Аня Петрова
Как е възможно да се направи такава книга! Как е възможно да има толкова талантливи хора! Кой би купил тази книга! С тези думи издателят Манол Пейков става на крака, след първата си среща с „Птичият събор” на Петер Сис. Текст, оцелял осемстотин години, но същевременно по-актуален от всякога.
Историята разказва за птиците от целия свят, които се събират, за да открият Симорг, своя единствен истински цар, който обитава планината Каф. По пътя си те минават през най-различни изпитания, преживяват болка и загуба. Когато последните оцелели птици достигат планината, те разбират, че царят, когото търсят, всъщност са всички те – и всяка една от тях. Сис приема историята изключително лично, поради факта, че е израснал зад Желязната завеса. „Птиците никога не са се нуждаели от паспорт. Винаги сме живеели с мисълта, че те могат да отидат, където си пожелаят, а ние не. Точно птиците бяха символът на свободното движение”, казва Сис в едно свое интервю.
Управителят на Жанет 45 сподели трудностите си с издаването на книгата пред любителите на твърди корици в Петното снощи. Липсата на финанси, проблемната комуникация с американските му колеги и усещането, че този вид ново изкуство може и да не бъде добре прието от българската аудитория не го спират да допринесе този шедьовър да присъства във всяка една домашна библиотека. Съвместната му работа с Жени Божилова и Нева Мичева правят всичко това възможно. България в момента се нуждае истински от тази книга – цялото недоволство на народа, всички протести, залели ни последните години – това е „Птичият събор!”, каза Манол.
Емигрант в Америка, родом от бивша Чехословакия, Сис е едно от най-известните имена в средите си. Носител е наградата на Ню Йорк таймс бук ривю за най-добра илюстрована книга на годината, наградата Ханс Кристиян Андерсен, а също така и на стипендията Макартър, която в превод означава, че си признат гений в сферата, в която твориш. С дългогодишния си опит в детската литература, авторът приема като лично приключение с доза мечтателство навлизането си в света на литературата за възрастни. При работата си за „Книга на въображаемите същества” от Борхес, Петер Сис се запознава с образа на Симорк, който запалва неговия интерес към персийската литература. Запознава се с творчеството на Фарид ад-дин Аттар и по-точно епическата поема „Птичият събор”, която в последствие успява да съчетае в 7 страници текст, от първоначални 4 600 стиха, и 164 страници графика.
