Лубри илюстрира провокативно съзнанието на всеки гост
На една стъпка от улица Отец Паисий от снощи можеш да влезеш в себе си. Да разгледаш дясното си полукълбо, лявото, после да избягаш от тях и все така да стоиш на същата улица. Всичко благодарение на втората самостоятелна изложба на Лубри, представена в галерия Sariev Contemporary. Тя ще домува там до 30 юли. Заглавието е „Втората природа“, а някои я определят като максимален минимализъм. Изпозват се много елементи, но са само три фотографии, а идеята – една. В неговата работа има момент на мултипликация, която създава цялост.
Фасадата, която се вижда още от входа, е реплика на основното фото платно- черно-бял автопротрет на артиста. Той крачи гол из пустинята в Израел. На нея се вижда идея за човека, който преминава през галерията. Педестриан трип, което значи, че трябва да продължим заедно с него. Когато влезеш в галерията, ти не си осъзнал, но се намираш в рамката на това, което е натурално. И естествено бихме се доближили до автопортрета. Влязъл в пространството, още от входа се включваш в трипа. Ти си поканен в този свят. Секунда по-късно виждаш артиста. Пространството е малко и си в един куб. Застанеш ли с гръб към входа на галерията, от дясната ти страна има снимка, показваща дясното ти полукълбо, а от ляво е лявото полукълбо.
В дясно са всички нервни системи, те дават сигнали за цялата рационалност и нашето логично градене за представа на света. Прожектиран е гол образ на мъж, виждайки му се интимните части. Той е на пода или на тавана, а вместо глава има лампа. Частта от тялото, която дава светлина. Не може да направим връзка кое кое е. Всичко е обърнато на опаки, нещата са срязани, нищо не е на мястото си. Хаос. Губим гравитация. Импулсите на това как ние определяме света.
В ляво нещата са по-конкретни. Виждаме гардероб, който отразява човек в състояние на почивка и една кукла, която се отразява- огледалният образ. В лявото ни полукълбо мислим за съня, интуицията. Състояние между смърт и живот, между желанието и дълбоката почивка.
Снимките отляво и отдясно е това, което кара авторът да избяга от собствената си натура гол в природата. Какво е природата в днешно време? Какво е Аз? Такива са крайните въпроси, след присъстването в галерия Sariev Contemporary. Влизаш в портата на персепцията, после те позиционира като зрител в центъра и започваш да се идентифицираш като автора.
Лубри е творец, изобразяващ физикалност, която крещи в състояние на делириум. Творец, представил себе си успешно и извън България.
