Вкусът на градаЗабавление

Чеснов илач

Да се излекуваш с парченца сух и възгадничък хляб, чеснова смазка, скумриена, солена горчилка и лучена, сладка лютевина… и водка, разбира се

Кирил Николов

Наказателният съдия от Районен съд Кирил Николов хвърли тогата, окачи везните и тръгна към ново приключение- винарството. Колоритният ни автор започна винопроизводство в Перущица, като се очаква да се върне в съдебната палата, но този път от другата страна- тази на адвокатурата. Кога ще стане това, дори самият той не смее да прогнозира. Дотогава ще прави гроздовите си еликсири, ще пише и ще упражнява другото си любимо хоби- ще кулинарства. Под тепето подхваща авторска рубрика на Кирил Николов от „делата” му в кухнята. Той издава смъртни присъди на риби, прасенца, теленца и всякакви други ядливи природни създания в кухнята на ресторант Петното, ей така, за удоволствие. И описва кухненския процес сякаш съдебно решение. Ето и първия му текст, насладете му се:

Напоследък – не вярвах, че толкова скоро ще ми се яви това провидение – нито ми се яде, нито ми се пие. То явно, затова и не ми се пише. Понеже знае се – творецът трябва да е гладен и пиян. Така хем ще е с отприщено от алкохола въображение, хем ще има за какво да мечтае в творбите си. Те, последните, няма да ги четат някакви проникновени ценители на пиячката, на кльопачката, на творчеството или на творците /пази Боже!/, но пък, който ги прочете, ще съжали автора. Зер – голям талант е, а никой не го разбира. Авторите, така да ги наречем условно, умират да ги съжаляват – именно затова и не умират никога от глад – поддържат така да се каже минерално-солевия си баланс сърбайки сълзосополите си. А те са много. Дори и аз сега подсмърчам, понеже не се завих добре в онази студена нощ преди два дена, когато сънувах как Снежанка ми натрапва целувките си, белким се събудя, а сетне и да се опринча. Тя, завалията, принц търсела /съобщи на сутринта щерка ми/, но, кур-капан – попаднала на мечка гризли с недоклана гърловина.
Но да се върна на темата. Не ми се яде, братя и сестри!
Затова смачках едрите скилидки от една глава чесън /не позеленяха, та вероятно не са чайнийз/, поръсих ги със сол /обикновена, щото хималайската я ползвам само за Сейнт Валентин/ и започнах да чакам да пуснат етеричните си масла. Така прави и жена ми, когато трябва да изтръгне пълните ми и искрени самопризнания.
Докато чаках, си сипах една ледена водка и пуснах в нея отвисоко мъъъничко парченце лайм – винаги правете така, много е профи, особено, ако водката е домашна. Ниската й температура е сгъстила вискозитета и капките тежко и безшумно плисват по страниците на чашата.
След половин чаша водка /ай, да видим, кой ще каже колко е това?!/ се присетих за чесъна. Турих го в една стъклена купа за супа и изцърках върху му около чаена лъжичка зехтин. Почнах с вилицата настървено да бъркам и да мачкам. Като стана бъркочката на суспензия, добавих още зехтин. В по-големия обем суспензия – още зехтин. И так дали. Като стана тая работа една такава обемна, готина, кашеста и миризлива, добавих мед, настъргана лимонена кора и лимонов сок. Естествено, не ме прекъсвайте, де! – наръсих тази чеснова пихтия със счукани печени орехи.
С пълно нежелание наклепах с този шедьо-ордьовър една какаовочерна филийка стар хляб и аха, да я заръфам. Разбира се, геният в мен не търпи половинчатите работи – затова се намуших почти целия в бръмчащия от младините ми хладилник и иззад разни бурканчета измъкнах една кутия с маринована скумрия. Пляснах върху чесновата паста едно парче без кожа, а – пак защото съм гений – върху му нахлупих кокетна баретка от червен лук.
Люснах остатъка от водката на екс и налапах неочаквано разкрасената филийка. Устата ми се напълни с живителна слюнка, парченца сух и възгадничък хляб, чеснова смазка, скумриена, солена горчилка и лучена, сладка лютевина. Издишах тежко високооктановите пари, налях си още водка и извадих от фризера свинските уши.
След 15 минути херметичката засвистя и аз разбрах, че вече съм здрав!

 

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

4 коментари

  1. Владо, след като изтрезнееш фгледай са ф клавиятурата =вляво вторият клавиш отдоло надписан ШИФТ като го държиш, па чукнеш буква дали няма да Стане Главна, а? А? Я пак опитай?

  2. Престъпникът цени виното тъкмо защото присъдите са меки в сравнение с печалбите. Производството на ФАЛШИФИКАТИ надминава истинското винарство. Без да броим китайските шлепове-фабрики за КИАНТИ които като ги сгепцат просто се преместват в съседното пристанище. А за високата Класа -като Руди в Ню Йорк, извадил на търг чрез Сотби няколко бутилки по десетина хиляди, като само ЕДИН от купувачите се осмелил да стане за смях като възложил ЕКСПЕРТИЗА.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина