Архивите разказват: В църквата „Св. Харалампий“ намират убежище много жители на Перущица, след клането през 1876 г.

Един от най-ранните пловдивски куполни храмове е сгушен на малка уличка в кв. Мараша

Преди това на парцела имало старо турско училище

Храм, посветен на св. свещеномъченик Харалампий*, има още в началото XIX в. в пловдивския квартал „Мараша“. Храмът е построен в тогавашните покрайнини, за да обслужва малцината гъркомани в махалата, като не са пестени средства за сградата и украсата.

За година на построяването му Пловдивската митрополия обявява 1874-а, но всъщност тогава той е изця­ло обновен с щедрите даре­ния на членове на градския кафтанджийски еснаф. Именно тази година е издялана на мраморна плоча, поставена над главния вход от западната страна на храма.

Късната дата на строежа обяснява издигането на сградата във височина и наличието на купол. Но ако за времето си тя се е извисявала над схлупените едноетажни къщи в махалата, то високите кооперации в „квартала на богатите“ днес са я захлупили от всякъде и много от пловдивчани, извън пределите на Мараша, не знаят за съществуването ѝ. Повечето са чували за по-голямата квартална църква „Свети Георги, която се намира на съседната улица.

Който търси – намира, обаче. До красивия храм на ул. „Митрополит Натанаил“ 18 може да се стигне от четири посоки. На близките булеварди и големи улици са монтирани указателни табели към нея.

Скобите по западната фасада на сградата подсказват планирана и неосъществена нартика – открита галерия. Строежът е изпълнен от брациговски майстори. Типичната трикорабна псевдобазилика е разделена от два реда по четири дървени колони, свър­зани с полукръгли арки, стъ­пили върху оригинални капители с форма на лалета.

Раз­мерите на храма не са големи – 20 на 12 метра, но въздействието на архитектурата му е внуши­телна заради извисения на 14 метра осмостенен купол, из­граден върху свода на сред­ния кораб. До това време ку­пол в Пловдив има единстве­но митрополитската черква „Св. Марина“! Подът е настлан с мраморни плочи.

Вътрешността на църквата е изписана през 1878 г., веднага след Освобождението, от известния местен зограф Атанас Гюдженов. Веро­ятно поради недостатъчно средства той успял да покрие със стенописи само купола, средния кораб и източната олтарна стена с апсидата. До ден днешен този храм е с големи площи бели стени.

Ол­тарът е украсен с резбован иконостас от втората полови­на на XVIII в. В него са вгра­дени царски двери от края на XVII в. Предполага се, че рез­бата с по-късната датировка е дело на забележителния май­стор, работил иконостаса на параклиса „Св. Въведение Богородично“. Резбата е плитка, с ажурна украса и има хубава, майсторски изпълнена орнаментика.

Иконите са разполо­жени в три хоризонтални ре­да.

Храмовата икона е де­ло на големия възрожденски живописец Станислав Доспевски. Иконите „Св. Троица“ и „Св. Благовещение“ са рисувани от зограф Стефан Андонов – Пазарджичанин.

В тази църква се намира една от малкото икони на Свети Три светители – вселенските учители Св. Василий Велики Кесарийски, Св. Григорий Богослов и Св. Йоан Златоуст.

Църквата, освен храмовата икона на светията, чието име носи, има и втора – чудотворната икона на Св. Харалампий. Тя е от началото на XIX век и е рисувана от живописеца Димитър Одринчанин.

Под големите изображе­ния от царския ред има пана с живописни пейза­жи – живописни творби, които сега са загубили блясъка си, но показват битието на българите отпреди два века. На горния ред са изобразени персонажи от Библията, повечето от Новия завет.

През 1906 г., след антигръцките вълнения, Св. Харалампий минава под юрисдикцията на Българската православна църква.

По спомени на стари пловдивчани тук намират убежище много жители на Перущица след клането през 1876 г. Преди издигането на църквата на парцела е имало старо турско училище, част от дуварът му е запазен в съседен имот. Не е ясно обаче през кой век и как то е изчезнало от картата на Оrta sarkaç (Средната махала).

През 146 -те години съществуване на храма така и не е изградена камбанария. Камбаната се намира на семпла метална конструкция в китното му дворче.

Инте­риорът на храма „Св. Хара­лампий“ е бил обогатен с кра­сиво резбовани владишки трон и амвон.

Повече от 10 години там служи Отец Теодосий, под чието ръководство малкият храм доби популярност. По няколко пъти в месеца, заедно с дарители, храмът дава храна на петдесетина нуждаещи се. Над 7 години всяка събота, по време на служба, пее ангелогласен хор. За част от певиците в него се твърди, че са рускини. „Пеят като змейове„, възхищават им се миряни от квартала и от други места в града, които идват специално заради тях в съботата.

На храмовия празник – 10 февруари, църквата винаги се оказва малка да побере ввсички вярващи, а на Цветница опашката е през целия ден, но минава бързо, заради добрата организация.

Освен култов паметник, черквата „Св. Харалампий“ е историческа светиня, свърза­на с последната фаза от бор­бата за самостоятелна бъл­гарска църква.

*Св. свещеномъченик Харалампий бил епископ в град Магнезия, Теса­лия, по времето на император Септимий Север (196-210 г.). Без да се страхува от преследванията срещу хри­стияните, той смело проповядвал сред хората. Бил заловен и измъчван жестоко, но всеки път с молитви изцелявал раните си, което накарало много езичници да приемат християнството. Загинал мъченически през 198 г. на преклонната 113- годишна възраст.