„Европейска столица на културата“ като най-удобната мишена

Актуално Гласове Градът Новини Под ножа

Тези, които мълчаха в последните години, а сега най-активно мразят, са сред най-виновните

„Европейска столица на културата“ в Пловдив ще има добри и лоши страни, но този проект е отражение на всички нас

Теодор Караколев

Шеги с логото. Подигравки с кулата и сцената. Кой булевард бил затворен и кой площад бил в строеж – какъв срам. Че и някаква конструкция, която имитира логото, сложили на централния площад със счупените плочки. Кошмар. Цяла Европа ще ни се смее, но дай да я изпреварим – ние да се присмеем на Пловдив. Или на управляващите – партия, коалиция, или който е там пред и зад кулисите.

Колко е удобно всичко това. Имаме една мишена – Пловдив е „Европейска столица на културата“. Един български град участва в един проект, който цели приближаване и припознаване на общите ценности както на местно, така и на национално и европейско ниво. Няма нищо по-подходящо от това цялата национална общност – добрите хора, които творят революции, да оплюят логото, че било крадено; красивите, да кажат как откриващата церемония била грозна; интелигентните европейци да обясняват как ремонтите са срамни.

Седмица преди откриването – колко удобно. Темата е актуална, омразата и подигравките се споделят много бързо и лесно. Поради недоволството от политическата ситуация някак свикнахме повече да споделяме омразата и плюенето, отколкото да сме заедно в развитието напред.

Да, но всичко това е ужасно. Всички постоянно, май, си говорим колко ни е гадна средата – онлайн и живата, в която прекарваме все по-малко време. Хората се гледат лошо, обиждат се в интернет, хулят се и постоянно имат съвет как другият да живее по-добре, вместо да оправят първо своя собствен двор или междустълбищно пространство. И тези, които най-много критикуват състоянието на иначе потенциално прекрасната ни държава, се оказват тези, които хулят най-много. Търсачите на истината, борците срещу фейк-новините във фейсбук, се оказват тези, за които създаването на колаж с кулата-сцена, без изобщо да са стъпвали в Пловдив, е нещо напълно редно.

Съжалявам, но нещата не се получават така. Масовото поведение на националното онлайн общество е нещо като да идеш два дни след края на изборите и да започнеш да водиш предизборна кампания. Реалността е, че е 2019 година. Кулата не се издигна от само себе си. Проектът не се появи от някаква анонимна черна пещера. За всичко това няколко журналисти и медии пишем и сме писали от 6-7 години. Хвалихме, когато имаше хубави неща. Предупреждавахме за рискове. Критикувахме, когато виждахме опасности – всеки, според своята субективна преценка, повече или по-малко експертна. И всички тези критики оставаха без реакция.

Защо? Защото не беше интересно. Защото е много по-лесно да чакаш всичко да се срути и да идеш да се присмиваш на съборения строеж, отколкото да отидеш и да помагаш изобщо нищо да не се срутва. А сега е интересно – има толкова много видим материал, който да посочим с пръст и да му се присмеем, за да оберем лайковете, че как да не се възползваме от тази удобна мишена?

Моето лично мнение е, че кулата е кичозен, излишно голям и неадекватно скъп проект. Но все пак – абсолютно всяка Европейска столица на културата се открива с една церемония, която е до някаква степен кичозна и безсмислено скъпа. Разбира се, можем да разсъждаваме дали нашата не е по-кичозна, по-голяма, не толкова оригинална, защото е просто привнесен отвън проект и т.н, и т.н. Но не го правим. Нито сега, нито в последните 4-5 месеца, в които този проект се обсъждаше, в които Мониторинговия екип от Европа питаше в официалните доклади защо нищо не се случва с откриването, в които публично се критикуваше не достатъчно бързото развитие, според мен, логично довело до днешната ситуация и някои от обективните неуредици днес. Но критиците ги нямаше. Имаше други злободневни теми, които да оплюят и после да забравят.

