“Дъвка за балончета” или какво се случва с детските мечти?

Култура

„Споменът от неизживяното ни преследва цял живот” – Александър Блок

Веселина Бакалова-Михайловска

Поредният български филм може би ще си помислим всички в началото, но смело мога да твърдя, че това е лента, която ни кара да се замислим – да поразсъждаваме върху въпроса в какво се превръщаме и къде изчезват мечтите ни? Дали ги осъществяваме и те просто умират или избираме да ги оставим там в миналото, защото така остават по-красиви?

Действието се развива паралелно през 80-те години на миналия век и в днешни дни. Главните герои – Калин и Биляна – вече са пораснали, но и в двамата намираме частица от детското. За мен лично Калин е много по-реалният и действителен персонаж, защото макар и леко отегчен от живота, който води, и имащ нужда от нещо разтърсващо – той е този, който остава здраво стъпил на земята. Калина, от друга страна, въпреки че твърди, че не си спомня и спомените са ненужни, сякаш е останала назад във времето и все още не може да надрасне детската си възраст. Докрая на филма тя остава леко неорентирана, действаща съвсем инфантилно и дори непоследователно.

Връщането във времето на социализма и на пионерските връзки няма как да не ни докосне, особено тези от нас, които си спомнят за тогава. Аз лично пионерска връзка не съм носила, но сякаш още държа в ръцете си картинките от дъвки „Турбо”.  Детските спомени на двамата герои са валидни за всички нас, за които това време бе изпълнено с игри, приключения и пакости. Времето, в което мечтаехме да сме каубои и индианци, или пък принцеси. Когато нямахме компютри и не живеехме във виртуалната реалност, а всичко се случваше в квартала, на детската площадка и в безгрижието на едно време, когато най-голямото наказание беше да не гледаш телевизия „до второ нареждане”.

Вижте още в Капана.БГ

Споделете ни във:

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.