„Европейска столица на културата“ като най-удобната мишена

Актуално Гласове Градът Новини Под ножа

Тези, които мълчаха в последните години, а сега най-активно мразят, са сред най-виновните

„Европейска столица на културата“ в Пловдив ще има добри и лоши страни, но този проект е отражение на всички нас

Теодор Караколев

Шеги с логото. Подигравки с кулата и сцената. Кой булевард бил затворен и кой площад бил в строеж – какъв срам. Че и някаква конструкция, която имитира логото, сложили на централния площад със счупените плочки. Кошмар. Цяла Европа ще ни се смее, но дай да я изпреварим – ние да се присмеем на Пловдив. Или на управляващите – партия, коалиция, или който е там пред и зад кулисите.

Колко е удобно всичко това. Имаме една мишена – Пловдив е „Европейска столица на културата“. Един български град участва в един проект, който цели приближаване и припознаване на общите ценности както на местно, така и на национално и европейско ниво. Няма нищо по-подходящо от това цялата национална общност – добрите хора, които творят революции, да оплюят логото, че било крадено; красивите, да кажат как откриващата церемония била грозна; интелигентните европейци да обясняват как ремонтите са срамни.

Седмица преди откриването – колко удобно. Темата е актуална, омразата и подигравките се споделят много бързо и лесно. Поради недоволството от политическата ситуация някак свикнахме повече да споделяме омразата и плюенето, отколкото да сме заедно в развитието напред.

Да, но всичко това е ужасно. Всички постоянно, май, си говорим колко ни е гадна средата – онлайн и живата, в която прекарваме все по-малко време. Хората се гледат лошо, обиждат се в интернет, хулят се и постоянно имат съвет как другият да живее по-добре, вместо да оправят първо своя собствен двор или междустълбищно пространство. И тези, които най-много критикуват състоянието на иначе потенциално прекрасната ни държава, се оказват тези, които хулят най-много. Търсачите на истината, борците срещу фейк-новините във фейсбук, се оказват тези, за които създаването на колаж с кулата-сцена, без изобщо да са стъпвали в Пловдив, е нещо напълно редно.

Съжалявам, но нещата не се получават така. Масовото поведение на националното онлайн общество е нещо като да идеш два дни след края на изборите и да започнеш да водиш предизборна кампания. Реалността е, че е 2019 година. Кулата не се издигна от само себе си. Проектът не се появи от някаква анонимна черна пещера. За всичко това няколко журналисти и медии пишем и сме писали от 6-7 години. Хвалихме, когато имаше хубави неща. Предупреждавахме за рискове. Критикувахме, когато виждахме опасности – всеки, според своята субективна преценка, повече или по-малко експертна. И всички тези критики оставаха без реакция.

Защо? Защото не беше интересно. Защото е много по-лесно да чакаш всичко да се срути и да идеш да се присмиваш на съборения строеж, отколкото да отидеш и да помагаш изобщо нищо да не се срутва. А сега е интересно – има толкова много видим материал, който да посочим с пръст и да му се присмеем, за да оберем лайковете, че как да не се възползваме от тази удобна мишена?

Моето лично мнение е, че кулата е кичозен, излишно голям и неадекватно скъп проект. Но все пак – абсолютно всяка Европейска столица на културата се открива с една церемония, която е до някаква степен кичозна и безсмислено скъпа. Разбира се, можем да разсъждаваме дали нашата не е по-кичозна, по-голяма, не толкова оригинална, защото е просто привнесен отвън проект и т.н, и т.н. Но не го правим. Нито сега, нито в последните 4-5 месеца, в които този проект се обсъждаше, в които Мониторинговия екип от Европа питаше в официалните доклади защо нищо не се случва с откриването, в които публично се критикуваше не достатъчно бързото развитие, според мен, логично довело до днешната ситуация и някои от обективните неуредици днес. Но критиците ги нямаше. Имаше други злободневни теми, които да оплюят и после да забравят.