Извън откриването – смятам, че проектът изгуби доста от своята инерция и оригинална идея. Преди 5 години концепцията беше една, беше цялостна и обединена в една нишка. Никой проект не бе случаен и произволно вкаран в Апликационната книга. Днес ситуацията е съвсем различна. Без значение дали ми харесва на мен като гражданин, или като човек, занимавал се и следил темата от самото ѝ начало, резултатът, който ще видим, предстои. Аз се надявах да видя Кино Космос възродено с дух – а не просто ремонтирано – и управлявано от млади и амбициозни хора с авангардни идеи. Исках да видя нестандартни артистични акции на Адата. Надявах се Тютюневият град да бъде обживен – да видя, например, този симпатичен проект с различни артисти, музиканти, актьори, които да излизат по фасадите на Складовете със свои изпълнения. Не, концепцията така се извъртя, че се оказа, че да излизаш на терасата си, вече е забранено.

Всичко това, обаче, е моята утопична представа. Вярно, някои неща могат да бъдат подкрепени с критики в докладите на мониторинговия екип, с критики от десетките изгонени хора от екипите, със стотиците разочаровани партньори и т.н. Но реалността е такава – получаваме това, което имаме. Което всички заедно сме създали.

А това заедно създаване е продукт не само на едната страна, а на цялото ни общество. Защото когато се случваха важните промени – мнозинството хора мълчаха. Не им беше интересно. Нямаше да съберат лайкове. Само единици критикуваха политическата намеса в управлението на „Пловдив 2019“ преди победата. Имаше гласове – дали са имали право, не се наемам да кажа – които критикуваха изобщо избирането на Пловдив. Малко критикуваха смяната на екипа след избирането на града. Още по-малко критикуваха липсващото развитие на проекта и акцента върху празненствата твърде дълго след това избиране на града. Още по-малко реагираха, когато половината Управителен съвет – който от своя страна така и не се намеси публично и с твърда позиция при предишните проблеми – беше подменен. Да не говорим за пълното мълчание на национално, политическо-столично ниво за дълго забавените средства и срамно бавната бюрокрация, свързана с площад „Централен“ (при който също имахме ужасно мълчание отвсякъде, когато спечелилите конкурс архитекти бяха прогонени. Не беше интересно).

И всичко, което се случва днес, е продукт на цялото това развитие. Работата е там, че той не е продукт само на едната страна, а е продукт и на „опозицията“. „Културната“ опозиция, която сега ехидно се подиграва със счупените плочки на централния ни площад, с оградите около Форума, със страшната кула, затворените булеварди и кой знае какво още. Защото – добра или лоша – едната страна „спечели“, защото другата страна мълчеше и не ѝ се занимаваше. Тъжното е, че другата страна е тази, която днес най-активно мрази, псува и се подиграва. Е, съжалявам, но ако в целия този процес сте мълчали, нямате никакво право да се обаждате днес.

В организацията на събитието днес има много хора. Някои от тях качествени, опитни и кадърни, други може би по-малко. Никой от всички – тези, които напуснаха, или тези, които останаха, не е всесилен. Нито хубавите хора, разочаровани или не днес, имат вълна власт да „оправят нещата“, нито лошите пък ще могат да разрушат всичко. В крайна сметка този проект е толкова голям, че буквално е резултат от това, което всички заедно сме направили. И хубавото, и лошото е продукт на всички нас. Едно отражение на нашето общество, за което сме виновни всички ние – за хубавата музика, лошите плочки, прекрасните хорове или грандиозната кула – всичко това или ние съградихме, или не успяхме да предотвратим. И това е „Заедното“, което става искаме или не искаме – един град или една държава – и нейната култура, която трябва да приемем, с хубавото, и с лошото.

И, ако има неща, които не ни харесват – да не ги плюем ехидно далеч след крайния възможен момент, а да се вземем в ръце и да се опитаме да ги променим. Понякога ще успяваме, понякога не.

