Хорхе Букай: Не съм писател, нито лечител. Професионален помагач съм

Късметът е като захарта в кафето- ако не го раздвижиш с лъжичката, няма да заслади, каза световноизвестният писател в Пловдив

Мъдрецът Хорхе Букай подложи на терапия 20-тина представители на пловдивските медии в Новотела днес. Аржентинският писател дойде за пресконференция, която постепенно се превърна в урок по живеене. Хорхе говори за късмета, за оптимизма, за любовта, за надеждата, за човека и душата му. Не съм писател. Аз съм терапевт, който пише. А не писател, който се занимава с терапия. Пиша само, когато съм в настроение, когато знам какво ще напиша и съм го усмислил. 2-3 години ми отнема написването на една книга. Има дълги периоди, в които не пиша, тъй като не съм в настроение, нямам идея на къде да продължи историята или имам друга работа. Този Хорхе Букай от книгите е най-добрият Хорхе, екстракт от мен е. Тъмният Хорхе го няма, защото когато съм от тъмната страна не пиша. Отивам в едно малко рибарско селце в Испания и се отдавам на тишината, за да избягам от тъмата, каза пред репортерите Букай днес.   
Авторът не крие, че България е едно от любимите му кътчета. Тичам насам-натам по света. Вече обиколих 40-45 държави, но има страни които винаги искам да посетя. Такива места, на които не отивам, а се връщам. Те са в сърцето ми. България е такова място. Зад очите на българина прочетох, че има нещо много интересно, което предстои да се случи. Без да ви обиждам, аз искам да ви изведа от този песимизъм, в който живеете всички.
Не минава ден, докато съм тук, без някой да ми кажe, че сте най- нещастни на земята. Имайте предвид обаче, че най-нещастни са поне 35 от народите, които съм срещал. На десетки места по света ми казват същото и цитират някакви статистики. А моето мнение е, че вие не сте нещастни. Вие сте щедри хора. Които имат прекрасна храна, невероятна музика,  страхотни места, които могат да се видят. Хората приличат на мястото, в което живеят. Така е и в България. Вероятно не ви е лесно, а и вероятно не сте лесни хора, но красотата е там, в очите ви, мога да я усетя, каза аржентинецът. 
И подхвана темата за късмета. Според Шопенхауер има два вида глупци- тези, които смятат, че всичко зависи от късмета. И тези, които смятат, че той няма нищо общо. Късметът е важен, но не е достатъчен. Той е като захарта в кафето. Той е сладостта, която няма да се усети, ако не завъртиш лъжичката. Захарта е късмета, а движението на лъжичката е труда. Аз може би имам талант да радвижа захарта с лъжичката. И кафето е наистина добро.
Оптимизмът е интересна дума. Идва от латинското „опус”, което значи труд. Значението на тази световна дума според мен е, че винаги има нещо, което може да се направи във всяка ситуация. Оптимизмът не е да седиш на стола си и да си казваш, че всичко ще се оправи. Трябва да се потрудиш по въпроса. Оптимизмът е основно понятие дори в най-тежките ми мигове. Като момента, в който почина майка ми. Погребвайки я, бях тъжен, но знаех, че има неща, които мога и трябва да свърша- да почитам думите й, да се грижа за близките ми, да следвам идеите, които ми е завещала, подчертава Хорхе. 
Та аз не съм писател. Нито съм лечител. Професионален помагач съм. Опитвам се да помогна на хората, за да се излекуват сами. Вие сте най-добрите изцерители на себе си, съветва мъдрият писател. 
Кулинарната програма на световноизвестния майстор на словото е повече от пъстра. Но основен акцент в нея са любимите му станимашки сърми. Културният му график също е плътен. Тази вечер е на фолклорна програма в ресторант Мегдана, където ще играе хоро. Утре е в Бачковския манастир, а вечерта е на опера. Домакините му от издателство Хермес ще го водят на Набуко на Античния театър.