Подтепето

по следите

14 Сеп, 2017

Да се запознаем с чехите - „строители на съвременна България“

В историята на Чехия през 19 век можем да открием много сходства с българската. Под чужда власт – макар и от една религия – чехите усилено се борят за своята независимост, за изграждане и в последствие запазване на своята идентичност. В периода, наречен „Чешко Възраждане“ се развиват чешкият език, популяризирането на националната си история, култура и изкуство – също както в България. Чехите участват и в бурните революционни процеси в Европа, но така и не успяват да извоюват своята политическа независимост от Австро-унгарската империя чак до Първата световна война.

Много чехи като личности обаче са свързани с българската политическа история. Макар и под чужда политическа власт, през десетилетието след 1878 година (Освобождението на България) чехите се намират малко по-напред в европейското си развитие, все пак част от Австро-Унгарската империя. И тези европейци пристигат в политически свободната България – поканени от управите на Княжество България или Източна Румелия, където намират своя втори дом и помагат, сякаш на своята родина, за да се изгради от ориенталска провинция в истинска европейска държава.

Имената и историите на много от тези чехи са събрани в изложба в пловдивския Държавен архив. В над 20 табла са представени важни на национално ниво хора, като братя Шкорпил, братя Прошек или Константин Иречек, добре известни на пловдивчани имена, като Йосиф Шнитер или Иван Мърквичка, до по-малко популярни имена, като Вацлав Стрибърни или Франтишка Шоурекова.

Някои от най-важните сгради в столицата на България са свързани с тази чешка група. Известните Орлов и Лъвов мост са построен по проекти на Вацлав Прошек. Заедно с него работи Вацлав Колар, който в годините след Освобождението е главен архитект на столицата. Колар проектира и сградата на Военния клуб в София. Важни за историята на Варна, но и на цялата страна са братя Карел и Херман Шкорпил, също представени в изложбата. Заедно с Константин Иречек и Вацлав Добруски, те поставят основите на изследването на българската история и археология като европейска научна дисциплина.

Съществени за развитието на Пловдив – след Освобождението още част от Източна Румелия – са Йосиф Шнитер, автор на много сгради и главен архитект на града, Иван Мърквичка, преподавал в Мъжката гимназия, но и по-малко популярните Антон Шоурек, преподавал математика в същото училище, Франтишка Шоурекова, част от Девическата гимназия, а също и Вацлав Стрибърни, част от Садовското земеделско училище.

За тях и още много други по-известни и по-непопулярни имена може да научим в изложбата, подредена във фоайето на Държавен архив – Пловдив на улица „Кракра“. Изложбата ще бъде открита официално днес (14 септември) и ще остане в Пловдив до средата на октомври. Автори на изложбата са агенция „Архиви“ и БТА.

Няма направени коментари
Още от рубриката "по следите"

Подобни новини