Извън откриването – смятам, че проектът изгуби доста от своята инерция и оригинална идея. Преди 5 години концепцията беше една, беше цялостна и обединена в една нишка. Никой проект не бе случаен и произволно вкаран в Апликационната книга. Днес ситуацията е съвсем различна. Без значение дали ми харесва на мен като гражданин, или като човек, занимавал се и следил темата от самото ѝ начало, резултатът, който ще видим, предстои. Аз се надявах да видя Кино Космос възродено с дух – а не просто ремонтирано – и управлявано от млади и амбициозни хора с авангардни идеи. Исках да видя нестандартни артистични акции на Адата. Надявах се Тютюневият град да бъде обживен – да видя, например, този симпатичен проект с различни артисти, музиканти, актьори, които да излизат по фасадите на Складовете със свои изпълнения. Не, концепцията така се извъртя, че се оказа, че да излизаш на терасата си, вече е забранено.

Всичко това, обаче, е моята утопична представа. Вярно, някои неща могат да бъдат подкрепени с критики в докладите на мониторинговия екип, с критики от десетките изгонени хора от екипите, със стотиците разочаровани партньори и т.н. Но реалността е такава – получаваме това, което имаме. Което всички заедно сме създали.

А това заедно създаване е продукт не само на едната страна, а на цялото ни общество. Защото когато се случваха важните промени – мнозинството хора мълчаха. Не им беше интересно. Нямаше да съберат лайкове. Само единици критикуваха политическата намеса в управлението на „Пловдив 2019“ преди победата. Имаше гласове – дали са имали право, не се наемам да кажа – които критикуваха изобщо избирането на Пловдив. Малко критикуваха смяната на екипа след избирането на града. Още по-малко критикуваха липсващото развитие на проекта и акцента върху празненствата твърде дълго след това избиране на града. Още по-малко реагираха, когато половината Управителен съвет – който от своя страна така и не се намеси публично и с твърда позиция при предишните проблеми – беше подменен. Да не говорим за пълното мълчание на национално, политическо-столично ниво за дълго забавените средства и срамно бавната бюрокрация, свързана с площад „Централен“ (при който също имахме ужасно мълчание отвсякъде, когато спечелилите конкурс архитекти бяха прогонени. Не беше интересно).

И всичко, което се случва днес, е продукт на цялото това развитие. Работата е там, че той не е продукт само на едната страна, а е продукт и на „опозицията“. „Културната“ опозиция, която сега ехидно се подиграва със счупените плочки на централния ни площад, с оградите около Форума, със страшната кула, затворените булеварди и кой знае какво още. Защото – добра или лоша – едната страна „спечели“, защото другата страна мълчеше и не ѝ се занимаваше. Тъжното е, че другата страна е тази, която днес най-активно мрази, псува и се подиграва. Е, съжалявам, но ако в целия този процес сте мълчали, нямате никакво право да се обаждате днес.

В организацията на събитието днес има много хора. Някои от тях качествени, опитни и кадърни, други може би по-малко. Никой от всички – тези, които напуснаха, или тези, които останаха, не е всесилен. Нито хубавите хора, разочаровани или не днес, имат вълна власт да „оправят нещата“, нито лошите пък ще могат да разрушат всичко. В крайна сметка този проект е толкова голям, че буквално е резултат от това, което всички заедно сме направили. И хубавото, и лошото е продукт на всички нас. Едно отражение на нашето общество, за което сме виновни всички ние – за хубавата музика, лошите плочки, прекрасните хорове или грандиозната кула – всичко това или ние съградихме, или не успяхме да предотвратим. И това е „Заедното“, което става искаме или не искаме – един град или една държава – и нейната култура, която трябва да приемем, с хубавото, и с лошото.

И, ако има неща, които не ни харесват – да не ги плюем ехидно далеч след крайния възможен момент, а да се вземем в ръце и да се опитаме да ги променим. Понякога ще успяваме, понякога не.

Мишената е удобна. Неуредиците са много. Факт.

Но ако нещо в „Европейска столица на културата“ не ви харесва, и ако в този изключително дълъг и безкрайно публично коментиран през годините проект вие сте си мълчали, трябва да знаете, че сте по-скоро в групата на тези, които са помогнали за негативните неща. Защото за 8 години не сте ги предотвратили с нищо, а мъчаливо сте подкрепяли това развитие. Така че, за тези, които гледахте отдалеч, а днес са най-активините мразещи – знайте, че обиждате преди всичко себе си.

