Архивите разказват: В църквата „Св. Харалампий“ намират убежище много жители на Перущица, след клането през 1876 г.
Един от най-ранните пловдивски куполни храмове е сгушен на малка уличка в кв. Мараша
Преди това на парцела имало старо турско училище
Храм, посветен на св. свещеномъченик Харалампий*, има още в началото XIX в. в пловдивския квартал „Мараша“. Храмът е построен в тогавашните покрайнини, за да обслужва малцината гъркомани в махалата, като не са пестени средства за сградата и украсата.
За година на построяването му Пловдивската митрополия обявява 1874-а, но всъщност тогава той е изцяло обновен с щедрите дарения на членове на градския кафтанджийски еснаф. Именно тази година е издялана на мраморна плоча, поставена над главния вход от западната страна на храма.
Късната дата на строежа обяснява издигането на сградата във височина и наличието на купол. Но ако за времето си тя се е извисявала над схлупените едноетажни къщи в махалата, то високите кооперации в „квартала на богатите“ днес са я захлупили от всякъде и много от пловдивчани, извън пределите на Мараша, не знаят за съществуването ѝ. Повечето са чували за по-голямата квартална църква „Свети Георги, която се намира на съседната улица.
Който търси – намира, обаче. До красивия храм на ул. „Митрополит Натанаил“ 18 може да се стигне от четири посоки. На близките булеварди и големи улици са монтирани указателни табели към нея.
Скобите по западната фасада на сградата подсказват планирана и неосъществена нартика – открита галерия. Строежът е изпълнен от брациговски майстори. Типичната трикорабна псевдобазилика е разделена от два реда по четири дървени колони, свързани с полукръгли арки, стъпили върху оригинални капители с форма на лалета.
Размерите на храма не са големи – 20 на 12 метра, но въздействието на архитектурата му е внушителна заради извисения на 14 метра осмостенен купол, изграден върху свода на средния кораб. До това време купол в Пловдив има единствено митрополитската черква „Св. Марина“! Подът е настлан с мраморни плочи.
Вътрешността на църквата е изписана през 1878 г., веднага след Освобождението, от известния местен зограф Атанас Гюдженов. Вероятно поради недостатъчно средства той успял да покрие със стенописи само купола, средния кораб и източната олтарна стена с апсидата. До ден днешен този храм е с големи площи бели стени.
Олтарът е украсен с резбован иконостас от втората половина на XVIII в. В него са вградени царски двери от края на XVII в. Предполага се, че резбата с по-късната датировка е дело на забележителния майстор, работил иконостаса на параклиса „Св. Въведение Богородично“. Резбата е плитка, с ажурна украса и има хубава, майсторски изпълнена орнаментика.
Иконите са разположени в три хоризонтални реда.
Храмовата икона е дело на големия възрожденски живописец Станислав Доспевски. Иконите „Св. Троица“ и „Св. Благовещение“ са рисувани от зограф Стефан Андонов – Пазарджичанин.
В тази църква се намира една от малкото икони на Свети Три светители – вселенските учители Св. Василий Велики Кесарийски, Св. Григорий Богослов и Св. Йоан Златоуст.
Църквата, освен храмовата икона на светията, чието име носи, има и втора – чудотворната икона на Св. Харалампий. Тя е от началото на XIX век и е рисувана от живописеца Димитър Одринчанин.
Под големите изображения от царския ред има пана с живописни пейзажи – живописни творби, които сега са загубили блясъка си, но показват битието на българите отпреди два века. На горния ред са изобразени персонажи от Библията, повечето от Новия завет.
През 1906 г., след антигръцките вълнения, Св. Харалампий минава под юрисдикцията на Българската православна църква.
По спомени на стари пловдивчани тук намират убежище много жители на Перущица след клането през 1876 г. Преди издигането на църквата на парцела е имало старо турско училище, част от дуварът му е запазен в съседен имот. Не е ясно обаче през кой век и как то е изчезнало от картата на Оrta sarkaç (Средната махала).
През 146 -те години съществуване на храма така и не е изградена камбанария. Камбаната се намира на семпла метална конструкция в китното му дворче.
Интериорът на храма „Св. Харалампий“ е бил обогатен с красиво резбовани владишки трон и амвон.
Повече от 10 години там служи Отец Теодосий, под чието ръководство малкият храм доби популярност. По няколко пъти в месеца, заедно с дарители, храмът дава храна на петдесетина нуждаещи се. Над 7 години всяка събота, по време на служба, пее ангелогласен хор. За част от певиците в него се твърди, че са рускини. „Пеят като змейове„, възхищават им се миряни от квартала и от други места в града, които идват специално заради тях в съботата.
На храмовия празник – 10 февруари, църквата винаги се оказва малка да побере ввсички вярващи, а на Цветница опашката е през целия ден, но минава бързо, заради добрата организация.
Освен култов паметник, черквата „Св. Харалампий“ е историческа светиня, свързана с последната фаза от борбата за самостоятелна българска църква.
*Св. свещеномъченик Харалампий бил епископ в град Магнезия, Тесалия, по времето на император Септимий Север (196-210 г.). Без да се страхува от преследванията срещу християните, той смело проповядвал сред хората. Бил заловен и измъчван жестоко, но всеки път с молитви изцелявал раните си, което накарало много езичници да приемат християнството. Загинал мъченически през 198 г. на преклонната 113- годишна възраст.
Макар и неподписана (засега) Творбата несъмнено е от архитектураджията на ПодТеЛето Фьодор К. (КАЛИНКА) щом се олива в легендотворчески словоблудства (цит.): „…За част от певиците в него се твърди, че са рускини. „Пеят като змейове„, възхищават им се…“
ЗМЕЙОВЕТЕ НЕ ПЕЯТ. (Избърши си лигите!)
Само две поправки, че ни писна от тоя „спец“:
1. Сградата не е „ПСЕВДО“базилика, а си е истинска трикорабна базилика LEGE ARTIS=иди да си положиш Поправителния Изпит.
2. Сградата не е КУПОЛНА, както впрочем и Света Марина =това са дървено-паянтови ПСЕВДОкуполи -отвори енциклопедията или дори читанката: Купол е от масивна зидария дялан камък или тухла.
Иво, пратете го тоя да се доучи преди да проповядва, да поучава, да раздава „оценки“ преди да си е получил ОЦЕНКИ
Поглеж нагоре в Чифтето („СтариннаЯ“ културничко, кис-кис) както в главните съблекални, така и в къпалните кабини – ТЕ ТОВА Е КУПОЛ.
Виртуозно иззидани с орнаменти „на шашарма“ -ненагледни- бяха сводовете и куполите на миниатюрната баня Тракия на Житен Пазар (Шахбазян) смело БУТНАТА от първия пловдивски БУТАЧ гл. арх. Р. Гр. Другаде КУПОЛИ ще видиш и в Джумая Джамия и т.н.
С мазилка на летви върху дървен скелет / паянта сиромашките имитации само наподобяват „купол“. Мижи да те лажем, както акад, БожоДими с проф. арх. ЮФ биха въвели ако им се вържеш.