Докато губим автентичната пловдивска архитектура, фалшиви „бижута“ се появяват в центъра

Теодор Караколев

Майсторите на новата сграда до фонтаните в Цар Симеоновата градина свалиха скелето и оградната мрежа и архитектурния кич лъсна в пълния си блясък

Имитацията на отдавна остарял архитектурен стил е слаб опит за лъже-история, а смесването на елементи от различни исторически периоди прави нещата още по-неадекватни

Пловдив се слави с дългата си история и културните напластявания, но дори това материално наследство не е вечно. Туристи и местни се радваме на автентичните останки както от античност, така и от Възраждане, годините след Освобождението и времето на цар Борис – с впечатляващата пловдивска архитектура от 30-те. За съжаление, унищожението на тази история – поради неглижиране, или заради желанието да се построят нови безлични кооперации, върви с пълна скорост. Още по-неприятният факт е, че докато от една страна губим автентичната архитектура, от друга – градът се сдобива с нелепи имитации и кич.

Най-новата такава придобивка вече краси границата на Цар Симеоновата градина. Архитектурното творение, което не може да бъде причислено към никой стил, е на ъгъла на улиците “Кръстю Пастухов“ и „Велико Търново“. Сградата се строи от около година на зелено петно, което граничи с един от входовете на Цар Симеоновата градина откъм Музикалното училище. В процеса на строителство се загатваха елементи, които насочваха към псевдоисторическия кич.

Виждаха се шпилове на покрива, мансардните етажи, както и псевдокаменната зидария. Неща, които самостоятелно са били типични и адекватни за архитектурни стилове от XIX или първите години на XX век, но обединени в едно предизвикват само изкривени усмивки у всеки, който е внимавал в часовете по история на архитектурата.

От няколко дни майсторите свалят скелето и предпазните мрежи и сградата лъсна в целия си блясък – с огромните и тежки балкони, скриващи рамкираните прозорци, увенчани с фалшив залепен „ключов камък“, както и доста странното решение най-важния акцент в постройката – ъгълът към фонтаните да бъде най-невзрачен. Вместо някакъв архитектурен акцент, този ъгъл е с гладка стена с два малки прозореца на двата етажа. Разбира се, малките и нефункционални прозорци в западна посока – обичайно най-търсената и харесвана, поради красивите залези – са с романтизирана рамка и ключов камък, за да минат за „красиви“.

Загубата на старите къщи е естествен процес, срещу който можем да се борим, но едва ли можем да спрем. В крайна сметка много от къщите, които днес харесваме, са построени върху други, по-стари, които също са имали естетическа стойност. Във всеки случай гражданската общественост трябва да се бори срещу унищожаването на старите сгради. Както по принцип, така и поради този факт – новите неща, които се появяват са фалшиви, слаби опити за имитация на нещо отдавна остаряло като стил, които се опитват с бетон и стиропор да „купят“ история, която всъщност нямат. За щастие из града се появяват хубави нови постройки, които изглеждат съвременно и адекватно за 2018 година, но грозните „модерни“ – като високата крива кооперация на ул. „Филип Македонски“ до Общинския съвет, както и грозните имитации, като въпросната на ул. „Велико Търново“ все още са водещата тенденция в строителството.