Александър Секулов с мускулна треска на дясната ръка от раздаване на автографи върху творбата си “Карти и географии”
Сашо Секулов представи новата си книгаНе всичко е изгубено, възкликна известен пловдивски културтрегер снощи в Стария град. Оптимизмът дойде от невиждана опашка за поетична книга. Тя се изви в бившия ресторант Аполония в архитектурния резерват, където майсторът на изящното слово Сашо Секулов представи новата си творба “Карти и географии”. Почитатели на емблематичния автор, който според много литератори и критици се е затичал към признанието Класик, чинно чакаха за неговия подпис, подредени в дълга колона. А Сашо днес е с мускулна треска на дясната ръка от безбройните автографи, които остави върху корицата на съвършената си поезия. 
Опашката за автограф от Секулов Издателите на книгата от Сиела и писателят Емил Андреев представиха творбата, а Секулов прочете една от поемите си и едно кратко стихотворение. След което се поклони на гостите и почерпи с бяло винце.
В двора на къщата-музей на Енчо Пиронков дойдоха писатели, поети, художници, актьори, журналисти, маниаци на тема литература и изящество, бивши управници и както подобава- нито един представител на настоящото културно ведомство в общината.
Новата му книга е изненада за читателите на двата му успешни романа “Колекционер на любовни изречения” и “Малката светица и портокалите”. Изящният том представя цялостно поетиката на един от значимите съвременни български писатели. Книгата разказва в поеми и стихове историята на мъж, изминал пътя от конквистадор на лятото до скитник из светлината, поясниха от Сиела. 
Емил Андреев се разхожда из Карти и географии
За книгата “Карти и географии”
Отплавал с бавните кораби на младостта, пътуващият мъж търси своето име, чува как броните пеят в ръждивата тишина, разбира, че само свободата е ужасът на роба.
Нататък е небе, което не сънува хоризонти и бойното поле при Маратон е пълно с трупове на хиляди вестители.
Тогава сред звездите се провира забравен дирижабъл, въздухът става объл и мъжът осъзнава, че още диша и още светлината го владее. И там, под красивия плод на узряващото време, той научава своя дълъг урок: мъжът се приближава като кораб, а се отдалечава като остров.
