Пържат се мекици и се раздават за здраве
На 5 декември Българската православна църква чества празника на Св. Сава. В народните представи Сава е сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата. Старо поверие разказва, че Сава и Варвара били две светици-девици, които закриляли здравето на децата. Понякога те се възприемали и като орисници, които имали пръст в съдбата на новородените.
Някъде честват празника мъж светец, сочен за покровител на вълците (вълчи пастир). Преданията твърдят, че Свети Сава е роден в Кападокия през четвърти век. Основател е на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, която носи неговото име. На 18-годишна възраст отива в манастир, но иска пълно усамотение и затова прекарва дълги години в палестинската пустиня. Получава голямо наследство и построява няколко манастира и болници. Свети Сава в народните вярвания е по-добрия, той винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двата дни – 4 и 5 декември, подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".
На свети Сава по стар обичай се пържат мекици, които се раздават за здраве и благополучие. Българите се подготвят и за Никулден – 6 декември. Емоционално свързван с дните на Варвара и Сава, той е своеобразна кулминация на предпразничната новогодишна обредност.
Празника предците ни свързват и с магическото време, когато гадателки и баячки правят магии и заклинания, най-често за задомяване и против безплодие. В полунощ се събирали девойките за женене, като всяка носела торба с брашно и сито. Заедно с гадателките отивали на тайно място, по тайна доба. Докато момите пресявали брашното, възрастните жени ги учели как да държат ситото изправено, как да си избират подходящ съпруг, как да се задомят щастливо, да си родят здрави деца. Изричали магически заклинания, с надеждата, че желанията им ще се сбъднат. Преди изгрев слънце яловите булки пресяват брашно през наопаки обърнато сито. А най-старата жена в дома нарежда: "Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема." и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие.
В някои райони се празнува за сечено и порязано, затова се избягва да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), за да не им причинят зло Варвара и Сава. В същото време обредите "закрилят" стопаните от вредоносното действие на злите сили. В отделни краища отбелязват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават.
Името "Сава" идва от старогръцки и според някои източници е значело „събота" или „предвиждащ“. Празнуват и жени, и мъже с имена: Сава, Савин, Савко, Саво, Сево, Савчо, Савета, Савина, Савка, Елисавета; Сабин, Съби, Събе, Събко, Съботин, Съботко, Събчо, Сабина, Сабинка, Събка, Съботинка, Славка, Славомир, Славчо, Сафка, Слави, Светослав, Светослава и др.
