Реалност и мечти в Съдийски
Откога една майка, която има дете в яслена възраст и няма място за него в квартала ѝ, е готова да крещи за „устойчиво“ решение в илюзорно времеви интервал и е навита да чака?! Явно хич не иде реч за предизборна заигравка с хората от квартала, а просто се ражда новия феномен – глобалния пловдивски човек, на които не махалата, а града му е приоритет?!