Боряна Братоева и Мила Люцканова в откровен разговор извън сцената

Истинският театър ни показва живота със средствата на изкуството, а не изкуство във формата на живот

Паулина Гегова

Познаваме ги най-вече от спектакъла "Сестри Палавееви", за когото и двете са номинирани за ИКАР за дебют. Младите актриси тъкмо излизат от школата на НАТФИЗ пресни-пресни, но вече налагат таланта си на българската сцена – постепенно, последователно и видно. И двете свежи, енергични и чаровни. Вижте какво споделиха специално за КАПАНА.БГ

-Здравейте, момичета! Като за начало, кажете ни как се чувствате когато сте в Пловдив?

Мила: Пловдив е прекрасен град. Изключително гостоприемен и пълен с позитивни хора. Тук се чувствам много на място.
Боряна: Хубаво! Градът е прекрасен, интересни и многo позитивни хора, и като цяло доста интересуващи се от театър. 

-Давате ли си възможност да се застоите за повече или идвате само по работа и веднага след това си тръгвате?

Мила: Винаги, когато има възможност за парти, оставам!
Боряна: Винаги когато мога оставам, но напоследък предимно около репетиции и представления.

-Играете заедно в постановката на Алек Попов. Предизвикателство ли беше за вас "Сестри Палавееви"?

Мила: Разбира се! От една страна, аз трябваше да дойда и да се сработя с екип, който отдавна се познава и работи съвместно. В постановката участва и колега от моя клас, Петър Петров, и когато дойдохме за първата репетиция страшно се бяхме ошашкали. Но се оказа, че колегите от Пловдивския театър са изключително приемащи и с тях се работи чудесно. Другата трудна задача беше поотделно и заедно да усетим жанра на представлението. Между иронията, пародията, комедията, има тънка граница, по която трябваше да се научим да ходим. Трудно се прави такова нещо на сцената – всъщност представлението е комикс, в буквалния смисъл на думата. 
Боряна: Да! Беше предизвикателство, но в същото време и голямо удоволствие. Екипът на Пловдивския Драматичен Театър е невероятен, удоволствие е да се играе с моите колеги

-Как се сработвате с екипа на Драматичен театър Пловдив?

Мила: Прекрасни, чудни, доброжелателни, талантливи хора. Пожелавам на всеки да работи с този екип.
Боряна: Още от първия миг,  в който стъпиш в театъра, хората там те карат да се чувстваш все едно си си у дома. Прекрасни са, изключителни професионалисти и много ги обичам. За мен е чест да играя с тях. Радвам се, че намерих хора, с които споделяме общи виждания относно театъра.

-А вие двете? Извън сцената също толкова близки ли сте, колкото и в спектакъла? Без кръвната връзка, разбира се. 

Мила: С Боряна се знаем от НАТФИЗ, но не сме били близки. Всъщност се опознахме, докато репетирахме представлението. Героините ни в романа са близначки, така че много се опасявах какво ще правим, ако не си допаднем, но пък ние се разбрахме супер. Боряна е много сладко същество с чувство за хумор и собствен характер, така че много се радвам, че се опознахме.

-Номинирани сте за ИКАР в категория Дебют. Очаквахте ли го?

Мила: Всъщност, не, наистина.
Боряна: Аз също не го очаквах, но се радвам, че оценяват работата, която сме свършили.

-Конкурирате ли се в случая или не гледате нещата по такъв начин?…

Цялото интервю можете да прочетете в КАПАНА.БГ

 

Exit mobile version