден на хората да започне да им пука… да се научат, че имат права, глас и да знаят, че всеки един път, когато се поинтересуват и направят нещо, нещата се променят. Наистина, хора, обръщам се към вас! Не подминавайте с махане с ръка на нещата, които не ви харесват. Порочните практики ще си отидат тогава, когато имаме мнозинство, когато започнем да мислим за нас самите, за децата си, за родителите си. Неведнъж съм чувала оплаквания от типа – „Нищо не се променя в тая скапана държава“, „Какво, ако направя това, нищо няма да се промени“, „То всички са мутри в България“. Ами няма да се промени, докато повечето го казват.
Ако младите от Сдружението сте „управление в сянка“ на града, каква ще е политиката ви?
Не ми допада „управление в сянка“, никой от нас не е в сянка. Приятелите ни, семействата ни, близките ни, знаят за нашите амбиции, надявам се скоро и по-широка аудитория да научи за нас и да се включи в нашите идеи за подобрение на града. Както вече изясних, ние искаме да живеем в хубав и уреден град. За момента нашите родители работят в тази посока, със сигурност ние ще се включим в тази кауза, но ще представим и иновативни идеи в сферата на образование, инфраструктура, здравеопазване и т.н. Не е нужно да започваме от началото или да рушим всичко добро направено дотук, ще надграждаме и ще търсим прозрачност от страна на властта.
Най – доброто и най-лошото в града?
Смея да твърдя, че Пловдив е уникален град, той има много лица, тук изкуствата и историята са живи, животът не спира никога в Пловдив, светлини, изящност, древност. След тези думи не ми се иска да кажа най-лошото… Ще кажа само, че градът може да блести още повече, ако хората, които го управляват, са по-съвестни.
Ти и светът след 10 години?
Планове или мечти? Нямам толкова смелост да правя планове за толкова дълъг период от време. А и не виждам смисъл, защото обикновено плановете пропадат. Но мечтите и желанията са друго нещо. Първо ми се иска да съм изградила семейство, второ – да съм създала хубав екип от хора, с които да работим, да се забавляваме и да гледаме в една посока и трето – иска ми се като цяло животът да се е променил към по-добро, да има по-малко страдащи, по-малко болни, по-малко загиващи по улиците, по-малко гладни… и така.
Някои хора май не си пият хапчетата.
ЖАЛКОТО ИВО НЕ СЕ НАУЧИ, ЧЕ ГЛУПОСТИТЕ КОИТО ПУБЛИКУВА -за разлика от двайсети век, когато к’вото каже Шефа минава- в интернета не само се ЧЕТАТ от читателите, но се и възразява.
Тогава лъсват истини, г7зове или противоречия.
Така че – умната с пропагандите, полковник!
ВЪЗМУТИТЕЛНО Е, ЧЕ ТАЗИ ПРЕДИЗВИКАЛА ОГРОМЕН ИНТЕРЕС, ОДОБРЕНИЕ И ДАЖЕ ДЕЛОВИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ СТАТИЯ ПОСВЕТЕНА НА КУЛТОВАТА Г-ЦА ХОРЕВИЦА И НЕЙЗИНИТЕ ДОСТОЙНСТВА, КВАЛИФИКАЦИИ И КАЧЕСТВА БИДЕ МАХНАТА ОТ САЙТА ОЩЕ НА ДРУГАТА СУТРИН.
СРАМОТА.
ТАКА СЕ ПРЕСИЧА ПОЛЕТА НА **ВЪЗВРАЩЕНЦИТЕ В НАЙ-ПРИВЛЕКАТЕЛНИЯ ГРАД (СЛЕД ДЮБАЙ).
ДА СЕ ДОРАЗРАБОТИ ТЕМАТИКАТА ЗА КАКВИ „ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПАДАНЕ“ РАЗКРИВА ПЛОВДИВ?
„за ЕДНО“?
Млад привлекателен корпулентен бизнесменец се нуждаем от Управление на Иновация със малко Медия Анализ и определяме среща на пловдивски магистри по тази търсена специЯлност пред кантората на адв. Петя Иванова, в 17:17 часа другата седмица.
Кой точно ден не се знае, зависи от завръщането ми от Дюбай закъм софийското Народно Събрание, което ми се води „работно място“.
Ако момичето работи в семейния бизнес, така да бъде. Браво, че е решила да се върне в България, да продължи делото на родителя си. Очевидно има и нужното образование.
МНОГОезичието не е предимство за управляващите ни калинки от КлептоКрацията на РежимаБоБоТРИ (ЧЕТИРИ?) – освен ако падналата жена е намислила да завземе Властта.
Хвала!
Работи в Микс консултинг груп АД, пише го в статията, а Микс консултинг груп АД е собственост на Румен Хорев – демек баща на Г-ца Хорева. Хорев дето лапаше от съмнителни проекти, но нещо не се сдуши с новата власт и му умря бизнеса. Сега се опитва да прави разни партийки и движения … ялова работа, хората не са будали сем. Хореви. И да знаеш, че хората, който това семейство е завлякло помнят достатъчно дълго.
Какви точно партийки прави Румен Хорев? И кого е завлякло семейството му? Тези неща трябва да се знаят, да станат обществено достояние. Всъщност госпожицата май не работи при баща си, а в съвсем различна софийска фирма.
Чета и си мисля Що пишете такива глупости? Че тя госпожица Хорева работи във фирмата на баща си. За какви спестявания и що за дрън-дрън пишете.
То е ясно, че във фирмата на тати е по-лесно от чужбина. А и както виждам върви по стъпките на родителя си и в политиката. Като пишете, поне пишете цялата истина, щото иначе правите от една фръцла голямата работа.
Работи във фирма, която прави документация на европейски проекти. Момичето знае два чужди езика и има икономическо образование, недей да говориш глупости, без да знаеш.
Явно не сте много запознат с житието и битието на Деница Хорева .
Тя е самостоятелна личност , не работи „в “ фирмата на баща си ,а „за“ фирми който имат нужда от нейните знания и опит.
Много е модерно да се плюе с повод и без повод.
Напоследък чувам как хора си тръгват от България. Ето, че има и млади като нея, които се квалифицират и връщат!
Младите и интелигентни хора успяват. Евала, че си се върнала.