Бившата жена на Васил: Вадил е ножове, пръскал е сина ни със спрей
Съдбата не отделя Янка от мъжа й 14 години след развода им
Всеки ден постоянно е зад гърба ми- сутрин ме изпраща на работа, на обяд ме прибира, разкрива жената кошмара, в който живее
Бившата жена на барикадиралия се вчера екс оръжейник Васил Александров- Янка, се чуди вече 14 години как да се спаси от него. Днес тя живее със сина си врата срещу врата с психично болния мъж и е ежедневна жертва на агресията и мнителността му. Развеждат се преди точно 14 години, когато Васил за първи път вади на яве бруталната си агресия и я пребива жестоко пред детето им. Съдбата й обаче е тежка- тя остава на практика неразделна със съпруга си и след развода. Делят ги два метра врата от врата, а той е като лепнат за нея ден и нощ. От 14 години той постоянно е зад гърба ми. Това е някаква мания да притежаваш някой. Разбирате ли? Сутрин ме изпраща на работа, на обяд си ме прибира. Преценете сами как живея… В тотален стрес. Занимавали сме се с полиция, дела съм водила. Те казват, че ние му пречим да се възстановява. Той е настаняван и се води с налудно разстройство, разновидност на шизофренията. Не ми е посягал, но ме е заплашвал, вадил е ножове, със спрей е пръскал сина си, разказва Янка. Подчертава, че семейният им живот преди бушонът в главата на Васил да гръмне, не бил чак толкова лош.
Нещата се променят, след като той се пенсионира и излиза от системата на военните. Тогава се проявиха нещата. Не можа да се адаптира в живота. Малко по малко започна да обвинява всички. Днес оцелявам само благодарение на сина си- той е стабилно момче и имам неговата подкрепа. Колкото до това, което се случи снощи- оплакванията са от преди една-две седмици. Плаши и обижда децата. Цяла нощ тропа, блъска, крещи, обвинява всички във всичко, казва бившата му съпруга. И подчертава, че Васил подлежи на лечение, а не на съд. Заради което и тя не може да си извади ограничителна заповед. Не може и да напусне жилището си, тъй като няма къде да отиде. Искам да се спася, но не мога. С 300 лева заплата какво мога да направя. В безизходица съм, поглежда към блока готвачката. Според нея проблемът е, че той сам спира лекарствата си. И става неконтролируем. Смята, че с пенсионирането се е отключило нещо, което е било в главата му. След 20 години служба просто загуби почва под краката си.
Янка знае, че Васил има оръжия, но те не са в жилището му. От край време има афинитет към тях. Но манията му е ревността. Откакто се оженихме, ме ревнува. По начало не беше агресивен, но болестта отключи агресията. Тя може и да е наследствена- в семейството има други болни. Пие, но не много. Поне, доколкото знам. Оф, не знам как ще се оправям, въздъхва тревожно и някак примирено Янка. Шест месеца, докато Васил се лекува принудително, тя ще има нормален живот. После кошмарът започва отново.
