Новини

Българите са почти щастливи

По един показател – социална подкрепа от най-близките – сме чувствително над средната стойност за света, показва първото за България представително изследване на личното и общностно щастие, проведено по инициатива на списание „Мениджър“

Най-голяма група от българите, 45 % се описват като почти щастливи, а 31 % като нещастни в първото за България представително изследване на личното и общностно щастие. То бе проведено в края на 2018 г. от „Джи Кънсътинг“ по поръчка на списание „Мениджър“. Средният индекс на щастието за страната в края на 2018 г. е 56 точки, от 100 възможни. Средният глобален Индекс на щастието за 2018-та е 60.9 точки, според изследването на The Happiness Alliance. България е с почти 5 пункта под него.

С нарастване на възрастта, стойностите на Индекса на щастие се понижават, но с два сериозни срива: първи – след 30 г. възраст, и втори – след 70 години, показва българският Индекс на щастието. С повишаване на образователното равнище нараства и Индексът на щастието
Високите лични доходи, особено над 1500 лв., намаляват рязко относителния дял на нещастните, но не увеличават дела на щастливите
Най-щастливи у нас са хората в четиричленни домакинства (най-често семейства с две деца). Индексът на щастието пада при самотните, но и при многочленните домакинства от 5 и повече човека.

Представителите на малцинствата имат между 10 (българските турци) и 20 пункта (ромите) по-нисък Индекс на щастието от представителите на мнозинството.

Средните стойности на Индекса на щастието не варират по факторите пол и големина на населеното място, но най-голям относителен дял нещастни се регистрира в малките градове.

Социалните групи и категории с най-висок дял „нещастни са:

  • Роми –  67% от всички представители на категорията
  • Лица на възраст 70+ г. – 52%
  • Лица с основно или по-ниско образование – 49%
  • Живеещите в едночленни домакинства (самотни) – 47%
  • Турци – 46%
  • Безработни – 44%
  • Пенсионери – 43%
  • Лица с личен доход под 500 лв. – 43%.

Измеренията, в които са регистрирани най-благоприятни за Индекса на щастието резултати са:

 

  • Социална подкрепа от най-близките – 73.9 от 100 точки
  • Психично здраве – 70.0 точки/ от 100 т.
  • Физическо здраве – 65.6 точки/от 100 т.
  •  Удовлетвореност от живота – 61.5 точки./ от 100 т.

 

Областите, които имат негативен ефект върху стойностите на индивидуалния и националния Индекс на щастието са:

  • Качество на околната среда- 51.1 точки
  • Баланс на времето – 49.3 точки
  • Включеност в местната общност – 41.5 точки
  • Управление – 38.1 точки.

 

По няколко измерения – психично здраве, физическо здраве, удовлетвореност от живота и баланс на времето, българските стойности са неразличими статистически от средните глобални.

 

По един показател – социална подкрепа от най-близките – сме чувствително над средната стойност за света.

 

По редица измерения обаче сме чувствително под средното глобално равнище. Дистанциите тук са в следните области:

 

  • Удовлетвореност от работата -с 4.2 пункта под средното глобално
  • Включеност в местната общност – с 9.1 пункта
  • Субективно благосъстояние – с 9.4 пункта
  • Управление – с 10.9 пункта
  • Стандарт на живот – с 10.9 пункта
  • Достъп до култура, изкуство, образование цял живот – с 11.6 пункта
  • Качество на околната среда – с 14.7 пункта.

„Именно това са и областите, в които е най-висока потребността от алтернативи на настоящите политики на национално и местно равнище, а също така и от партньорство между публична власт, гражданско общество и бизнес“, коментира ръководителят на изследването, социологът Живко Георгиев.

С тази инициатива списание „Мениджър“  стимулира търсене на българското измерение на едно интелектуално движение, което от няколко десетилетия вдъхновява и увлича учени, граждански активисти, правителства, местни общности в търсене на алтернативи на обществено-икономическо развитие. То поставя във фокуса си човека, качеството на живота, благополучието и в крайна сметка неговото щастие като цел на общественото развитие и измерител на прогреса.

Идеята за измерване на брутното национално щастие се заражда в Кралство Бутан през 1972 г. и то става измерител на устойчивия прогрес на обществото в замяна на фетишизирания брутен вътрешен продукт (БВП).

Основните постулати на тази философия са:

– устойчиво развитие

– съхраняване на културните ценности и общностни идентичности

– опазване на околната среда

– установяване на ефективно управление.

Появата й е резултат от осъзнаване на факта, че акцентът само и единствено върху БВП не отчита скритата цена на определен тип икономическо развитие, каквито са ръстът на социалните неравенства, социалната несправедливост, ефектите върху психичното и физическото здраве, природния и социалния капитал.

 

За проучването

В национално представително изследване сред населението на възраст 18+ г. с извадка 1088 случая е използвана методологията на т.нар. Индекс на щастието/ Брутно национално щастие, разработена от The Happiness Alliance, която включва 50 показателя, групирани в 12 секции

-Субективно благосъстояние

– Удовлетвореност от живота

– Психично здраве

– Физическо здраве

– Баланс на времето

– Достъп до култура, изкуство, образование през целия живот

– Включеност в местната общност

– Социална подкрепа

– Качество на околната среда

– Управление

– Стандарт на живот

– Работа.

Интегралният индекс от резултати по тези измерения формира тъй наречения индивидуален и общностен Индекс на щастието със стойности, вариращи от 0 до 100, като 0 е полюсът на нещастието, а 100 – на пълното щастие.

 

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина