На Гергьовден празнуват имената:
Георги, Гергана, Галя, Галин, Гинка, Ганка, Ганчо и техните производни.
В общата класация на имената на българите Георги продължава да е най-разпространеното име. То идва от гръцки гео (земя) и „ерго“ (работя), и означава земеделец. Женският му вариант е Гергана. Именният ден е всяка година на 6-ти май.
Някъде подготовката за празника започва още от предния ден, когато моми и деца събират билки и цветя по близките поляни и ливади – гергьовче, здравец, коприва и чесън, против „лоши очи“.
С тях правят пъстри китки, свиват венци, с които после окичват жертвеното агне, първата обагнила се овца и котлето за обредното доене, един венец и за светеца, също – за украса на дома и хората. На самия Гергьовден, рано сутринта, преди първи петли, моми и младежи отиват на ливада или поляна край селото, където се търкалят по три пъти в утринната роса.
Св. Георги е покровител на земеделските стопани. В деня преди Гергьовден селяните забиват в средата на нивите си раззеленил се клон от бук, за да шумят и изкласят житните класове и другите посеви да дадат добра реколта.
На вратата на всяка къща се закачват букови клонки, разцъфтял глог, люляк или други цъфнали храсти. На Гергьовден домакините окичват чешмите и кладенците със зеленина и пускат в котлите с вода стрък коприва за здраве.
Гергьовден е също така празникът на скотовъдите. По традиция на този ден овчарите отвеждат в църковния двор агне с венче на рогцата. Свещеникът прочита празнична молитва за здраве на хората и животните, и за добра реколта от нивите.
Традиции
Това един от най-големите пролетни празници, който съвпада с разцвета на природата и затова е наречен още „Цветен Гьорги“.
Народът разделя годината на два цикъла: летен – от Гергьовден до Димитровден, и зимен – от Димитровден до Гергьовден.
От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори.
Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт – млякото.
Централен момент в обредността е задояването на овцата, която първа се е обагнила през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец.
Същият венец се окачва и на вратата на кошарата. Задояването на млякото прави млада жена, във фертилна възраст. На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец. Първа запива млякото млада жена, за да се раждат женски агнета, през кухи стебла от девисил.
Според едно българско предание Свети Георги е брат близнак на Свети Димитър и двамата са си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата. И ако на Димитровден се разпускат работниците, то след Гергьовден се наемат новите – овчари, чираци, слуги и започва да кипи усилен труд.
Празнична трапеза
Приготвя се специален обреден хляб украсен с агънца, кошара, овчарска гега. Хлябът и печеното агне се освещават, след което всички се събират на големи трапези, играят ситни хорца, люлеят се на люлки, теглят се на кантар за здраве. А после костите от курбана заравят в земята.
Най-често агнето се заколва на свещено за местността място – оброчище или до източната стена на къщата. Преди това се закичва с венец от билки, нахранва се със зелена, свежа тревичка – да има храна за животните, дава му се да близне сол – за да са сити всички и към рогата му се прикрепя свещичка.
Агнето за курбан е винаги първото родило се мъжко агне – най-често бяло на цвят. Кръвта му се излива в течаща вода – за да не спира да тече берекета в къщата. Подобно на ритуала на Великден с първото яйце, с кръвта от агнето се мацват бузките на децата за здраве.
Вижте също Как да си приготвите сочно агнешко за Гергьовден.
