Красимир Проданов: Детското съзнание е като водата, само намира своя път

Таня Йорданова

Красимир Проданов е преводач, журналист и писател. През последните две години превежда най-успешните чешки текстове, създавани за деца. Автор е на книгата „Истории със силата на прегръдка“. Като част от фестивала „Пловдив чете“, писателят представи най-новите тенденции в детската литература.

Още в началото той благодари на публиката за присъствието и се изненада, че има хора, които са дошли специално, за да го чуят. Събира всички присъстващи в кръг около себе си и превръща този разговор във вълшебство, което подарява миг от детството. Защото ,за да пишеш за деца, трябва да имаш специално кътче в сърцето си, в което детето живее, обяснява авторът. Той увлекателно разказва как се създава и какви са темите, които използва съвременната детска литература.

Създаването на книги за деца се явява в етап на зрялост за твореца. Един от известните украински писатели, Иван Андрусяк например, започва да пише поезия, проза за възрастни и тези знания и наблюдения по-късно намират отражение в богата му като асоциации детска литература. Чешкият класик, Павел Шрут, има изключително любопитна история. През 60 –те години на миналия век, на него му е забранено да издава книги. Работи като сценарист в детско телевизионно предаване. Издава стихове, с които израстват няколко поколения деца. Чак след падането на комунизма, започва да пише детски книги. Най–известната от тях е „Чифтоядците“, създадена в сътрудничество с най-популярната илюстраторка на детски книги, Галина Миклинова. Друг пример е Войтех Матоха, който е математик и създава книгите си, като ползва математически модели, така Красимир Проданов представи накратко известните детски писатели, които превежда на български.

Тенденция в детските книги е зад забавния сюжет да се поставят актуални теми, за които дори възрастните не могат да създадат единно мнение, обяснява Проданов. В „Чифтоядците“, чрез фантастичните фигури на чифтоядците се поднасят сериозни въпроси, като екологията и глада в Африка. Представено е по семпъл, но ефектен начин, защото изреченията и думите, които авторът е вмъкнала тук и там в текста, са запомнящи се. По този начин книгата спомага малкият читател да има гражданска позиция и отразява изцяло тенденциите в чешкото общество – човекът да е ангажиран със значима кауза, пояснавя Красимир Проданов.

Тази тенденция в детската литература, децата да мислят, е запазена и при популярния гръцки автор – Макис Цирас. При него водещо е, че децата трябва да имат повече от една гледна точка ,за което той прилага простичък начин – сменя местата на героите. В „Бездомният Костас“ кучетата осиновяват бездомен човек. Самата книга се превръща в официална книга на дружествата за правата на животните. Втората книга на Матис Цитас е „Ах, тези родители“. Отново по забавен и мъдър начин, малкият човек придобива друга гледна точка за своето ежедневие.

В „Прашина“, авторът Войтех Матоха, по много интересен начин преминава през детските емоции, като помага на децата да осъзнаят какво е радост и страх. Включва значими теми – за предателството и първата любов, добавя факти за техническата революция, обяснява преводачът.
Тези тенденции поставят литературата за деца на различно ниво. Успешната детска литература представя заобикалящия ни свят и предоставя възможността на малките читатели, както да създадат своята гражданска позиция, така също да започнат да изразяват себе си. Защото емоциите не се променят и чрез книгата детето открива себе си и създава различни модели на отношения. Тук е тънката линия между отговорността, мисията и какво научава детето от авторите, блогърите и посредниците между децата и книгите, разказва Красимир Проданов.

Целият текст четете в КАПАНА