12 години не стигат да започне реконструкцията на петвековната баня Орта Мезар

Тя е една от четирите най-стари живи сгради в Пловдив

Само дебелите дувари устояват на бюрокрацията и огъня

Хамамът, наречен на едноименния квартал, през вековете бил „турски“ и „еврейски“   

Таня Грозданова

Собствениците на историческия паметник на културата от местно значение – турската баня Орта мезар, вече 12 години не могат да осъществят идеята за нейната реставрация и превръщането й в галерия със сцена и кафене. Проектът е бил предвиден още със закупуването на архитектурния паметник, който миналата година през февруари изгоря в опустошителни пламъци. Повече от година след огненото бедствие ремонтът все още не може да започне заради бюрократични пречки.

Не стигат те, ами изведнъж ни в клин, ни в ръкав зам.- кметът по строителство Димитър Кацарски хвърли бомбата, че положението на банята „е доста сложно да се отговори на въпроса докъде е стигнал проекта за реставрация“, попитан от репортер на Под тепето. Помолен за подробности Кацарски уточни, че Общината извършвала проверка какво точно влиза в договора за приватизация, тъй като било имало постановление земята да остане общинска. В същото време зам.-кметът отрече да има дела в съда за обекта.

Под тепето потърси за коментар настоящият собственик на сградата – хотелиера Радослав Бозуков. Към днешна дата, освен проблемите със съгласуването на проекта за реставрация, той е принуден да доказва и правата си върху земята по съдебен ред, защото от Община Пловдив отказали да издадат необходимата скица. Бозуков и съдружникът му са предявили иск в първоинстанционен съд, за да може магистратите да потвърдят собствеността им. „От тук насетне със съдружникът ми ще контактуваме с всички институции само в писмен вид и чрез българския съд“, отсече Бозуков.   

Май пловдивчани ще станат свидетели за пореден път на стоицизма на вековни културни наследства срещу бурите на времето, които могат да бъдат унищожени само и единствено от буквояди и властимащи. Животът го доказва.

Метаморфозите на историята сменят името на една емблематична древна сграда няколко пъти за близо пет века. Стопаните й през годините успяват да я опазят кой както може. Днес обаче, когато съвременния свят разполага с технологии и възможности, за каквито създателите на този паметник не са и подозирали, той стои полуразрушен и зависи от волята на чиновници…

Името си, опожарената постройка, приема от махалата в която е била издигната по времето на Османското нашествие по нашите земи. Хамамът „Орта мезар“ е наречен на едноименния квартал, който започва да се населва след завладяването на града от османските турци в края на XIV век. Банята е една от четирите най-стари живи сгради в Пловдив. Според историческите данни тази обществена баня е построена през ХV-XVI век. Обявена е за паметник на културата от местно значение. Орта мезар означва средното гробище, тъй като всяка нова махала по бреговете на река Марица си имала и място за покойниците, така се редували: квартал с гробище.  По стечение на обстоятелствата хамамът днес е загробен в нищото повече от година след пожара.

Типично по пловдивски през вековете „турската баня“ става „еврейска“. Орта мезар се наричал  целия „площад“ отпред дълги години. През вековете махалата от робското време става част от еврейския квартал, а банята добива нарицателното „еврейската“. Въпреки че когато еврейските бежанци идват и се заселват тук, сградата е била на мястото си от векове.

Друг любопитен факт от историята на хамама е че през 1929 –а лично цар Борис III подписал указ за събарянето й. Това за щастие не се случва.  

При предишният строй тя се нарича „Чайка“. Незнайно защо соц кръстниците й избират това име, под което банята функционира като обществена къпалня някъде до средата на 80-те години. Малко по-рано, през 80-те години на ХХ век започва събарянето на старите сгради около нея и Орта мезар остава като белег от историята на кръстовището на два от най-големите булеварда на Пловдив.

В зората на демокрацията хамамът е общинска собственост и бива отдаван под наем за търговски цели. И така до 2005-а година, когато сградата е приватизирана като част от активите на общинската фирма „Бига”. Тогава двама ортаци купуват дружеството, което се намира в дълбока финансова криза, заедно с всичките му активи и пасиви.  Орта мезар е малка част от сделката, която фирма „Си Би ЕС” осъществява. Купуват „Бига“ за 500 хил. лева със  задължения от 450 хил. натрупани до тогава.

През годините новите собственици на банята – пловдивски бизнесмени Радослав Бозуков и Чавдар Стоянов много пъти ще повторят, че от самото начало са били наясно за факта, че купуват и паметник на културата.  Ще повторят и декларацията си за това да реставрират сградата по надлежния законов ред.

До момента освен думите им има и много извършени действия. Бавно със скоростта на охлюв, години наред… За да стигнат до момента, в който днес заявяват, че ще общуват с институциите на общинско и държавно ниво само писмено и чрез съда!      

Вековната постройка, устояла на превратностите на балканската история е застрашена от  срутване година след пожара, от стените пада мазилка, а обезопасителните ленти, които собствениците поставят постоянно биват късани.  

 „Твърдото ни намерение е да възстановим сградата, но вече четвърти месец чакаме отговор от НИНКН за преработения проект, който внесохме. Срокът за отговор изтече на 15 януари 2017-а година. Ако продължават в този дух, банята ще падне”, заяви Радослав Бозуков.

До ден днешен от Института ни вест ни кост! Пълно мълчание! Там дори никой не  вдига телефони! Опитайте да се обадите на техен телефон и вижте дали някой ще го вдигне, апелира бизнесменът.

В деня та пожара директорът на Историческия музей в Пловдив заяви, че Орта мезар  трябва да бъде съхранена, защото от многото турски бани в Пловдив сега имаме  останките на тази и Чифте баня, която също не е в цветущо положение. Това е част от историческото наследство.