Етгар Керет представи новата си книга след 8-годишна пауза
Аня Петрова
Да се оплачеш, че Керет е Керет е като да се оплачеш, че Чехов е Чехов, това казват най-известните световни критици за израелското чудо Етгар Керет. Един от най-изобретателните автори успя да препълни Зала 1 на Радио Пловдив след покана от страна на българското си издателство Жанет 45. Повод за това беше издаването на последната му книга „Изведнъж на вратата се чука”.
Творението се появява на бял свят след почти осемгодишната почивка на писателя,през която в живота му се случват промени на 180 градуса. От детето в тяло на мъж му се налага да порасне много бързо при появята на първия му и единствен син. Тези грандиозни, но и хубави промени повлияват и на стила му на писане. Много пъти преди е засягал темата за дете-родител, но винаги е писал от гледната точка на детето. Сега, като горд баща, започва този проект като разговор със сина си и с надежда, че някой ден, когато малчуганът чете разказите, ще научи още нещо за живота – основна цел на всеки родител.
Творчеството му е простичко. Кратки разкази, които са изключително нетипични за израелската литрература. Критиците в родината му още се чудят как той е успял да достигне тази световна висота. Езикът му е ежедневният, който всеки един от нас използва, съчетан с хаплива ирония и хумор, характерен само за него. Той е човекът, който си позволява да сложи Бог в инвалидна количка и едновременно да го снижи до простосмъртно ниво, но и да извиси човека до божественото. Жонглирането с думи, преплитането на мисли в цветове и дори фактът, че е представял книга в Мексико докато е бил на MDMA, без да знае за което, може да те накара да го обичаш. Това е писателят, чийто книги четеш вечер преди заспиване и най-тактично изолираш половинката си в другия край на леглото. Веднъж започнеш ли, осъзнаваш, че те чака цяла библиография и докато не се затвори последната корица, спиране няма.
