Подтепето

по следите

15 Сеп, 2017

Стар турски чифлик става дом на противопожарната служба в Пловдив

От Кулата на Сахат тепе наблюдавали града за пожари, по –късно службата била настанена в подземията на днешния Природонаучен музей

Сакаджии с толумби подавали вода от Марица, а водачът на групата водел пазарлъци със стопанина на горящата къща за заплащането

Смята се, че противопожарното дело в Пловдив и областта има над 170-годишна история. На 14.09.2017 г. – Кръстовден се навършват 112 години от Първия пожарникарски събор в София. На този форум 17 пожарни командири от страната се обединяват и решават да се създе пожарно дружество в България. Съборът се открива от най-възрастния пожарен командир Г. Атанасов от Пловдив. Във връзка с този исторически факт с Решение № 385/13.09.1995 г. на Министерски съвет датата 14 септември е обявена за Професионален празник на специализираните органи за пожарна безопасност и защита на населението в Република България.

При поставянето на основите на противопожарната охрана в Пловдив повечето къщи са паянтови, плътно накацали по хълмовете една до друга. Уличките са тесни, а над тях се долепяли еркерите на сградите. Естествено водопровод няма. От останалите оскъдни исторически материали от 30-те години на 19 век се вижда, че в Пловдив първоначално са сформирани тулумбаджийски тайфи, това разбираме от сайта на местната пожарна.

Не е ясно откога, но първоначално за наблюдение на града от възникнали пожари е ползвана часовникова кула, издигната над Сахат тепе. Тя е една от най-старите в Европа, предполага се, че е построена в началото на ХVІ век.  

Пожарната кула на Сахат тепе

При пожар камбаната на кулата на Сахат тепе забивала тревожно. Давал се “янгън топи” (топовен гърмеж) от кулата. Разнасяли се викове: “Янгън вар” (Има пожар!), а хората се разтичвали.  Тогава водата се е продавала от т.н. „сакаджии“ (водоносци) с натоварени на мулетата си „тулумби“ (ръчни помпи) с вода от река Марица. При сигнал за пожар те веднага хуквали към мястото на гърмежите. Накрая се задавала самата “пожарна команда”, снабдена с една тулумба. Тя била частна и се състояла от няколко души, които се събирали само в случай на пожар. За да започне гасенето на пожара, водачът на групата “тулумбаджии”започвал пазарлъци със стопанина на горящата къща за заплащането.

Сн. Толум тайфа от 1831 г. в гр.Пловдив

Заради многото стихийните пожари по онова време и неефективният начин за гасенето им  местната управа се вижда принудена да предприеме някакво мерки. Създадена е специална група за гасене на пожари, излъчена от войсковите части. Малко преди Освобождението тя била снабдена и с „ругни“, т.н. белишки - ръчни противопожарни помпи, кирки, брадви, канджи (дълги куки) и други. В първите години след Освобождението на Пловдив руското управление обръща внимание върху противопожарната защита на града.

По разпореждане на генерал В. Веляминов през 1888 г. се създава противопожарната служба в Пловдив. След учредяването на пловдивския градски общински съвет, в края на същата година, тя минава под негово ведомство, без да бъде щатна. Задачите по охрана на града в случай на пожар се възлагат на група милиционери, назначени със специална заповед от военното комендантство. За целта те получават необходимите съоръжения: брадви, канджи и една тулумба, като действат заедно с дежурните сакаджии. Светлина върху дейността им хвърлят запазени архивни документи и материали от онези години.

Цялата история и какво пазят в стария турски чифлик към днешна дата може да прочетете в КАПАНА.БГ.

Няма направени коментари
Още от рубриката "по следите"

Подобни новини