42-годишният танцьор от Пловдив снима реклама за парфюм на
Гучи и печели признанието на Стинг, играе в Лувъра и съдебната зала на
Сорбоната
Жоро със СтингИсторията му звучи почти невероятно, ако отчетем факта, че
кариерата му е тръгнала от пловдивските нощни клубове, а днес вече играе на
“Бродуей”. И то не храст, а ключова роля в мюзикъла “Цар Лъв”. Преди 11 години
напуска България и отива кабаретен танцьор в Тулуза, тъй като може да сгъва
тялото си по всевъзможни начини. Нищо, че днес вече е на 42, Жоро Каучука,
както го наричат в средите на шоубизнеса, не е загубил и грам от перфектната си
физическа форма. За няколко месеца е в родния Пловдив, тъй като повече от
десетилетие не е виждал близките си.
Как тръгва кариерата на Георги Ташев? Първи го забелязват от
министерството на културата и туризма в Париж и му предлагат работа в Агенцията
за европейски спектакли. Така Жоро получава първата роля на Мефистофел в
парижкия цирк, чиято конструкция наподобява надуваем балон и има 6000 места.
Пловдивският каучук играе номера си върху малка масичка на ултравиолетова
светлина. Суперлативите след дебюта му били толкова големи, че “Фигаро” отделя
половин страница със снимки за него, а “Франс 1 тв” прави директно включване
във вечерните си новини. 
На един от спектаклите във ВИП-ложата се настанили
Жерар Депардийо, Катрин Деньов и Силви Вартан, но Жоро разбрал за присъствието
им едва на финала.
“Изключително е да живееш и работиш в Париж. Там се чувстваш
наистина артист. Не само те уважават, а си удовлетворен от това, което правиш”,
споделя Каучука. След като се поразчуло какво може с тялото си, последвала
оферта за т.нар. специални участия в “Мулен руж”. Там, естествено, се наблягало
на дамската еротика, но често канели и свръхатрактивни мъже, като магьосници,
илюзионисти, мимове и каучуци. Жоро трябвало да играе окован във вериги роб,
който се блъска, за да се освободи. Докато
усъвършенства номера си, той станал целия в синини, защото основната трудност
идвала от това да не удря хълбоците и коленете си с оковите. Всичко това –
качен върху маса с дължина един метър. Публиката буквално настръхнала от
автентичното му изпълнение.
След кабаретния период следва дългогодишен договор с
прочутия “Цирк дьо Солей”. По време на пътуванията на цирка най-добри приятели
на Жоро станали една от слониците и тигрицата. На въпросната слонице се
възпалило окото, но никой не обръщал внимание на горкото животно. На Каучука
така му дожаляло да я гледа как се мъчи, че една вечер взел преоценени кексчета,
залъгал слоницата водачка и се промъкнал между синджирите при болната, за да
промие окото й с кислородна вода. След като животното се излекувало, то така се
привързало към Жоро, че когато излизало от камиона на сцената търсело него,
вместо дресьора. 
Една от стъпките по пътя към славата се оказало участието на
пловдивския талант в големите декемврийски концерти, организирани от Агенция
“Европейски спектакли” във френската столица. Така имал невероятния шанс да
играе каучук в Лувъра и в съдебната зала на Сорбоната, където била произнесена
смъртната присъда на Мария-Антоанета. Преди да влезе в образ обаче, трябвало да
мине през куп проверки на охраната, която гледала под лупа даже краката на
масата за танцуване. Изискването било те да са гумирани, за да не драскат
дървения под. Първото представление било под кристална пирамида, а второто –
пред античните статуи. Цялата публика била ВИП – от държавните мъже, до
министър-председателя. Жоро влязъл в ролята на древна статуя и цялото му тяло
било напръскано с бяла боя с мраморни нюанси.
Като едно от най-невероятните предложения, които е
получавал, Жоро определя участието си в рекламните снимки за парфюм на “Гучи”.
