Автопортрет на Ван Гог, нарисуван от микроби, показват в Природонаучния музей на Пловдив (СНИМКИ)

Култура

25 екипа от микробиолози от цялата страна приеха предизвикателството да покажат своята креативност и умения и създадоха 140 произведения от различни бактерии

Колкото и невероятно да звучи не само по света, а и у нас има хора, които обичат микробиологията и миниатюрните организми на планета до такава степен, че да ги превръщат в изкуство, за да покажат красотата им на невярващите. Има случаи когато учените рисуват, а творците с четки мълчат и могат само да съзерцават вдъхновяващите картини в петри.

Една от стъклениците в рамките на изложбата „Агар Арт“ в Природонаучния музей на Пловдив е показателна за гореописаното. От нея наднича шедьовърът "Автопортрет със сламена шапка“ на Винсент Ван Гог, дело на Ванина Кирова. Автентичната творба има особена слава сред изкуствоведите. Някои я наричат "картината-пътешественик", а други – "картината-убиец" защото историята на този шедьовър е тясно свързана със съдбата на френския колекционер Амброаз Волар. Именно Волар открива, че автопортрета има "двойник с мистични "заложби".

Когато стане въпрос за изкуство, бактериите и плесените не са първото нещо, за което се сещаме, но учени от България показват художествената страна на една неособено привлекателната тема и пренасят  историята на портрета в лабораторните стъкленици, за да покаже мистичните заложби на света на микробите импресионисти.

Микробиологията е наука, чията „вътрешна“ красота не може да бъде разгледана без помощта на въоръжено око. Това са написали Анели Неофиту и Калоян Петров от Университета по хранителни технологии в Пловдив на своята творба, представляваща микроскоп.

Микробното изкуство или агар арт е произведение, създадено чрез култивиране на бактерии, дрожди и микроскопични гъби. Те се събират с тампон, сеят се върху хранителна среда и след 24 до 48 часа прорастват и стават видими за нас. Цветовете зависят от характеристиките на микроорганизма и средата, върху която е посят. След появата на пигментите започва същинското рисуване с бактериологично ухо или т.нар. йозе – метална примка. Като при истинското рисуване първоначално се виждат само щрихи, а цветът се появява в целия си блясък, когато бактериите се развият и картината буквално оживява. 

„Да рисуваш в петри е вдъхновяващо, защото микробите са активна част от творческия процес. Тези произведения не само приличат на живи, те са живи и отнемат време да станат видими с просто око, да придобият форма и да разкрият цветовете си.  А най-голямото предизвикателство е да гледаш как създаденото от теб на платното постоянно се променя“, коментира Росица Ташкова.

От снимките на кръглите стъкленици надничат: Тигър,Мини Маус, Морски ефир, риба, жаба, Зимна приказка, древен римски войн, туптящо човешко сърце…

В разкриването на художествения свят на микробите са включени 40 такива творби от микроорганизми. Изложбата пристигна в града на тепетата след едномесечно гостуване в Националния природонаучен музей при БАН.  Може да бъде разгледана до 1 юли тази година в Регионалния природонаучен музей – Пловдив.

В България началото на тази необичайна форма на изкуство е поставено през 2016 г., когато списание „Българска наука“ и RIDACOM организират първия в страната конкурс „Агар Арт“ по аналог на Agar Art Contest на Американското общество по микробиология. Той, от своя страна, е вдъхновен от първата в света рисунка с микроорганизми на редактора на списание „Българска наука“ Росица Ташкова и огромния интерес, който предизвика нейната бактериална елхичка. Първото издание на конкурса предизвика голям интерес и в България и той се проведе отново през 2017 г., като 25 екипа от микробиолози от цялата страна приеха предизвикателството да покажат своята креативност и умения и представиха 140 произведения от различни бактерии.

Изложбата се организира от списание "Българска наука", куратор е Милена Радева. 

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.