Снимка: night.bg

Споделете ни във:

Подобни статии

20 коментара

  1. Ебахти смешника, не стига че е окрал сума ти левове и се е оакал кат бебе с диария, ами и ще се опитва да ни прехвърля вината. Ше го еба в говняра грозен!!! Боклуци долни, без капка въображение сте всичките забъркани в проекта!!!

  2. Що за глупост е този материал? За проблемите се говори от самото начало. Дебилно е да се винят и оскърбяват хората, които сочат къде са грешките. Авторът има стил на гимназист с желание за полемика. Добре, полемика хубаво, ама хайде ориентирай се каква е работата на журналистиката. Изложи факти, дати, положи в контекст, изтълкувай процесите, назови отговорниците. Това тука какво е? Четири години медии и граждани изнасят детайли, коментират, обясняват и сега те са криви? Що за глупост?

  3. Пловдив 2019 е една от най-видимите прояви на разпада на България и всичките му детайли са ясни: подмяна на мислещи с козируващи, порочни местни шефчета, издигнати от порочни посткомунистически уж-партии, лъжи, шикалкавене и бъркане в носа, вместо организация и разумно действие. И отгоре на всичкото ЧЕТИРИ ГОДИНИ върви гласовита, чиста опозиция срещу излагацията, която се случва в момента. Какви ги плещиш, Караколев, дали са ти опорна точка да замажеш границата на вината и отговорността? Ами то и за мазане се иска пипе. Т.нар. кмет Иван Тотев (специалист по какво?) и бездарните послушковци около него (изявени в кое?), Борисов и цялата му гербава партия, министерство на културата, което ако беше красиво, щеше да е спящата красавица, но сега е просто един ненужен сопол… Това са отговорниците. Срамът и харчът са за цяла България. Останало ни е само да се смеем и да цъкаме отстрани, така че точно това ще правим. Ама че глупашки текст.

  4. Мярна ми се изразът МЕКА КИТКА и искам да изнеса Научните Фактове около това състояние / диагноза.
    Меката Китка си има степени. Въпрос на гангренясалото разложение докъде стига. В Пловдив безспорен водач в класацията е Асан. Да прощава хубавецът от снимката)
    Академик проф. д-р Асан Асанов, световно признат от (блог) ДЕЗИИН (?!? кис-кис) се явява
    Генерален ДИРЕКТОР на ЕДНО.
    (“Пловдив За ЕДНО” = може и да сте чувалЕ, провъзгласен за Мото на ЕСК19; а всъщност издънка на сдъвкан и изплют ктм Румелията Sofia Design WEEK, Dance WEEK, Architecture WEEK и др., само че таА СЕДМИЦА вече колко години ни виси на врата …???)
    Та да огледаме научно елементите на състоянието Мека Китка:
    1. ДИРЕКТОР? А? На какво точно?
    2. КОЛКО персонал директира Директорът?
    3. КАКВО ги директира да вършат, освен изгъзици?
    4. КОЛКО заплата получава за такова директиране?
    5. ОТКОГА получава заплата, колко досега е цунал по брой и по обща сума?
    6. КОНКУРС срещу колцина други кандидати спечели г-нът Директор
    7. ЖУРИТО на конкурса за Директор = = = поименно, молим!
    8. ЗАПОВЕД за назначаване #КОЙ му е подписал? ПОКАЖЕТЕ, молим!
    Към Меката Китка коренякът пловдивчанин е толерантен и учтив, но скептичен. Мерсиме.

  5. За съжаление г-н Караколев е абсолютно прав. Негативизмът на повечето ни сънародници и анонимността в Интернет явно отприщват целия поток от плюнки и простотии. Дали тези писачи след това могат да спят по-добре…

    В момента съм на 2000 км от Пловдив и ще мога да гледам откриването онлайн. Но снимките, които видях до сега и програмата ме правят горда, че съм пловдивчанка. Браво на организаторите, браво на изградилите кулата, браво на артистите. За три дни, 7 души тук ме поздравиха за Пловдив ЕСК 2019.
    Успех!

