Странното отношение на „Паркове и градини“ към десетилетното наследство в града

Под ножа

Теодор Караколев

Учудващо е в древния Пловдив нещо 60-годишно да е толкова "компрометирано", че да не може да се запази

Полемичен стана случаят с действията на общинското предприятие „Паркове и градини“ към градската среда. Плановете за изсичането на тополите по брега на реката се оказаха унищожителни за част от оградата на коритото на Марица. Дали действията им са небрежни или не, резултатът е очевиден за всеки, който погледне снимките или се увери на място – парапетите са унищожени или сериозно повредени, също както и бетонните ограждения.

Съвсем нормално е това да предизвика реакции у пловдивчани. Този парапет е преживял над 60 години. Там е (или бе) част от парковата среда около река Марица. Всички знаем, че зоната около реката до скоро не бе най-приятната. В последните години това се промени – с изграждането на велоалеите, смяната на тополите с чинари. Смяна, която се приема от почти всички граждани и по никакъв начин не е казус в случая с парковата среда.

Всички са наясно и със сложната ситуация, в която е реката – граница, едновременно общинска и държавна собственост, защитена зона, планове за която се правят трудно. Но тези малки неща – парапети, огради, тротоари, са изцяло част от отговорността на община Пловдив. И ако някаква част от парковете в града е „компрометирана“, както се твърди в отговора на общинското предприятие „Паркове и градини“, то тя е „компрометирана“, защото същото това общинско предприятие или някоя друга институция не е положила никакви грижи от десетилетия. 

А в контекста на град Пловдив да се твърди, че нещо вече е твърде старо, за да се запази, тъй като е „над 60-годишно“, както се твърди в позициите на „Паркове и градини“, е наистина учудващо. Пловдив е хилядолетен град – в подлеза на Понеделник пазара вървим по улица на 2000 години. В Стария град влизаме в къщи на по 200 години. Почти целият център на Пловдив и всички стари сгради, включително и в Капана, са на по около 100 години. Ако те се „компрометираха“ тъй лесно за 60 години, отдавна трябваше да сме изравнили центъра на града, за да го напълним с ново строителство.

За щастие не при всяко отсечено дърво се събарят околните сгради. Обикновено, когато някое дърво или неговите клони са опасни, отсичането им става внимателно и с отношение към околната среда – сгради, автомобили, инфраструктура. Не става ясно защо това отношение не се прилага и в случая.

Това, че парапетът на реката е правен преди половин век не отнема неговата стойност. Това, че предстои обновяване на зоната също не изисква да бъде разрушен – пак можем да припомним центъра на Пловдив: събаряме ли всички стари сгради, когато обновяваме тротоарите? За щастие – не. Запазваме историята и подобряваме инфраструктурата за пешеходци, велосипедисти, майки с колички, слагаме осветление и прочее. Работата „след нас – потоп“ не може да се оправдае нито с предстоящ ремонт, нито с лошото състояние на инфраструктурата, която се разрушава. Най-малкото, защото състоянието е лошо именно, заради неглижираното отношение от същите тези институции.

Снимките са от днес – премахването на тополите продължава. Парапетът в тази част засега изглежда незасегнат, макар и дърветата отново да се насочват в тази посока

 

Споделете ни във:

4 коментара

  1. Чупят умишлено за да има после процедура за 20 милиона за нов парапет. Той уж ще е горещопоцинкован , а всъщност ще е боядисан на ръка….като спирките…

  2. „Паркове и градини“ са същите унищожители из целия град, а и служителите им налитат на бой. Внимавайте!

  3. Ако хората, жителите на града не се обединят и не спрат каквото не им харесва, то нищо няма да се промени, ако ще и през 5 минути статии да се и снимки да се правят! А уж „съединението прави силата“… ама то това преди, а пък сега, майната му! Другите народи като искат нещо от управниците и властта се събират, а и не ги е страх и малко бой да видят. Ако не действаме, някой ден ей така ще дойдат със секача и нас да отрежат…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.