Условията изисквали да се съблече, както майка го е родила, тъй като идеята
била да се снимат в детайл извивките на тялото и мускулите. Около него се
събрал цял екип от гримьори, фризьори и гардеробиери, а огромни монитори
улавяли всяко негово движение. Не по-малко сложно изпитание се оказало
участието му като аниматор за откриването на 7-звездния хотел в Дубай, където
трябвало да играе каучук в 60-градусова жега.
Когато през 2002 година се сдобива с работна виза за
Америка, Жоро се озовава дир
Кърт Ръсел и Гоуди Хоунектно в Ню Йорк. Първоначално ходел по частни
партита и корпоративни празненства на банки. В руската част на големия град
имало ресторант-вариете с течаща вода по сцената. Лапнали Жоро като топъл хляб
и му възложили да изпълнява номер с обръч във въздуха. Задържал се в
заведението цели четири години и добил самочувствието на артист, готов за
сцените на Бродуей.
“Ако Ню Йорк е 9 милиона, от тях 3.5 милиона са танцьори.
След като едно шоу слезе от Бродуей, веднага се организира национално турне, за
да го видят повече хора, а за това е нужен огромен екип. Кой ли не се явява на
кастингите с надеждата и за най-малката роля. Беше невероятно трудно да пробия,
не само защото английският ми не е перфектен. На първите няколко прослушвания
се провалях, понеже не знаех как най-добре да презентирам себе си.
Уил Смит с любимата си Там
конкурсите не са организирани, както при нас. Качват 100 души на сцената,
показват една композиция три пъти и след това всеки трябва да я изиграе. Така
отсяват 20 души, на които показват нова, по-сложна комбинация и накрая от тях
избират петима. Аз специално имах големи проблеми с начина на броене, понеже у
нас съм свикнал да работя в ритъма на музиката, а у тях не е така. Тръгнах на
курсове при техни хореографи и постепенно свикнах”, разказва премеждията си
пловдивчанинът.
Първата стъпка към големите продукции се оказало приемането
му като член на Съюза на гардеробиерите в Ню Йорк. Ако за нашите условия това
звучи леко смешно, то за американските стандарти било невероятен успех.
Уменията му да прави костюми и маски веднага били оценени и го наели да работи
в театрални ателиета. Така един ден се оказал на репетиция на мюзикъла “Фелла”,
който разказвал истинската история на нигерийския музикант, вкарал афробийт
ритъма в Америка. В края на спектакъла Фелла правел вуду ритуал, за да мине в
отвъдното и да се срещне с майка си. На една от репетициите Жоро неволно се
включил, уж без да иска, и започнал да обяснява на танцьорите как да “плуват”
във въздуха, без тялото им да увисва. Хореографът се впечатлил и накарал
гардоробиера да се качи и да импровизира. След като видял какво може на прима
виста, още на следващия ден Жоро се оказал на редовната репетиция. Явно номерът
му е бил изящно изигран, след като в края на едно от представленията, лично
Стинг поискал да се запознае с “духа”.
Като коронна пловдивичанинът определя ролята на Жирафа в
мюзикъла “Цар Лъв”, който вече 10 години не слизал от сцената на Бродуей. След
като участвал в правенето на костюмите и куклите, той се явил на кастинг за
роля. Сценографката и режисьор Джуди Тейлър, която е работила с кумири като Уди
Алън, го избрала за Жирафа. Спектакълът се играел върху оригиналната музика на
Елтън Джон. Жоро разказва, че повечето от култовите анимации, преди да бъдат
филмирани, са играни като мюзикъли, и дава пример още с “Шрек”. Цената на
билетите тръгвала от 32 долара за място на последния ред и скачала до 320. Два
специализирани сайта продавали пропуски само за бродуейските шоута, а
туроператори организирали екскурзии на зрители от съседни щати, за да гледат, и
след това ги прибирали обратно. Седмичният хонорар на обикновен балетист стигал
2300 долара, а помощник-режисьорът заработвал по 80 долара на час.
Докато не жали думи да разказва за артистичната си кариера,
Жоро е пестелив, когато става дума за личния му живот. Казва само, че е женен
за италианка, която обаче не дошла с него в България. Двамата имат 10-годишен
син.