  6. Резултатът е това, трябва да го подкрепим. И вярвам, че повечето хора ще го подкрепят, ще се радват и нещата ще се получат. Заради добрата ни воля да подкрепим града си, щем не щем – това сме ние. Толкова.
    Но да пренебрегнем факта, че нещата никак не са окей означава да прецакаме бъдещето си.
    Инфрастуктура – кошмарна. Две седмици преди откриването, да разкопаеш целия град, потънал в замръзнала кал – няма начин това да е дело на добронамерена общинска управа. Или безумно глупава, не знам кое е по-добре.
    Церемония по откриването – много точно описана от автора на статията – кичозна и безсмислено скъпа. За тези пари можеха да купят сигурно два тютюневи склада.
    Културата програма мисля че е добре, ние в това сме си силни. Пловдив има способността да привлича качествени артисти и публика. И в крайна сметка затова нещата ще ссе получат.
    Ако мога да обобщя – мисля че самата организация Пловдив2019 е ОК, но самата община прави всичко възможно да дърпа нещата надолу, кой знае защо..

  7. Лично ще я черпя една голяяяма боза при тържественото посрещане на триумфалното нейно завръщане в Наше Село, където гордо тя ще ползва придобивките и постиженията на управляващата ни КлептоКрация на индженеринг Иб. Тотев: ще си КОЛОДРУМИ на воля всяка сутрин след като е ПОГРЕБАЛА; ще си ВЕЛОСИПЕДства по пистите вместо цивилизован Градски Тротоар по които старец не смее да припари . . . ще си ТРОЛЕЙБУСИ по кьопаво размазаната по за три сезона “асфалтова” чернилка вместо вековните паважи . . .
    Спирам с ПОРОЯ ОТ ПЛЮНКИ И ПРОСТОТИИ; како, ако изчетеш внимателно коментарите, ще се окаже, че това са честни. критични, но справедливи забележки от съграждани, които са загрижени за Града.
    НЕ ОБОБЩАВАЙ ТАКА ПОЛИТКОРЕКТНО НО СЛЯПО.
    И баба знае да възхвалява “г-н Каракольов” откъм Канадия, ама по 20 лева на месец за да си паркирам таратайката пред блока трябва да плащам аз, ТУК.

  8. И аз като някои ще се съглася, че с КУЛТУРАТА всичката тая германска кичозна тупурдия няма много общо. Даже огледах надписите дали Цар Киро или Царицата или други от Племето не са го вдъхновили, че да изпотрошат рекордите на столипинските сватби – не, няма цигани.
    Слонове, слоници и слончетата им даже ако бяха внесли да обикалят в кръг наоколо пак нямаше да подобрят пловдивската култура. Която е НЕПОПРАВИМА, общо взето (акад. Галова, АМТИИКултура, АРТаджилък, Опера „Опън“ когато ценителите търсят истинска, затворена опера без микрофони; изобщо =халтура)
    Преоразмерено, бомбастично, комплексарско изхвърляне = на какво отгоре?
    #КОЙ ги решава таквизи „проекти“ без да попита, без да се посъветва, мъдреци в Града не липсват, макар и БЕЗПАРТИЙНИ, да прощават от САРБ (Селянки за Америк. Разви. на Бг)
    Намирисва на ДАЛАВЕРА отново в стила на инджинеринг Иб. Тотев – абе проект нямам, ама едни милиони тука НА ТИ ги, пък виж там насреща какво даваш (е, и под масата здрависвай, де . . . )
    Всичките вносни железарии, електроники, жици, фишеци след демонтажа дека че ги извозвате за “скрап” – кис-кис – или и те ще идат както цивилизованите Градски Паважи в една черна дупка, дето били с инвентарен номер всяко паве описано, само че в ЧАСТНО депо, а? А?
    Комшо, за твоя хотел един дигитален дисплей огромничък на отговорно пазене не го ли щеш? Лампи, прожектори, лазери? Изгодно, бе!
    ––––––––––
    (П.П. Да не пропусна, не бива, потресающата творба написана специално за случая на КАВАЛ, която изнася самия инструмент далеч НАД ФОЛКА в стратосферата на класиката = BRAVISSIMO, MAESTRO Теодосий Спасов!)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.