Мишената е удобна. Неуредиците са много. Факт.

Но ако нещо в „Европейска столица на културата“ не ви харесва, и ако в този изключително дълъг и безкрайно публично коментиран през годините проект вие сте си мълчали, трябва да знаете, че сте по-скоро в групата на тези, които са помогнали за негативните неща. Защото за 8 години не сте ги предотвратили с нищо, а мъчаливо сте подкрепяли това развитие. Така че, за тези, които гледахте отдалеч, а днес са най-активините мразещи – знайте, че обиждате преди всичко себе си.

Снимка: night.bg

Споделете ни във:

Подобни статии

20 коментара

  1. Това, което се видя е бързането и правенето на глпости и абсурдни проекти в последните 6 месеца. А това, което не се видя е подготовка на инфраструктурата за събитието – няма ремонтирана зала, стадион, музей, галерия, театър за това събитие. Природонаучния музей се разпадна, преди да му се направи обновление. За строежи въъобще не отварям дума. И хората недовостват, защото си мислите че правите голяма работа – хвърляте средства във временни тумба лумби, вместо в инвестиция, която да остане в града и да посреща години напред туристи и гости на града. Столица на културата с един Античен театър и порутен Стар град не се прави.

  2. Статията е някакъв оксиморон, в първат и част критикува недоволните, след това изразява подкрепа, и накрая хейти хейтърите отново, че спали..аве льончо, мен да не ми е работа цял ден да протестирам за плочките на площада или каква стъргалка за обувки ще ми направят за лого пред пощата…не ми е нито задължение, нито имам време за същото, ти ли ще ме храниш мен и семейството ми..?! ТотюЗооинжинерина къде е в цялата картинка, пак гербави метани нещо

  3. „Тези, които мълчаха в последните години, а сега най-активно мразят, са сред най-виновните“
    А Тези, които крещяха в последните години, а сега най-активно обичат, са сред най-заслужилите.
    Така става ли Теодорчо?

  4. Съжалявайте себе си и Теодор затова че са ви хвърлили на амбразурата да защитавате достиженията на властта за ЕСК.
    Не е лошо да ги изброите тези достижения ако е възможно.

  5. Хич не го изчетох, щото още в първото изречение ми се мярна „…мразят…“ докато знаем, че в ПодАльошата вместо тази се употребява ингилизираната дума „ХЕЙТВАТ“ (Таня Г.). Значи учило-недоучилото Кара Кольовото пак късно живее.
    Опитваше се да се изказва, поучава и проповядва по теми архитектурни, завалията, сякаш се свършиха дипломираните талантливи пловдивски архитекти. Продажното му перо формулира престъпните ДЕСЕТ причини за БУТАНЕ на административната сграда („партийния“) за МОЯ сметка, майна, и за ТВОЯ, щото сме цъфнАли и вързАли („‘Сичко си Мара фтасАла, че си и п * * * сресАла“ ако сте чували = знаете какво пропуснах).
    На всяка МАНДЖА, горкото.
    Сега възвишено се възнася и превъзнася управляващата ме КлептоКрация чрез надуване на въздух под налягане ===
    === щото всички ние останалите сме кьорави и ТРЕВА ПАСЕМ и не се сещаме зад фишеците и под чергата какво е дереджето (четем напоследък, че всяко ПАВЕ го били запазили под инвентаерн номер, ама в ЧАСТНО депо! Добрутро!)
    Че и „Ликът Си Скромен Публикувал Го За Спомен“, милият, изглежда си се харесва. Ама сякаш оттатък от дясното око залепената клепка май се е отлепила, добре, че не са се разтекли сенките.
    Само Меки Китки ли останаха в Града след емиграционните вълни?
    Хак ни е – Теодорчо да ни поучава.

  6. Пъне се горкото да изкаже някоя “мъдра мисъл“, ама чак ще се изпусне от напъване! Неграмотен, с огромно самочувствие, ще дава акъл. Ай сиктир!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.