Архивите разказват: 37 знатни българи,гърци, евреи и арменци от Филибето посочват първия кмет на Пловдив

След по-малко от два месеца Атанас Самоковеца се отказва от поста, считайки, че тази отговорност не е по силите му

Може би затова потомците са му посветили най-късата уличка в Капана

Само 7 дни, след като драгуните на капитан Бураго влизат в града и Пловдив е освободен, временните руски управници започват да структурира органите на самоуправление. Генерал Вельяаминов организира събрание на градските първенци от всички народности, живеели в града. В един от големите салони на къщата на Георги Клианти на Трихълмието, на 24 януари 1878-а година се събират знатни българи,гърци, евреи и арменци. Общо 37. Според книгата „Ролята на Община Пловдив в развитието на града през периода 1886 -1944 г.“(автор Стефан Шивачев – доктор по история и директор на РИМ-Пловдив) първенците единодушно решават, че е необходим човек, които да е от български произход и да владее трите най-употребявани езика в града- български, гръцки и турски. Предложението е длъжността да поеме Атанас Самоковец, приел фамилията Самоковлиев.

Така бил избран първият кмет на Пловдив след Освобождението.

Той е търговец по професия и има малък административно-управленски опит. Временното руско управление му оказва съдействие за решаване на многобройните задачи, които стоят пред общината, но той преценява, че не може да се справи с тях и в началото на март подава оставка. Представителите на гражданството тогава предлагат поста да заеме друг виден пловдивски гражданин – Костаки Пеев. Той е назначен на 12.03.1878 г.

Според историческите анализатори Самоковеца е „избран“, защото е компромисна фигура. Той се е ползвал с уважение еднакво от турците (бил е член на турската градска управа), от българите и от гърците, владеел е и трите езика.

Той и семейството му живеели на № 4 на улица „Станционна“ (днес „Ив. Вазов“). В книгата си „Познатият непознат Пловдив“ Пенка Калинкова пише, че след това там е била сградата на Италианското училище. Сега има банка.

Атанас Самоковлиев със семейството си във фотоателието на Димитър Кавра. Източник: Национален исторически музей

Атанас Самоковлиев е син на известния иконописец Димитър Зограф и брат на художника Станислав Доспевски. Роден през 1832 г. в Самоков. Преселва се в Пловдив през 1849 г. Започнал да чиракува на 17-годишна възраст като абаджия, а след това станал майстор. В съдружие с Димитър Каратопраклията (Д. Черноземски) отворил абаджийски дюкян за търговия и работилница. Бързо напреднал и се превърнал и в добър търговец. Става един от  първите настоятели на църквата „Св. Богородица”.  През 70-те години на XIX век е избиран за член на турския градски меджлис (съдилище), както и на българския епархийски съвет. Става член на Временното правителство след провъзгласяването на Съединението, депутат във Велико народно събрание и обикновения парламент. Почива през 1905 г. в Пловдив.

Днес спомен за Атанас Самоковеца е най-късата уличка в квартал Капана, тя носи неговото име.

Нейната дължина е под 30 метра и почни няма какво да задържи погледа ти на нея.

Изключително правилно подреден паваж, две циментови кошчета за боклук и един стълб за осветление. На улицата има кабинет на психотерапевт, единствения билярд клуб в центъра и част от витрината на един от най-старите магазини в квартала.

Стените и са увенчани с графити, което косвено кореспондира с факта, че Самоковеца е син на известния иконописец Димитър Зограф и брат на художника Станислав Доспевски.

Хора рядко минават.

Снимка на корицата: Карастоянов, Димитър А./Национален исторически музей