Актьорът Илия Виделинов: Нелепо е човешкият живот бъде флашка, която да прашасва някъде
Младокът усилено репетира първия си моноспектакъл – "Живот в 8 GB", предпочита да обича, отколкото да бъде обичан, не може без лабрадорката си Ру, участва в международен проект, играе в театъра на Смолян. Последният спектакъл, от който е излязъл силно развълнуван е "Духът на поета" с Христо Мутафчиев
Колко струва животът? Какво остава след нас? Какъв е смисълът на съществуването ни? Колко са големи мечти ни? Достатъчно силни ли сме да ги гоним безпрекословно? Каква цена сме готови да платим за да оставим нещо след себе си?
На тези въпроси ще търси отговор героят от "Живот в 8 GB", от сцената на Петното на Роршах. Премиерата на моноспектакъла е в четвъртък, от 20:00.
Илия Виделинов за театъра, любовта, мечтите и проектите, по които работи пред КАПАНА.БГ и Анелия Дракова.
Разкажи ми за първата ти среща с театъра! Помниш ли, кой те заведе?
Първата ми среща с театъра съм сигурен, че е била някъде в детската градина. И най-вероятно майка ми ме е завела. Нямам много ясен спомен за това, но си спомням първия ми допир с театъра, като започнах да посещавам професионална школа. Когато бях в трети клас се явих на кастинг за подбор на участници в школата и получих задача да мина през локва. Минах по някаъв начин през локвата, върнаха ме 2-3 пъти и впоследствие започнах активни, доколкото е възможно на тази възраст, репетиции. Тези посещения продължиха до 7-ми клас, след което прекратих заниманията си с театър, за известно време.
А кога реши категорично, че твоят път е този на актьора?
Някъде в 9-10-ти клас, горе-долу, като имах много стабилен бекграунд от преди това, чисто инфантилен и детски, малко наивен, но…
А как се намърда футболът в арт нещата, с които се занимаваш от дете?
Ооо, това е преди много години. Иначе, по никакъв начин не се вмества футболът в изкуството. Освен, че от него ми е останало разширеното полезрение и на сцената го прилагам. Успявам да виждам много силно настрани, назад, без да е нужно да се извъртам. Помага ми и с това, че съм добър отборен играч, иначе футболът си е хоби.
Как минаха годините в НАТФИЗ? Създаде ли приятелства за цял живот?
Годините в НАТФИЗ минаха много бързо. Там самата обстановка е като в едно голямо семейство, денонощно сте заедно. Свършвате и започвате отново да обсъждате какво ще предприемете на другия ден. Дали съм създал приятелства за цял живот, не знам, но създадох много ценни връзки, на много неща ме научиха. Запознах се със страхотни хора, които ми дадоха много. Като Пенко Господинов, проф. Марков, Стефан Щерев и много мои колеги, които са били с мен през годините. И до ден днешен, ако нещо ми е необходимо или имам някакъв проблем, винаги мога да вдигна телефона, знаейки, че човекът отсреща най-малкото ще ме изслуша.
Цялото интервю с талантливия актьор може да прочетете на КАПАНА.БГ
