Убедихме ЕК, че сме достойни за Европейска столица на културата, но не успяхме да убедим собствените си избраници, че това е най-важният проект за града
Иво Дернев
Пловдив се озова в ненормална, граничеща с абсурда ситуация. Убедихме Брюксел, че сме достойни за Европейска столица на културата. Но не успяхме да убедим собствените ни избраници, а и управници, че това е най-важният проект за града. Те, очевидно, са убедени само в едно- че могат да го търгуват с политически или други цели. Доказателства за това в последно време бол. Днес общински съветници и представители на администрацията, почти вкупом, дадоха да се разбере, че вървят срещу приоритетите на Пловдив. Тичат срещу собствените си избиратели. Правят го трайно, упорито, с някакво особено настървение. И опаковат всичко с думите „публични средства”, „недоверие”, „протоколи”, „стенограми”- все актуални за политическата ни класа понятия. Явно са свикнали. Всички те, ЗАЕДНО, нямат доверие към собствената си Фондация и Управителния й съвет, който сами назначават. Защо ли? Вероятно нямат доверие в самите себе си! Това, както днес каза един наблюдател на оперетата в ОбС , е като да си направиш сам лоботомия, щото дясната ти ръка не е повярвала на главата ти или обратното.
Но ето и някои факти, които ясно дефинират проблема. Проблем, който имаме всички ние извън общината, партийните централи и местния ни парламент. Освен че Брюксел, разбирайте Европейската комисия, бе убеден в проекта Пловдив 2019, сърцето на Стария континент тупти с него. Интересува се, тъй като става въпрос за бъдещата Европейска столица на културата. Да, този проект е европейски, а не просто местен или национален (нещо, което принципалът на Фондация „Пловдив 2019” или не е разбрал още в самото начало, или е позабравил с годините).
Ето и фактите, върху които е редно да се замислят нашите избраници и властници. Но да помислим върху тях и ние, техните избиратели, но и техни работодатели:
- Принципалът на „Пловдив 2019”- Общински съвет- Пловдив, не е водил двустранна комуникация със своята общинска фондация и Управителния й съвет нито веднъж в последните години. Опити за такава има само от едната страна- „Пловдив 2019”. В същото време, само в последния месец, между Европейската комисия и Синята къща в Пловдив (където е базирана Фондацията), са летели по електронен път десетки писма по един или друг казус, в непрекъсната комуникация в двете посоки. Хората в Брюксел се интересуват живо от всеки казус, касаещ ЕСК 2019.
- Нито един пловдивски общински съветник не може да ви изброи поименно хората, които движат най-важния проект за града като част от изпълнителния екип на „Пловдив 2019”. Нито са ги срещали. Нито са имали желание да се запознаят с тях. А камо ли да разберат върху какво работят и как го правят. В Брюксел, не само познават поименно всеки един от 20-членния оперативен екип на Фондацията, но са се срещали с всеки от тях. Брюксел знае всеки един от хората в това звено по какъв проект работи, на какъв етап е и как се справя.
- Освен всичко, Брюксел, както и много от дипломатите на страните от ЕС в столицата, познават програмата на ЕСК 2019 в детайл. Журито от Европейската комисия знае апликационната книга от кандидатурата на Пловдив ред по ред. Нещо, с което едва ли някой от бащиците, взимащи решения за бъдещето на Пловдив от „Авксентий Велешки” може да се похвали.
- Нито един пловдивски общински съветник не е стъпвал в Синята къща в последните поне две години. Журито, което ни наблюдава знае всяко стъпало в Синята къща, защото е било там и е било впечатлено от възрожденската й осанка. Те проверяват хората, как върви процеса, инспектират, съветват.
- Брюксел прави детайлен мониторинг на Пловдив 2019 в рамките на подготовката на града ни за годината на титлата, като срещите с Европейската комисия са общо три за целия процес (журито дава коментари и препоръки, прави забележки и съветва за бюджетни промени). А Общинският ни съвет, принципала на Фондацията, вече трета година откакто Пловдив се кичи с тази така лъскава титла, не е намерил нито минута време от така важните си заседания, да изслуша презентация, представяне или дори коментар по микрофон на ръководството на Фондация „Пловдив 2019”.
Приключвам с фактите. Изводът е един:
Брюксел пита, Пловдив не! Въпросът е къде да е следващият мониторинг- във Фондацията или в Общинския съвет? Май отговорът е ясен.
В Пловдив първо се търси начин да се открадне половината бюджет от даден проект, и чак след това се мисли за реализирането на самия проект.
Така е с Пловдив 2019, така е с инфраструктурата, така е и с Централен площад. Затова и реално няма нищо красиво направено в града – всичко направено напоследък лъха на просташки ежтинджос.
Бай Ганьо никога няма да се оправи! Трябваше да спечели София и нямаше да се изложим така-град , който е най-развит и предлага най-много възможности. Варна също щеше да е много добър избор. В Стара Загора също много щяха да се постараят хората и нямаше да се изложим. Защо не и старата ни столица-Велико Търново, който град също достойно би се подготвил.
Гребната база – там е ужас – няма път две години, обикаля се целия град. Всичко буренясало, грозно и недостъпно. Не се очертава скоро да се пусне пътя и да се изчисти, пълен резил, но хвърлени милиони пари
Тя си е по начало ЧАСТНИЧЕСКА инициатива на Sofia Design Week (=ЕДНО=) оформящи за синчетата си СИНЕКУРНА ЯСЛА да цицат от пловдивските будали. „Пловдив За ЕДНО“ хич даже не е нашенска Кауза, като погледнеш КОСМОС, ГАЛЕРИЯТА, ПОЩАТА с преспите по средата, КОНЦЕРТНАта зала неизметена (пък хленч за ОПЕРЕТА другаде вместо в ГДК) – имаме си проблеми, пък „на гол корем…“