Раковски отбеляза 53-годишнината от обявяването си за град

С  духова музика и кратък тържествен ритуал с вдигането на националния трибагреник и флага на община Раковски започна отбелязването на 53-годишнина от обявяването на Раковски за град.

На 03.02.1966г. с Указ №100 на Президиума на Народното събрание въз основа на Конституциата на България наименува селищата от градски тип Секирово, Ген.Николаево и Парчевич на град Раковски.

„53 години не са много за развитието на един град. Важното обаче е излъчването на мястото и хората, важен е белегът, който те оставят след себе си. Всеки един от нас трябва да учи, знае и помни историята си, да съхранява и пази българските традиции. Те са това, което ни обединява, което ни прави силни като народ, прави ни част от нашата родина България. А Родината започва с родното място.“ – каза в поздравителен адрес жителите на града кметът Павел Гуджеров.

След церемонията събралото се множество се отправи към зрителната зала на  читалище „Св.св. Кирил и Методий“, където започна беседа за възникването на католицизма в България с банатският българин от Стар Бешенов Георги Наков, отец Матей Калапиш и Иван Топалски от Житница.

Георги Наков е бил 3 мандата кмет на Стар Бешенов – село в окръг Тимиш в Румъния, чието население се състои предимно от банатски българи. Завършил е право в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Съпругата му, банатска българска, също има диплом от СУ, специалност „Българска филология”. В момента тя преподава български език и литература в основното и средно училище на Стар Бешенов „Св. Св. Кирил и Методий”. Семейство Накови има две деца – момче и момиче.

Сред гостите бяха народният представител Младен Шишков, председателят на Обс Раковски Георги Лесов,  кметът на Ореш Любомир Иронов, кметът на община Калояново Георги Георгиев, кметът на Белозем Иван Тачев, зам. кметовете на община Раковски Татяна Бакова, Божидар Стрехин и Йовко Романов, общински съветници.

Кметът Павел Гуджеров откри дискусията с думите, че поводът е годишнината на град Раковски, но преди всичко вярата е тази , която обединява дошлите отблизо и далеч. „Благодарни сме на Бог , че в нашите енории проповядват свещеници, които държат пламъка на вярата и възпитават обществото на непреходните християнски  ценности, които са ни съхранили като общност.“- добави Гуджеров.

Георги Наков  разказа историята на банатските българи, които са потомци на изселилите се чипровчани и павликяни от Никополско и Свищовско, заселили се в тази част на света след погрома на Чипровското въстание през 1688г. Вече  близо 300 години те живеят там и ревниво пазят езика, традициите и българското си самосъзнание.Искат да общуват с България и имат гордостта да бъдат  център на българщината лизо 3 века .

В Банат българи живеят в различни села. В село Винга – на пътя между Тимишоара и Арад, те са наследници на избягалите след потушаването на Чипровското въстание от 1689 г. В Стар Бешенов през 1738 г. се заселват българи от района на Белене, Никопол, Ореш. Въпреки принадлежността си към католицизма, продължават да се наричат “палкене” или павликяни като спомен за павликянското им минало, защото преди да приемат католицизма, са принадлежали към общността на павликяните (богомилите).

Винга и Стар Бешенов са населените места, в които се случват най-съществените неща за банатските българи. Винга я има на картата от 1741 година, основана е от чипровчани и до Първата световна война е културният център на банатските българи.

Стар Бешенов е столицата на банатските българи в Румъния с над 2500 души население. През пролетта на 1738 година павликянските българи, бягащи от гоненията на османците, получават правото от австрийските власти да се заселят в местността Бешанов. И до днес те пазят старите български традиции и се гордеят с тях.

Римокатолическата църква в Стар Бешенов е имала най-голяма роля за запазването им като българи. Именно заради вярата си прадедите на банатските българи предпочели изгнанието пред робството. Църквата е била центърът, който е обединявал винаги банатските българи. Литургията се служи само на български. Всички свещеници, които не са българи, са научавали езика. Молитвените книги са написани също на български. Преди около 40 години свещениците са превели Новия завет на банатски език.

Гоненията на българските католици след Чипровскито въстание са довели до изселването на семейства с корени от Ореш, Белене, Трънчовица и Лъжене преди 280 години и основаване на Стар Бешанов в 1738г. Тези българи, все още националисти, знаят коя е родината им и след освобождението от турско робство се завръщат в България и основоват Драгомирово, Брегаре, Бърдарски геран, Асеново и Гостиля. Близо 300 години тези българи пазят своята идентичност, език, вяра и се стремят за поддържат българщината.

По време на беседата продължила било 3 часа Георги Наков и отец Иван взаимно се допълваха в хронологичната ретроспекция от корените на католицизма в България до наши дни.  Двамата лектори не пропуснаха с гордост да отадат дължимото и на големите имена на католическа България като Петър Богдан Бакшев, Парчевич и Пеячевич. Припомниха на присъстващите за първата история на България написана 200 години преди Паисиевата „История славянобългарская“ ,  за „Абагар“, за училищата с ранг на гимназии в далечното и мрачно средновековие, за визионерството на католическите духовни предци.

В края на вълнуващата среща на българите католици в Раковски , дошли  от близо и далеч отец Матей Калапиш отправи молитва на католишки диалект, а местната самодейна певческа група изпълни песен също на колоритния език.