Недко Солаков разкри себе си от младежките си години в изложба в галерия Сариев

Художникът показа картини от студентските си години, обогатени с дописани днес истории на създаването им

Теодор Караколев

Живопис в галерия за съвременно изкуство SARIEV – нещо, което сякаш не очакваме в такъв тип изложба и тази галерия. И „(почти) Картини. Недко Солаков“ не е точно това. В имитация на ретроспективна изложба на собствените си творби, художникът показва няколко работи от студентските си години от края на 70-те и началото на 80-те години, докато учи в Националната художествена академия. Но изложбата, която се откри на 6 септември, е повече от това.

Всяка от картините е придружена от написан ръчно от Солаков текст, препратка към самата творба. Разказ за кратката му любов с първата съпруга, която го изоставя за друг човек – и развитието на историята години по-късно, когато художникът отново се среща с нея и новата ѝ любов, и срещата преминава съвсем приятно. Или кога с какво е рисувал, как е живял в студентските си години, как се е чувствал на морето и други собствени коментари.

Самата живопис не се отделя твърде много от типичната за тези години в България. Но тя не е в центъра на изложбата. Опитът е да се направи разказ покрай картините, като те са само средство, а не целта. Към самите картини на моменти той подхожда с ирония и самокритика. Това е типичният стил на Недко Солаков – използвайки свои лични истории, разкривайки повече или по-малко своя живот, неща от които се гордее или не, срамува или не, излизат наяве в изложбеното пространство.

Този своеобразен егоцентричен подход не е нещо необичайно в света на изкуството – много творци поставят себе си в центъра на работата си. Всичко останало – други герои, други случки, обществената ситуация са само допълнение и второстепенни герои. Така, вместо с живопис, Недко Солаков показва един свой собствен автопортрет от младежките си години.

Средствата, с които го прави са необичайни, но и можем да открием препратки към съществуващите тенденции в изкуството. Във почти всяка съвременна изложба днес текстовете и описанията към картините са изписани директно върху стената – но напечатани, в нормален шрифт, с добре подбрани и множество пъти редактирани текстове. В случая Недко Солаков прави точно обратното. В стремежа да представи себе си най-лично е решил да направи тези анотации към картините написани на ръка, на един дъх – или поне такава представа се опитва да ни създаде. С изрити или задраскани „грешки“, неравен текст, прехвърлени думи зад ъгъла на съседната стена никой посетител не може да сбърка идеята за надписи като „чернова“, като нещо лично. На моменти това решение може и да изглежда леко пресилено и сякаш планирано-да-бъде-непланирано, но идеята е ясна. Ако Недко Солаков и неговата лична история може да предизвика интерес у посетителя, одобрявайки или не този му конкретен подход, изложбата си заслужава посещение.

Изложбата в галерия Сариев бе открита за публика на 6 септември пред публиката на пространството на улица „Отец Паисий“. Текст от Георги Господинов прочете Катрин Сариева. Изложбата може да бъде видяна до 25 октомври.