Багери отнесоха старата турска баня в Кършияка

Унищожиха незащитения, но много ценен хамам заради строителството на нова сграда  

Загубихме изключително красиво наследство от Османския период на града, най-вероятно построено в началото на XVII век от Челеби кадъ – кадия на Пловдив

Собственикът бе решил, че ще запази банята, но очевидно е променил намеренията си

Иво Дернев

Багери отнесоха поредната културно-историческа градска ценност, за жалост незащитена със статут на паметник на културата. Събориха старата турска баня в Кършияка, за която сме писали неведнъж. Хамамът бе заличен завинаги от градската тъкан в последните няколко дни, при изкопни работи в частен имот на улица „Братаница”. На мястото на богато декорираната османска сграда, вероятно построена в началото на XVII век от кадията на Филибе Челеби кадъ, скоро ще се издига поредната нова кооперация около бившия Новотел.

Унищожението на хамама идва само девет месеца, след като успокоихме читателите си, че собственикът на имота, в който попада, има намерение да съхрани старината. Банята  бе част от парцела, собственост на Малин Марчев, който през януари заяви, че няма намерение да бута старината. Желанието му бе в следващите години да построи еднофамилна къща там, като целта бе да запази старата турска баня, интересна с архитектурата и стенописите си. Явно обаче е размислил.

Запазването на хамама бе въпрос на избор и желание от страна на частния собственик, тъй като не бе регистриран като културна ценност по никакъв начин. Така Пловдив загуби едно от малкото оцелели ценни паметници от Османския период на града, в който се е наричал Филибе.

До преди да минат багерите от турската баня имаше запазени 4 стени, които ограждаха малко помещение, разчупено в обемите си, с цветна декорация и с изключително впечатляващ купол. Сградата, освен с архитектурата си, беше ценна и с това, че бе сред най-старите архитектурни обекти от северната страна на реката. Кършияка е ценен с разнообразно историческо наследство от модерната епоха, но тази баня бе сред малкото материални доказателства, които показваха, че и по Османско време градът е живял и по двата бряга на Марица.