Моника Роменска: За мен това е много сериозен форум за Българско съвременно изкуство, в който авторът е свободен да използва изразните средства
Калоян Илиев – Кокимото: Изцяло се водех от концепцията на Галя Лардева
Атанас Тотляков: Приех участието си в тези изложби с ясната мисъл за голяма отговорност, защото Пловдив ще бъде Европейска столица на културата
Славена Шекерлетова
10 са художниците, които избира Галя Лардева тази година за участие в Националните есенни изложби. В няколко материала ще ви срещнем накратко с тях. Започваме с Моника Роменска, Калоян Илиев-Кокимото и Атанас Тотляков.
Моника Роменска представя артпринтове в сводестата зала на Балабановата къща. Ето какво ни разказа тя:
Участвах в тези изложби за първи път миналия век, сега представям мои работи за 5 или 6 път. Както цялото изобразително изкуство се развива, по същия начин се развива и това събитие. За мен това е много сериозен форум за Българско съвременно изкуство, в който авторът е свободен да използва изразните средства. Колкото до мен, мисля, че колегите ми са разбрали, че мога да рисувам, тъй че не ми беше приоритет да покажа това. (смее се) Колкото до работите, които представям сега – стигнах до тях по фотопът – артпринтове. Няма да казвам какво е, ей на изненада.
Калоян Илиев – Кикимото- рисунка, обект, Мексиканска къща, зала:
Приех поканата подготвен. От няколко години съм редовен посетител, имам наблюдения върху всички пространства и авторите, които са участвали. Избрах къщата за мексиканско изкуство, защото много ми допада и като музей, и като помещение.
Изцяло се водех от концепцията на Галя Лардева. Известно време се опитвах да анализирам до най-малката подробност как точно мога да интерпретирам това, което тя е казала, накъде да се насоча. Избрах това пространство, защото е свързано и с концепцията, и с мексиканското изкуство. Визуализирах нещата, които мога да покажа спрямо идеята и мястото.
Съчетал съм 10 по-стари неща с други 10, които са направени специално за тук, но колкото и да са различни, те се обособиха като един проект, обоснован от тези 3 табута, с които аз се заигравам: религията, любовта и смъртта, тоест „Религията обича смъртта“. Иронията е основен инструмент в моите работи. Най-вече в темата за смъртта ѝ намирам място.
Предпочетох да не извеждам нещата концептуално до текст, който да въвежда хората в материята, а да оставя изцяло тяхната интерпретация напред. Може да искам да кажа много, но един буден човек вижда дори повече неща, и то по начин, който му позволява неговото разбиране. Ако работата ти създава неудобство и притеснение, значи не разбираш материята и аз не мога да променя това с един текст. Но има хора, които виждат самоиронията и нещата, които ме вълнуват.
Атанас Тотляков- графика, къща Хиндлиян, веранда. Представя литография по дигитално генерирано изображение с наименование „Естезика“.
