Истинско щастие: Да отидеш на кино след 32 години

Под Тепето 17:25ч, петък, 20 април, 2018

0 155 3 минути

Клубът на консулите зарадва възрастните хора от дом „Св. Василий Велики”

Дипломатите отидоха на кино в мола и на ресторант с дамите и господата „от под Коматевския възел“

Таня Грозданова

Не сме и мечтали да ни се случи такова нещо! Това ми доверява на ухо възрастна дама от Дома за стари хора „Св. Василий Велики” от съседната маса в ресторант „Старите българи“. Тук са по покана на дипломати от Клуба на консулите в Пловдив, който възроди дейността си през януари тази година, по идея на Генералния консул на Турция в Пловдив Хюсейин Ергани. Вечерта е организирана още от почетните консули на: Албания – Аристир Димо, Германия – Марияна Чолакова и Армения – Ехиязар Узунян.

От друга маса ме викат за снимка и искат на бележки да им напиша къде ще ги публикувам, та да ги видят децата в чужбина и съседите. Вие коя сте, пита ме единственият мъж на маса с четири дами. „Таня от Под тепето,“ представям се аз, а той отвръща в тон „Ние сме от под Коматевския възел“ и всички избухват в смях.

Облекли са официалните си тоалети, приготвени от сутринта. След вечерята и срещата с консулите им предстои истинско щастие – да отидат на кино в мола. Филмът е подбран специално за тях, разказва историята на пенсионирана учителка, която се мести през два месеца ту при едното, ту при другото си дете, „за да я гледат“. Главната героиня постъпва в старчески дом, а историята ѝ вплита послания и въпроси за родовата памет, наследството и стълбовете на семейството. Прожекцията на филма „Чинара“ в Мол Марково тепе е в рамките на панорамата „Дни на турското кино 2018“.

На масата съм с две учители. Едната е на 90 и…, а другата на 70 и няколко години, преподавали са български език и география. Разказват ми, че за последно са били на кино педи повече от 30 – 32 години, а на театър преди 35 – 37 с покойните си съпрузи. Сега живеят спокойно в дома. Толкова спокойно, че единственото ни занимание по някога са само клюките, майтапят ме те. Разказва ме кой къде е ходил, какво е видял, какво е чул. А това дето се случва днес е чудо невиждано! Ще има да го разравяме на другите, като се приберем. Те ни чакат, разказват ми един през друг петимата на масата.

В съседната компания е консулът на Албания Аристир Димо, който в момента отговоря на въпроса „Мола нещо като ЦУМ ли е“. Господин Димо обявява пред всички, че отдавна не си е приказвал така хубаво с някого. „За мен това беше най-хубавия ден – да седна с приятели на една маса и заедно да ядем супа. Тези хора нямат нужда от обяд. Те не може да стоят между четири стени и да мислят дали утре ще вали. Имат нужда от слънце, ние ще сме слънцето за тях,“ коментира той.

Хюсейин Ергани разказва на дамите от неговата маса за красотите на реставрираната Желязна църква „Свети Стефан“ в Истанбул и малко по-късно обявява, че ще види кога може да организира една екскурзия до там.

Става ясно, че се готви и друга екскурзия до Албания. „Там също е много красиво! В Аполония имам моя църква и тези хора ще минат през нея и ще се сдобият с още по 30 години живот," зарича се консулът Аристир Димо. После на шега нахока Н. Пр. Ергани да не издава повече тайни изненади пред възрастните хора.

Петдесет от двестате ползватели на услугата в дома отпътуваха със специален автобус към Мол Марково тепе, където по-смелите помагаха на по-боязливите да се справят с предизвикателството на ескалаторите. Пред кино залата ги посрещнаха с локум на клечка и докато му се наслаждаваха разпитваха какво значи това „Де“ (бел.авт.: става дума за системата 3D).

Директорката на дома Нина Христова обяви, че и възрастните хора имат изненада за консулите, обаче засега ще я запазят в тайна. „Тези, които не можаха да дойдат, още тази вечер ще знаят как е била вечерята и киното. Ще съпреживеят това, което заедно с вас преживяхме. То е нещо различно, което не сме преживявали! Това са нашите близки и родители, които имат нужда от този вид емоция.“ Христова се пошегува, че всичко, което видят възрастните хора в дома от филма, веднага ще го поискат и от ръководството на техния дом.

Инициативата бе поредната акция на Клуб на консулите в Пловдив.